Вътреболничните инфекции (ВБИ), известни още като инфекции, свързани със здравните грижи (healthcare-associated infections – HAI), представляват едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременните здравни системи. Те възникват по време на болничен престой или вследствие на медицински интервенции и не са били налични или в инкубационен период към момента на приемането на пациента.[1] Въпреки напредъка в медицината, хирургията и антибиотичната терапия, ВБИ продължават да бъдат значим фактор за заболеваемост, смъртност и увеличени разходи за здравеопазване.[1,2]
Особено тревожна е връзката между вътреболничните инфекции и антимикробната резистентност. Световната здравна организация и Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) определят антибиотичната резистентност като една от най-големите заплахи за общественото здраве през XXI век.[1]
Какво представляват вътреболничните инфекции?
Вътреболничните инфекции се дефинират като инфекции, придобити в лечебно заведение, които се проявяват поне 48 часа след хоспитализацията, до 30 дни след хирургична интервенция или до една година при поставяне на имплант.[1]
Най-честите видове ВБИ включват инфекции на пикочните пътища, хирургични раневи инфекции, вентилатор-асоциирани пневмонии, инфекции на кръвния поток и сепсис, гастроинтестинални инфекции.[1,3]
Основните причинители са:
- Staphylococcus aureus
- Escherichia coli
- Klebsiella pneumoniae
- Pseudomonas aeruginosa
- Acinetobacter baumannii.[1]
Значителна част от тези микроорганизми демонстрират мултирезистентност към антибиотици, което прави лечението изключително трудно.[1,4]
Рисковите фактори за развитие на ВБИ включват продължителен болничен престой, използване на инвазивни устройства, имуносупресия, напреднала възраст, претоварване на медицинския персонал, недостатъчен контрол върху хигиената и дезинфекцията.[2]
Ситуацията в Европа
Според ECDC всяка година приблизително 4.3 милиона пациенти в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство придобиват поне една вътреболнична инфекция.[3] Това води до около 90 000 смъртни случая годишно и значителна загуба на години живот, коригирани спрямо инвалидизацията (DALY).[1]
Данните от проучване на ECDC за 2022–2023 г. показват, че средно 7.1% от пациентите в европейските болници имат поне една вътреболнична инфекция по време на болничния си престой.[5]
Най-висока честота се наблюдава интензивните отделения, хирургичните клиники, отделенията за продължително лечение.[2]
След пандемията от COVID-19 европейските държави отчитат увеличаване на честотата на ВБИ, особено при респираторните инфекции и инфекциите на кръвния поток.[3]
Особено тревожен е фактът, че приблизително 70% от инфекциите с антибиотично-резистентни бактерии в Европа са свързани именно със здравните грижи.[1]
Според OECD ( Organisation for Economic Co-operation and Development) вътреболничните инфекции водят до удължаване на болничния престой средно с 5–15 дни, значително увеличение на разходите за лечение и до намалена ефективност на здравните системи.[6]
Ситуацията в България
Официална статистика:
В България вътреболничните инфекции остават сериозен, но недостатъчно прозрачен проблем. Според официални данни на Министерството на здравеопазването през 2024 г. са регистрирани над 16 000 случая на ВБИ при приблизително 15 000 пациенти.[7]
Официално регистрираната честота е около 0.64% от всички хоспитализирани пациенти.[7] Това означава приблизително един регистриран случай на всеки 157 пациенти.
Тези стойности са многократно по-ниски от средните европейски нива (7.1%).[5] Според експерти подобна разлика вероятно не отразява реалната епидемиологична ситуация, а по-скоро непълно докладване, недостатъчно микробиологично изследване, слаб вътрешноболничен контрол, различия в методите за регистрация.[8]
Антибиотична резистентност
България е сред държавите в ЕС с най-високи нива на антибиотична резистентност при грам-отрицателни бактерии.[4]
Особено проблемни са:
- карбапенем-резистентна Klebsiella pneumoniae;
- мултирезистентен Acinetobacter baumannii;
- резистентни щамове на Pseudomonas aeruginosa.[4]
Според ECDC България остава сред страните с най-висока употреба на антибиотици в болничната помощ, което допринася за селекцията на резистентни микроорганизми.[4]
Според данни на български специалисти и публикации в областта на общественото здраве най-честите ВБИ в България са инфекции на пикочните пътища, следоперативни инфекции, вентилатор-асоциирани пневмонии, сепсис, инфекции с C. difficile.[8]
Най-засегнати са интензивните отделения, неонатологичните клиники, хирургичните отделения.[2]
Правни проблеми
Адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право, е сред най-активните публични фигури по темата за вътреболничните инфекции в България. Тя заявява, че голяма част от случаите не достигат до официалната статистика.[8]
Шаркова посочва няколко системни проблема:
- липса на прозрачност;
- непълно епидемиологично наблюдение;
- недостиг на медицински сестри;
- липса на ефективен контрол върху болничната хигиена;
- затруднения при доказване на причинно-следствената връзка между инфекцията и лечебното заведение.[8]
Тя подчертава, че много семейства научават за вътреболнична инфекция едва след развитие на тежки усложнения или смърт.[8] През последните години се наблюдава увеличаване на съдебните дела, свързани с предполагаеми вътреболнични инфекции.[9]
- Случай след операция на катаракта
Един от широко обсъжданите случаи е съдебно дело срещу българска болница, при което пациентка развива тежка бактериална инфекция след рутинна операция на катаракта. В резултат на инфекцията жената губи почти напълно зрението на едното си око. Съдът присъжда обезщетение от 40 000 лева, като експертизите установяват вероятна връзка между инфекцията и болничната среда.
2. Случаи на сепсис и мултирезистентни бактерии
Публично известни са и случаи на сепсис след хирургични интервенции, смърт вследствие на инфекции с Klebsiella pneumoniae, вътреболнични огнища в интензивни отделения.[8,9]
Основен проблем при съдебните производства е доказването на причинно-следствената връзка, източника на инфекцията, пропуски в дезинфекцията, нарушение на медицинските стандарти. Също така често липсват ефективни системи за проследяване на ВБИ, достатъчно микробиологични изследвания, пълна документация.[8]
Нормативна рамка в България
Контролът върху вътреболничните инфекции в България се регулира от:
- Закона за здравето;
- Наредба № 3 за профилактика и контрол на вътреболничните инфекции;
- методически указания на Министерството на здравеопазването;
- европейски препоръки на ECDC и WHO.[11]
Според експерти нормативната рамка съществува, но прилагането ѝ често е неефективно поради недостиг на ресурси, кадрови дефицит и ограничен административен контрол.[8]
Превенция и контрол
Според ECDC до 50% от вътреболничните инфекции могат да бъдат предотвратени чрез ефективни мерки за контрол.[1] Най-важните стратегии включват:
1. Хигиена на ръцете
Това остава най-ефективната мярка за ограничаване на ВБИ. WHO препоръчва спазване на т.нар. „пет момента за хигиена на ръцете“:
2. Антимикробен stewardship
Рационалната употреба на антибиотици е ключова за ограничаване на резистентността. Повече може да прочетете на следния линк:
https://www.cdc.gov/antibiotic-use/hcp/core-elements/index.html
Повече за значението на антибиотичната резистентност и за внимателната антибиотична употреба може да изгледате в следващото видео:
3. Епидемиологичен надзор
Необходимо е активно проследяване на случаите, електронни системи за регистрация, редовни одити и контрол.
4. Подобряване на болничната инфраструктура
Модернизацията на операционните, интензивните отделения, системите за стерилизация и изолационните помещения е ключова за превенцията на ВБИ.[1]
5. Обучение на персонала
Постоянното обучение по контрол на инфекциите подобрява спазването на стандартите и намалява риска от кръстосано предаване.
Вътреболничните инфекции представляват едно от най-сериозните предизвикателства пред общественото здраве в Европа и България. Макар значителна част от тях да са предотвратими, те продължават да причиняват тежки усложнения, смъртност и огромни икономически загуби.
България официално отчита по-ниски нива на ВБИ в сравнение със средните европейски стойности, но експертите поставят под съмнение реалната точност на статистиката. Проблемите с антибиотичната резистентност, недостига на медицински персонал и недостатъчния контрол върху инфекциите изискват системни реформи.
Повишаването на прозрачността, инвестициите в болничен контрол и развитието на модерни системи за епидемиологично наблюдение са ключови за гарантиране на безопасността на пациентите и устойчивостта на здравната система.
Използвани източници:
- European Centre for Disease Prevention and Control. Healthcare-associated infections, Stockholm: ECDC; 2024 [cited 2026 https://www.ecdc.europa.eu/en/healthcare-associated-infections
- European Centre for Disease Prevention and Control. Healthcare-associated infections acquired in intensive care units, Stockholm: ECDC; 2023 https://www.ecdc.europa.eu/en/healthcare-associated-infections-acquired-intensive-care-units
- European Centre for Disease Prevention and Control. Each year, 4.3 million patients in hospitals in the EU/EEA are affected by healthcare-associated infections, Stockholm: ECDC; 2024 https://www.ecdc.europa.eu/en/news-events/each-year-43-million-patients-hospitals-eueea-are-affected-healthcare-associated
- European Centre for Disease Prevention and Control. Antimicrobial resistance surveillance in Europe 2024, Stockholm: ECDC; 2024 https://www.ecdc.europa.eu/en/antimicrobial-resistance/surveillance-and-disease-data
- European Centre for Disease Prevention and Control. Point prevalence survey of healthcare-associated infections and antimicrobial use in European acute care hospitals 2022–2023, Stockholm: ECDC; 2024 https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/PPS-HAI-AMR-acute-care-europe-2022-2023
- Organisation for Economic Co-operation and Development. Health at a Glance: Europe 2024 – Healthcare-associated infections, Paris: OECD; 2024 https://www.oecd.org/en/publications/2024/11/health-at-a-glance-europe-2024_bb301b77/full-report/component-51.html
- Министерство на здравеопазването на Република България. Данни за вътреболнични инфекции в лечебните заведения през 2024 г.https://www.svobodnaevropa.bg/a/bolnitsi-infektsii/33597413.html
- Българско национално радио. Адв. Мария Шаркова: Всеки 3-4 случай, който консултирам, е свързан с вътреболнична инфекция. София: БНР; 2025 https://bnr.bg/post/102244986
- Мария Шаркова. Заведените дела за лекарски грешки растат, има ефективни присъди, Пловдив: Марица; 2024 https://www.marica.bg/samo-v-marica/intervyuta/advokat-mariq-sharkova-zavedenite-dela-za-lekarski-greshki-rastat-ima-efektivni-prisdi/amp
- Министерство на здравеопазването на Република България. Наредба № 3 от 8 май 2013 г. за профилактика и контрол на вътреболничните инфекции, София: МЗ; 2013 https://lex.bg/laws/ldoc/2135788236
Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.
Вашият коментар