Насилието, основано на пола (gender-based violence, GBV), представлява едно от най-сериозните и широко разпространени предизвикателства пред общественото здраве в глобален мащаб. То не само нарушава основни човешки права, но има дълбоки и дългосрочни последици върху физическото, психичното и социалното благополучие на засегнатите индивиди. Според данни на Световната здравна организация (СЗО), приблизително 1 от 3 жени в света е преживяла физическо или сексуално насилие през живота си. В последните десетилетия GBV все по-често се разглежда не само като социален или криминален проблем, а като структурен детерминант на здравето, изискващ системен и мултисекторен подход.
Дефиниция и видове насилие, основано на пола
Насилието, основано на пола, обхваща всякакви действия, насочени срещу човек поради неговия пол, които водят до вреда или страдание – физическо, сексуално, психическо или икономическо [1].
По-голямата част от това насилие е насилие от интимен партньор. В световен мащаб почти една трета (27%) от жените на възраст 15-49 години, които са били във връзка, съобщават, че са били подложени на някаква форма на физическо и/или сексуално насилие от страна на интимния си партньор.
Насилието може да повлияе негативно на физическото, психическото, сексуалното и репродуктивното здраве на жените и може да увеличи риска от заразяване с ХИВ и други полово преносими инфекциозни заболявания.
Насилието срещу жени е предотвратимо. Здравният сектор играе важна роля в предоставянето на цялостни здравни грижи на жените, подложени на насилие, както и като като изходна точка за насочване на жените към други услуги за подкрепа в случаи на нужда.[1]
Основни видове насилие, основано на пола
1. Физическо насилие
Включва удари, блъскане, душене, изгаряне и други форми на телесна агресия. Това е една от най-разпознаваемите форми и често води до травми и хоспитализации.
2. Сексуално насилие
Обхваща изнасилване, сексуална принуда, нежелани сексуални действия и тормоз. Свързано е с тежки последици за психичното и репродуктивното здраве [2].
3. Психологическо (емоционално) насилие
Включва обиди, заплахи, манипулация, изолация и контрол. Често остава невидимо, но има дълбоки дългосрочни ефекти върху психичното здраве. Към психологическото насилие се отнасят и по-специфични форми на емоционален контрол, сред които особено значение има гаслайтингът. Той представлява форма на психологическа манипулация, при която извършителят системно подкопава възприятието на жертвата за реалността, като отрича факти, изкривява събития или внушава съмнения в собствената ѝ памет и преценка. В резултат жертвата може да развие силна зависимост, понижена самооценка и затруднения при разпознаване на насилието. Гаслайтингът често се наблюдава в контекста на насилие от интимен партньор и се разглежда като механизъм за поддържане на контрол и власт, който затруднява напускането на насилствената връзка и допринася за дългосрочни психични последици.[9]
Тези форми на насилие често съществуват едновременно и взаимно се усилват [2].
4. Икономическо(финансово) насилие
Изразява се в контрол върху финансовите ресурси, забрана за работа или образование и икономическа зависимост.
5. Насилие от интимен партньор (IPV)
Една от най-разпространените форми, включваща комбинация от физическо, сексуално и психическо насилие в рамките на интимни отношения [1].
6. Сексуален тормоз
Проявява се в работната среда, в средата, в която индивидът учи, в публичното пространство, вкл. интернет пространството чрез нежелани коментари, докосвания или неприемливо поведение.
7. Трафик на хора
Включва принудителна сексуална или трудова експлоатация с цел материална изгода.
8. Принудителни и ранни бракове
Принудителните и ранните бракове са сериозни нарушения на човешките права и форми на насилие, които често се застъпват. Ето техните дефиниции:
Принудителен брак (Forced Marriage)
Според Европейския институт за равенство между половете принудителен брак е:
- Умишлено принуждаване на възрастен или дете да сключи брак, без лично изразяване на пълното му, информирано и свободно съгласие.
- Това включва не само физическа принуда, но и емоционален натиск, заплахи и изнудване.
Ранен/детски брак (Early/Child Marriage)
Това е съюз (официален или неофициален), при който:
- Единият или и двамата партньори са под 18-годишна възраст.
- Ранният брак се счита за форма на принудителен брак, тъй като децата (лица под 18 г.) нямат юридическа компетентност или емоционална зрялост да дадат истинско и свободно съгласие.
Ключови характеристики са при ранните и принудителните бракове са:
- Липса на съгласие: Основният елемент е, че брачният партньор не е направил свободен избор.
- Насилие и експлоатация: Тези практики се разглеждат като форма на насилие над жени и деца.
- Традиция и култура: Често се представят като „традиция“, но нарушават стандартите за защита на правата на човека.
- Нарушаване на права: Те лишават децата, особено момичетата, от образование, здраве и възможност за развитие. В контекста на българското законодателство и международните стандарти (като Истанбулската конвенция), принуждаването към брак е престъпление.
9. Фемицид
Най-тежката форма – убийство на жени поради техния пол, често извършено от интимен партньор [2].
Тези видове често се припокриват, което прави GBV сложен и многопластов проблем.
Повече за видовете насилие, основано на пола, тяхната същност и конкретни препоръки за поведение за здравни специалисти може да прочетете на следния линк:
https://www.psytel.eu/implement/implement_train_BG_web.pdf
Епидемиология и мащаб на проблема
Проучвания на ниво население, базирани на доклади от оцелели, предоставят най-точните оценки за разпространението на насилието от интимен партньор и сексуалното насилие. Анализ от 2018 г. на данните за разпространението от 2000 до 2018 г. в 161 държави и региони, проведен от СЗО от името на Междуведомствената работна група на ООН за насилието срещу жени, установи, че в световен мащаб почти 1 на 3, или 30% от жените са били подложени на физическо и/или сексуално насилие от интимен партньор или сексуално насилие от друг човек, или и двете.[1]
Повече може да прочетете на следниня линк:
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/violence-against-women
Трябва да се спомене и влиянието на насилие основано на пола върху децата. Въздействието на насилието, основано на пола върху децата, и по-конкретно на домашното насилие е вредно. Децата могат да се повлияят от насилие, извършено срещу майките им, а от своя
страна самите те могат да бъдат насилвани от деца, често баща или доведен баща. За да се прекъсне цикълът на насилие, от съществено значение е да се предостави помощ на деца, които са преживели или наблюдавали домашно насилие над тяхната майка. [10].
Основни симптоми при деца, изложени на насилие:
– Разстройство на съня и храненето
– Подмокряне
– Говорни нарушения
– Отдръпване
– Поведенчески смущения
– Агресия
– Депресия
– Затруднения в училище
– Самоубийствени мисли и действия [10].
Ситуацията в България
Данните за България показват, че проблемът е съществен, но често подценен и недостатъчно документиран:
- Според изследвания на European Union Agency for Fundamental Rights, около 22% от жените в България са преживели физическо или сексуално насилие след 15-годишна възраст [8].
- Данни на Националният статистически институт показват, че всяка година хиляди случаи на домашно насилие се регистрират, но реалният брой вероятно е значително по-висок [7].
- Значителен дял от жените не съобщават за насилие, поради страх, икономическа зависимост или липса на доверие в институциите.
Най-често срещаните форми в страната са: насилие от интимен партньор, психологическо насилие и икономическа зависимост.
Сексуалното насилие остава често остава недокладвано и съответно не се регистрира. Особено тревожен е фактът, че в България фемицидите (убийства на жени от партньори) продължават да се случват ежегодно, което показва тежестта на проблема и недостатъчната ефективност на превенцията.
Детерминанти и рискови фактори
Насилието, основано на пола е резултат от сложна комбинация от фактори:
1. Индивидуални фактори
Основни индивидуални фактори, които резултират в развитие на насилие, основано на пола са преживяно насилие в детството, липса на или ниско образование, както и хронична злоупотреба с алкохол.
2. Междуличностни фактори
Междуличностните фактори включват конфликтни взаимоотношения, както и материална/икономическа зависимост.
3. Социални и културни фактори
Социалните и културни фактори имат своето голямо значение в развитието на насилие, основано на пола. Тези фактори са широко разпространени в България, а именно: толерантност към насилие в семейството, патриархални модели на поведение, както и стигматизация на жертвите, преживели насилие, основано на пола.
4. Влияние върху общественото здраве
Насилието, основано на пола, има значими последици върху личното и общественото здраве. Може да бъде причина за нарушение на:
- Физическо здраве: травми, развитие на хронични заболявани, повишен риск от инфекции, вкл полово преносими инфекции и HIV. [2]
- Психично здраве: развитие на депресия, тревожност, PTSD, суицидно поведение, самонараняване.
- Репродуктивно здраве: нежелани бременности, усложнения при бременност. [2]
5. Социално-икономически ефекти
Социално-икономическите последици от насилието, основано на пола са сериозни. Те включват загуба на доходи, социална изолация на потърпевшите, натоварване на здравната система. В България допълнително предизвикателство е ограниченият достъп до психично-здравни услуги, особено в по-малките населени места.
Роля на здравната система и институциите в България
Здравната система в България има ключова роля, но среща редица трудности. Положителни аспекти, които се наблюдават са Законът за защита от домашно насилие, развитието на кризисни центрове, както и активното участие на НПО. Предизвикателствата включват недостатъчно обучение на медицинските специалисти за разпознаване и справяне с проблема, липса на рутинен скрининг, ограничена координация и комуникация между институциите. Неправителственият сектор играе критична роля в предоставянето на услуги, което показва дефицити в публичната система. Нова положителна стъпка са препоръките за поведение на Министерството на здравеопазването (2026г.) към лекарите в случаите на домашно насилие. Указанията обхващат цялата здравна система – от центровете за спешна медицинска помощ, през болничната и извънболничната помощ, до практиките на общопрактикуващите лекари, които често са първата точка на контакт с пострадалите. Именно затова ролята на медицинските специалисти е ключова за ранното разпознаване и задействането на институционалната защита.
Превенция и интервенции
Ефективната превенция в България изисква първична превенция ( образование за равенство между половете, информационни кампании за промяна на нагласите), вторична превенция ( скрининг, ранно идентифициране на проблема), третична превенция ( подкрепа на жертвите, претърпели насилие, ранна рехабилитация, осигуряване на правна защита и сигурност). Ключово значение има междусекторното сътрудничество между здравеопазване, социални услуги, полиция и съдебна система.
Насилието, основано на пола, представлява сериозен общественоздравен проблем както глобално, така и в България. Въпреки наличието на законова рамка и отделни инициативи, предизвикателствата остават значителни. За ефективното справяне са необходими:
- Подобряване на събирането на данни за пострадали
- Разширяване на услугите за подкрепа на претърпели насилие, основано на пола
- Обучение на специалисти за ефективно разпознаване на насилие и навременни мерки за защита на пострадалите
- Промяна на обществените нагласи спрямо насилието, основано на пола
Само чрез устойчиви и координирани усилия може да се постигне реално намаляване на насилието и подобряване на общественото здраве.
Използвани източници:
- World Health Organization. Violence against women, Geneva, WHO; 2024.
- World Health Organization. Violence against women and girls,Geneva, WHO; 2024.
- World Health Organization. Strengthening data on violence against women for action,Geneva, WHO; 2023.
- World Health Organization. Gender-based violence in health emergencies, Geneva,WHO; 2024.
- World Bank. Violence against women and girls – what the data tell us. Washington (DC),World Bank; 2022.
- Oo PP. Gender-Based Violence. Oxford Research Encyclopedia of Global Public Health. 2024.
- Национален статистически институт. Насилие, основано на пола, София, НСИ; 2022.
- European Union Agency for Fundamental Rights. Violence against women: an EU-wide survey. Luxembourg: Publications Office of the European Union; 2014.
- Sweet PL. The sociology of gaslighting. Am Sociol Rev. 2019;84(5):851–875.
- Psytel. IMPLEMENT: Training on gender-based violence, Paris, Psytel; 2018 https://www.psytel.eu/implement/implement_train_BG_web.pdf
Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.
Вашият коментар