Първата помощ представлява съвкупност от незабавни действия, предприети при остро заболяване или травма до пристигането на професионален медицински екип. Независимо дали се оказва от обучен медицински специалист или от свидетел на инцидента, нейната основна цел е да съхрани живота, да предотврати влошаването на състоянието, да ограничи усложненията и да подпомогне възстановяването на пострадалия [1].
Според насоките на European Resuscitation Council (ERC) първата помощ е неделима част от веригата за спасяване на живота и следва да бъде основана на най-добрите налични научни доказателства. Организацията подчертава, че обучението по първа помощ трябва да бъде универсално достъпно, а готовността за оказване на помощ – обществена ценност и гражданска отговорност [1].
От гледна точка на общественото здраве първата помощ представлява ефективна първична интервенция, която намалява предотвратимата смъртност, инвалидизацията и тежестта върху здравната система. Навременното разпознаване на животозастрашаващи състояния, ранното активиране на спешната медицинска помощ и своевременното започване на животоспасяващи действия значително увеличават вероятността за благоприятен изход при множество спешни състояния, включително извънболничен сърдечен арест, тежки кръвоизливи, анафилаксия, инсулт и остър коронарен синдром [1–4].
Съвременната концепция за общественото здраве поставя акцент върху превенцията, здравната грамотност и активното участие на гражданите в опазването на здравето. В този контекст обучението по първа помощ се разглежда като общественоздравна интервенция с висока ефективност и доказан социален ефект [2,5].
Първата помощ като компонент на общественото здраве
Общественото здраве има за основна цел предотвратяване на заболяванията, удължаване на живота и подобряване качеството на живот чрез организирани усилия на обществото. Първата помощ се вписва изцяло в тази концепция, тъй като представлява ранна здравна интервенция, осъществявана непосредствено след възникване на спешното състояние.
През последните две десетилетия концепцията за първата помощ претърпя съществено развитие. Ако в миналото тя се разглеждаше основно като набор от практически умения, днес тя се възприема като общественоздравна компетентност, която следва да бъде достъпна за цялото население. Именно поради това ERC и International Liaison Committee on Resuscitation (ILCOR) препоръчват системно обучение по първа помощ още в училищна възраст [1].
Особено важно място заема ранното разпознаване на критичните състояния. Забавянето на първите действия често води до необратими увреждания още преди пристигането на спешния медицински екип. Най-ярък пример представлява извънболничният сърдечен арест, при който всяка минута без започната сърдечно-белодробна реанимация намалява вероятността за преживяемост с приблизително 7–10%. Ранното започване на компресии на гръдния кош и използването на автоматичен външен дефибрилатор значително подобряват преживяемостта [3,4].
Подобна зависимост се наблюдава и при мозъчния инсулт. Бързото разпознаване на симптомите чрез алгоритъма FAST (Face–Arm–Speech–Time) позволява своевременно транспортиране до специализирано лечебно заведение и увеличава възможността за провеждане на специфично лечение в терапевтичния прозорец [1].
При тежките кръвоизливи ранното овладяване на кървенето чрез директен натиск, компресивна превръзка или турникет съществено намалява риска от хеморагичен шок и смърт. Именно поради това контролът на животозастрашаващото кървене е включен като приоритет в съвременните препоръки на ERC [1].
Първата помощ като обществен ресурс
Ефективността на здравната система не зависи единствено от качеството на болничната помощ. Огромно значение има поведението на свидетелите непосредствено след настъпване на инцидента.
Според ERC свидетелите на инцидента представляват първото звено в системата за спешна помощ. Добре обучените граждани могат да:
- разпознаят животозастрашаващото състояние;
- осигурят безопасност;
- активират телефон 112;
- започнат първа помощ;
- подпомогнат професионалния екип до пристигането му.
Този модел превръща обществото в активен участник в системата на спешната помощ, а не само в пасивен получател на медицински услуги [1].
| Общественоздравен аспект | Значение |
|---|
| Намаляване на смъртността | Ранните действия увеличават преживяемостта при сърдечен арест, инсулт и тежки травми. |
| Ограничаване на инвалидизацията | Намалява риска от необратими увреждания на мозъка и жизненоважните органи. |
| Повишаване на здравната грамотност | Подобрява знанията и увереността на населението при спешни ситуации. |
| Намаляване натоварването на здравната система | Ограничават се усложненията и необходимостта от продължително лечение. |
| Социална устойчивост | Формира култура на взаимопомощ и гражданска отговорност. |
Мястото на първата помощ в общественото здраве
Ролята на обучението по първа помощ
Научните доказателства показват, че обучението на населението по първа помощ води до по-често започване на базисна сърдечно-белодробна реанимация от свидетели, по-ранно използване на автоматични външни дефибрилатори и по-висока преживяемост след извънболничен сърдечен арест [1,3].
Поради тази причина ERC препоръчва първата помощ да бъде интегрирана в училищното образование, професионалното обучение и програмите за здравна промоция. Подобен подход не само подобрява индивидуалните знания, но и повишава готовността на обществото да реагира при извънредни ситуации [1].
Веригата на оцеляването – основа на успешната първа помощ
Една от най-значимите концепции в съвременната спешна медицина е веригата на оцеляването (Chain of Survival). Тя описва последователността от действия, които увеличават вероятността за преживяемост и благоприятен неврологичен изход при пациенти с внезапен сърдечен арест и други критични състояния [3]. В общественото здраве тази концепция подчертава, че успехът на лечението зависи не само от професионалните медицински екипи, но и от навременната реакция на свидетелите.
Връзките във веригата са взаимно зависими. Прекъсването или забавянето на която и да е от тях намалява шансовете за преживяване. Затова ERC препоръчва населението да бъде обучавано да разпознава спешните състояния, да подава своевременно сигнал до телефон 112 и да започва базисна сърдечно-белодробна реанимация до пристигането на екипите за спешна помощ [1,3].
Основни елементи на веригата на оцеляването
| Етап | Цел | Общественоздравно значение |
|---|---|---|
| Разпознаване | Идентифициране на спешното състояние | Намалява забавянето на лечението |
| Повикване на 112 | Активиране на системата за спешна помощ | Осигурява ранна професионална намеса |
| BLS | Поддържане на минимално кръвообращение | Намалява мозъчната исхемия |
| AED | Възстановяване на ефективен сърдечен ритъм при подходящи за дефифбрилация аритмии | Повишава преживяемостта |
| Болнична помощ | Дефинитивно лечение | Намалява смъртността и усложненията |
2.2. Осигуряване на безопасност
Преди оказване на помощ първото задължение на свидетеля е да оцени безопасността на мястото. Оказването на помощ не трябва да излага спасителя, пострадалия или околните на допълнителен риск. Възможните опасности включват автомобилно движение, пожар, електрически ток, токсични вещества, нестабилни конструкции или агресивно поведение.
Само след като мястото е безопасно или рискът е сведен до минимум, може да се пристъпи към оценка на пострадалия [1].
Алгоритъм DRSABCD
| Етап | Значение | Практически действия |
|---|---|---|
| D – Danger | Опасност | Осигуряване на безопасност |
| R – Response | Реакция | Проверка на съзнанието |
| S – Send for help | Повикване на помощ | Телефон 112 |
| A – Airway | Дихателни пътища | Освобождаване на дихателните пътища |
| B – Breathing | Дишане | Проверка за нормално дишане |
| C – CPR | Реанимация | Започване на компресии при липса на нормално дишане |
| D – Defibrillation | Дефибрилация | Използване на AED при наличие |
Алгоритъм DRSABCD
Първична оценка по ABCDE
Подходът ABCDE е универсален метод за систематична оценка на пациенти със спешни състояния. Макар първоначално да е разработен за професионалната медицина, неговите основни принципи намират приложение и при първата помощ [4]. При ситуация с остра кръвозагуба пред А стои H (haemmorrage), което означава, че трябва първо бързо се овладява кървенето.
A – Airway (проходимост на дихателните пътища)
Преди всичко се започва с оценка на ситуацията и осигуряване на безопасност.
Първата стъпка е установяване дали дихателните пътища са проходими. При пациент в безсъзнание езикът може да предизвика обструкция, тъй като е мускулест орган, а при безсъзнание мускулатурата се релаксира и коренът на езика може да запуши дихателните пътища. Това представлява т.нар „гълтане на езика“, което чисто анатомично е невъзможно. Всякакви практики с опити за бъркане в устата и „вадене“ на езика при човек в безсъзнание са неправилни. Извършва се т.нар head tilt-chin lift, който маньовър цели освобождаването на дихателните пътища именно от корена на езика. Осигуряването на проходими дихателни пътища е от първостепенно значение. Овладяването на правилни техники също.
B – Breathing (дишане)
След възстановяване на проходимостта се оценява наличието и качеството на дишането. Нормалното дишане се отличава с равномерни, симетрични и ефективни дихателни движения. Липсата на нормално дишане изисква незабавно започване на базисна сърдечно-белодробна реанимация. При оценка на душането се Използва похватът look-listen-feel-помагащият коленичи с наведена буза към устата на пострадалия и гледа гръдния кош за дихателни движения, едновременно слуша за дишане и усеща на бузата си дали има издишан въздух. Тази оценка не трябва да продължи повече от 10 секунди.
Проверката на дишането не трябва да подължава повече от 10секунди.
C – Circulation (кръвообращение)
Оценяват се признаци на тежко кървене, кожна перфузия и други показатели за циркулаторна недостатъчност. Масивният външен кръвоизлив трябва да бъде овладян незабавно, тъй като представлява непосредствена заплаха за живота. При сърдечен арест ранното започване на CPR и ранното използване на дефибрилатор може да спаси живот. Това е и практическото значение от поставяне на автоматични дефибрилатори на ключови обществени места. На посочения по-долу линк може да разгледате карта на обществените дефибрилатори в София.
Дигитална карта на автоматичните външни дефибрилатори в гр. София
D – Disability (неврологичен статус)
Извършва се бърза оценка на съзнанието чрез опростени скали (например AVPU), както и наблюдение за признаци на инсулт, гърчове или други неврологични нарушения.
А-alert-ориентиран
V-verbal-има ли вербален отговор и какъв е
P-pain-има ли реакция на болка
U-unresponsive-без отговор
Тук се изполва и Глазгоу кома скала, но се прилага от преминали обучение или професионалисти.
E – Exposure (оглед)
Последната стъпка включва внимателен оглед за допълнителни травми, изгаряния, кръвоизливи или други увреждания, като едновременно се предотвратява хипотермия чрез подходящо покриване на пострадалия.
Основни цели на подхода ABCDE
| Компонент | Основна цел | животозастрашаващпроблем |
|---|---|---|
| A | Осигуряване на проходими дихателни пътища | Обструкция |
| B | Оценка на дишането | Апнея, тежка дихателна недостатъчност |
| C | Поддържане на кръвообращението | Масивен кръвоизлив, шок |
| D | Оценка на мозъчната функция | Инсулт, травма, нарушено съзнание |
| E | Откриване на допълнителни увреждания | Травми, изгаряния, хипер/хипотермия |
Общественоздравно значение
Прилагането на алгоритмите DRSABCD и ABCDE създава единен и стандартизиран подход към оказването на първа помощ. Това улеснява обучението на населението, повишава увереността на свидетелите при спешни ситуации и намалява вероятността от пропускане на критични животоспасяващи действия. Стандартизираните алгоритми са основен компонент на съвременните програми за обучение по първа помощ и имат доказан принос за подобряване на преживяемостта при извънболнични спешни състояния [1–4].
Първа помощ при най-честите животозастрашаващи състояния
Контрол на животозастрашаващото кървене
Масивният външен кръвоизлив е една от водещите предотвратими причини за смърт при травматични увреждания. Загубата на голямо количество кръв за кратък период води до хиповолемичен шок, тъканна хипоксия, мултиорганна недостатъчност и смърт, ако не бъде своевременно овладяна [1,2].
Съвременните препоръки на ERC поставят контрола на масивното кървене сред първите действия при оказване на първа помощ, дори преди пълната оценка по ABCDE, когато кръвоизливът е очевидно животозастрашаващ [1].
Алгоритъм за овладяване на тежко външно кървене
| Стъпка | Действие |
|---|---|
| 1 | Осигуряване безопасност на мястото |
| 2 | Повикване на телефон 112, най-добре с гласово повикване от телефона, за да са свободни ръцете |
| 3 | Директен натиск върху раната. При масивно кървене в ингвиналната област се прилага директна компресия с коляно. Много нагледен пример е професионалният колоездач Седрик Гарсия, който при падане получава фрактура на таза и масивно кървене от магистрален съд. Само навременната намеса от неговите колеги спясява живота му. Има клип в Youtube, който е заснет по време на инцидента и последователността от действия, които спасяват живота му. |
| 4 | Компресивна превръзка |
| 5 | Турникет при неконтролируемо кървене от крайник. Обозначава се времето на поставяне. |
| 6 | Наблюдение за признаци на шок до пристигане на медицински екип |
Навременното овладяване на кръвоизлива значително намалява риска от развитие на необратим хеморагичен шок и подобрява преживяемостта [2].
Тук е важно да се спомене, че добре оборудваната аптечка, било домашна или за път трябва да включва турникет, израелски бандаж и стерилни марли. Правилната употреба на тези изделия, както и качеството им значително допринася за временното овладяване на външно кървене. Турникетът се сгъва по определен начин и се съхранява готов за употреба. Можете да рагледате видеото по-долу, което илюстрира правилните начини на сгъване на турникет.
Първа помощ при задавяне
Запушването на дихателните пътища от чуждо тяло представлява остро животозастрашаващо състояние, което може да доведе до тежка хипоксия само за няколко минути. Най-често се наблюдава при малки деца и възрастни хора, но може да възникне във всяка възраст [1].
Разпонаване на признаците на задавяне и навременната реакция са ключови.
Поведение при задавяне
| Състояние | Препоръчително действие |
|---|---|
| Ефективна кашлица | Насърчаване към кашляне |
| Неефективна кашлица | До 5 удара между лопатките на гърба |
| Без ефект | До 5 коремни тласъка (при възрастни и деца над 8г), т.нар прийом на Хаймлих |
| Загуба на съзнание | Започване на CPR и повикване на 112 |
Поведението при задавяне при възрастни и педиатрични пациенти е различно. Съответно поведението при бебета до 1г, от 1-8г и по-големи от 8г деца също е различно. Овладяването от всеки родител на мерки на поведение при задавяне и ранното разпознаване на симптомите може да спаси живот!
Анафилаксия
Анафилаксията представлява тежка системна алергична реакция с бързо развитие, която може да доведе до дихателна недостатъчност и циркулаторен колапс. Най-честите причинители включват лекарства, хранителни алергени и ужилвания от насекоми. Според ERC ранното разпознаване и незабавното приложение на интрамускулен адреналин чрез автоинжектор, когато е наличен и предписан, е най-важната първа помощ при анафилаксия [1].
Основни признаци на анафилаксия:
| Симптом | Клинична проява |
|---|---|
| Кожа | Уртикария, зачервяване |
| Дихателна система | Задух, стридор, бронхоспазъм |
| Сърдечно-съдова система | Хипотония, колапс |
| Неврологични прояви | Загуба на съзнание |
Първа помощ при съмнение за мозъчен инсулт
Инсултът е една от водещите причини за смъртност и трайна инвалидизация в Европа. Навременното разпознаване позволява пациентът да достигне специализирано лечебно заведение в терапевтичния прозорец.
ERC препоръчва използването на алгоритъма FAST като лесен инструмент за ранно разпознаване.
Алгоритъм FAST
| Буква | Значение | Какво се наблюдава |
|---|---|---|
| F | Face | Асиметрия на лицето |
| A | Arm | Слабост на едната ръка |
| S | Speech | Нарушена реч |
| T | Time | Незабавно повикване на 112 |
Първа помощ при остър коронарен синдром
Острият коронарен синдром включва нестабилна ангина и миокарден инфаркт и изисква незабавна медицинска оценка. Най-характерният симптом е силна притискаща болка зад гръдната кост, която може да се разпространява към лявата ръка, рамото, шията или долната челюст.
Основните действия на свидетеля включват:
- незабавно повикване на телефон 112;
2. осигуряване на покой
3. наблюдение на състоянието;
4. готовност за започване на базисна сърдечно-белодробна реанимация (BLS).
Първа помощ при топлинен удар
Топлинният удар представлява спешно, потенциално животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с нарушена терморегулация и повишаване на централната телесна температура над 40°C. Най-често възниква при продължително физическо натоварване в гореща среда или при продължително излагане на високи температури. Развитието на тежка хипертермия може да доведе до мултиорганна недостатъчност и смърт, ако не бъде своевременно овладяно [1,2].
Първата помощ включва незабавно преместване на пострадалия на сенчесто или климатизирано място, разхлабване или отстраняване на излишното облекло и активно охлаждане чрез студени компреси, обливане с вода или използване на вентилатор. При запазено съзнание могат да се дават малки количества хладна вода. При наличие на нарушено съзнание, гърчове или липса на подобрение незабавно се активира системата за спешна медицинска помощ чрез телефон 112 [1,6].
Фигура 10 представя последователността на действията при оказване на първа помощ при топлинен удар съобразно съвременните препоръки на ERC.
Първа помощ при слънчев удар
Слънчевият удар е форма на топлинно увреждане, причинено от директно въздействие на слънчевата радиация върху главата и шийната област. Клиничната картина може да включва силно главоболие, гадене, повръщане, световъртеж, обърканост, повишена телесна температура и нарушения в съзнанието [1].
Основните цели на първата помощ са ограничаване на по-нататъшното прегряване, подпомагане на терморегулацията и своевременно разпознаване на признаците за развитие на топлинен удар. Пострадалият трябва да бъде преместен на сенчесто място, да бъде поставен в покой, да се охлажда активно и при възможност да приема течности, ако е в съзнание. При тежка симптоматика или нарушено съзнание се налага незабавно транспортиране до лечебно заведение [1,6].
Представеният алгоритъм улеснява вземането на решения от свидетелите на инцидента и намалява риска от забавяне на животоспасяващите действия.
Първа помощ при ухапване от змия
Ухапването от змия може да доведе до локални тъканни увреждания, нарушения в кръвосъсирването, невротоксични прояви и системна интоксикация в зависимост от вида на змията и количеството инжектирана отрова [1,5].
Съвременните препоръки категорично не препоръчват разрязване на раната, изсмукване на отровата, поставяне на турникет или охлаждане с лед, тъй като тези действия не подобряват прогнозата и могат да причинят допълнителни увреждания [1].
Правилното поведение включва успокояване на пострадалия, обездвижване на засегнатия крайник, сваляне на пръстени, часовници и други пристягащи предмети поради риск от развитие на оток и незабавно транспортиране до лечебно заведение. По време на транспортирането се проследяват жизнените показатели и се подготвя информация за времето и мястото на инцидента [1,5].
Първа помощ при загуба на съзнание
Загубата на съзнание представлява спешно състояние с множество възможни причини, включително нарушения в мозъчното кръвообращение, хипоксия, травма, метаболитни нарушения или сърдечен арест [2,3].
Първоначалната оценка следва алгоритъма DRSABCD. След осигуряване на безопасност се проверява реакцията на пострадалия, освобождават се дихателните пътища и се оценява наличието на нормално дишане. При наличие на нормално дишане пострадалият се поставя в стабилно странично положение и се наблюдава непрекъснато до пристигане на медицински екип. При липса на нормално дишане незабавно се започва базисна сърдечно-белодробна реанимация и при наличие се използва автоматичен външен дефибрилатор (AED) [2,3].
Както по-горе в статията беше споменато има специална техника за освобождаване на дихателните пътища. Гълтане на езика в прекия смисъл не може да стане по анатомични причини, но езикът като мускулест орган може да се релаксира при загуба на съзнание и да запуши дихателните пътища. Всякакво бъркане и отваряне на устата на пострадалия, в опит да се „вади“ езика противоречи на официалните препоръки.
Фигурата илюстрира логическата последователност на решенията, които трябва да бъдат предприети от свидетеля на инцидента.
Поставянето на пострадалия в стабилна странична позиция предпазва от аспирация на повърнати материи или други течности. Методите и техниките за изпълнение са в няколко стъпки, които са илюстрирани на сайта на БЧК в раздел Техника за поставяне в стабилно странично положение:
https://www.redcross.bg/first-help/––––.––––––––––––––-.html
При поставяне на пострадалия в стабилна странична позиция се извършва наблюдение и оценка на дишането на всеки 3-5 мин до пристигане на специализирана помощ.
Общественоздравно значение на обучението по първа помощ
Множество международни проучвания показват, че системното обучение на населението по първа помощ повишава вероятността свидетелите да окажат своевременна помощ, увеличава честотата на започване на базисна сърдечно-белодробна реанимация и подобрява преживяемостта при извънболничен сърдечен арест [3–5].
Интегрирането на обучението по първа помощ в училищата, университетите и работните места се разглежда като ефективна общественоздравна стратегия за намаляване на предотвратимата смъртност и повишаване на устойчивостта на обществото при извънредни ситуации.
Първата помощ представлява съществен компонент на съвременното обществено здраве и има ключово значение за намаляване на предотвратимата смъртност, инвалидизацията и тежестта върху здравните системи. Развитието на основани на доказателства препоръки през последните десетилетия доведе до стандартизиране на алгоритмите за поведение при спешни състояния и утвърди ролята на свидетелите на инцидента като първо звено във веригата на оцеляването. Навременното разпознаване на животозастрашаващите състояния, ранното активиране на системата за спешна медицинска помощ и незабавното започване на подходящи животоспасяващи действия са фактори, които оказват пряко влияние върху преживяемостта и дългосрочната прогноза на пострадалите [1–3].
Препоръките на European Resuscitation Council (ERC) и International Liaison Committee on Resuscitation (ILCOR) подчертават, че първата помощ следва да бъде разглеждана не само като практически набор от умения, а като общественоздравна компетентност, която трябва да бъде достъпна за цялото население. Системното обучение по първа помощ повишава готовността на гражданите за адекватна реакция при спешни ситуации, увеличава честотата на започване на базисна сърдечно-белодробна реанимация от свидетели и подобрява преживяемостта при извънболничен сърдечен арест, тежки травми и други критични състояния [1,4,5].
Особено значение за общественото здраве има обучението на деца, ученици, студенти и работещото население. Включването на първата помощ в образователните програми и инициативите за здравна промоция създава устойчива култура на взаимопомощ, повишава здравната грамотност и изгражда общество, способно да реагира адекватно при инциденти и бедствия. Международният опит показва, че държавите с високо ниво на обучение по първа помощ отчитат по-висока честота на оказване на помощ от свидетели и по-добри показатели за преживяемост при спешни състояния [3–6].
Прилагането на алгоритмите DRSABCD, ABCDE, базисната сърдечно-белодробна реанимация, ранната дефибрилация чрез автоматичен външен дефибрилатор и своевременното овладяване на животозастрашаващи състояния като тежко кървене, задавяне, анафилаксия, инсулт и остър коронарен синдром представляват основни елементи на съвременната първа помощ. Тяхното широко разпространение чрез обществени образователни програми следва да бъде приоритет на националните политики в областта на общественото здраве.
В заключение, първата помощ не е единствено медицинска дейност, а важен обществен ресурс, който съчетава знания, практически умения и гражданска отговорност. Инвестициите в обучение на населението, осигуряването на достъп до автоматични външни дефибрилатори и развитието на национални програми за първа помощ могат да допринесат съществено за намаляване на предотвратимата смъртност и за повишаване на здравната сигурност на обществото. Важно е да се спомене и че както обучението по първа помощ е от съществено значение за оказването на навременна помощ, така и добре функциониращата спешна помощ в т.ч наземни и въздушни линейки за бърз транспорт на пострадалия са ключови за оптималния изход от животозастрашаващото състояние.
В настоящата статия материалите, които засягат първата помощ са обхванали една малка част и са недостатъчни за самостоятелна подготовка, но са подходящи за добиване на първоначална обща представа за някои от най-честите спешни ситуации. Силно препоръчително е преминаването през специализиран курс по първа помощ, където освен детайлна теоритична подготовка има и изключително важната практика.
Използвана литература:
- Zideman DA, Singletary EM, Borra V, Cassan P, Cimpoesu CD, De Buck E, et al. European Resuscitation Council Guidelines 2021: First aid. Resuscitation. 2021;161:270–290.
- Perkins GD, Graesner JT, Semeraro F, Olasveengen TM, Soar J, Lott C, et al. European Resuscitation Council Guidelines 2021: Executive summary. Resuscitation. 2021;161:1–60.
- Olasveengen TM, Semeraro F, Ristagno G, Castrén M, Handley A, Kuzovlev A, et al. European Resuscitation Council Guidelines 2021: Basic Life Support. Resuscitation. 2021;161:98–114.
- Soar J, Böttiger BW, Carli P, Couper K, Deakin CD, Djärv T, et al. European Resuscitation Council Guidelines 2021: Adult advanced life support. Resuscitation. 2021;161:115–151.
- International Liaison Committee on Resuscitation (ILCOR). 2020 International Consensus on Cardiopulmonary Resuscitation and Emergency Cardiovascular Care Science With Treatment Recommendations. Dallas (TX): American Heart Association; 2020.
- World Health Organization. Strengthening emergency care systems for universal health coverage. Geneva: World Health Organization; 2019.
- World Health Organization. Emergency care systems framework. Geneva: World Health Organization; 2019.
- American Heart Association. 2020 American Heart Association Guidelines for Cardiopulmonary Resuscitation and Emergency Cardiovascular Care. Circulation. 2020;142(16 Suppl 2):S337–S357.
- Greif R, Lockey AS, Conaghan P, Lippert A, De Vries W, Monsieurs KG. European Resuscitation Council Guidelines 2021: Education for resuscitation. Resuscitation. 2021;161:388–407.
- Semeraro F, Greif R, Böttiger BW, Burkart R, Cimpoesu D, Georgiou M, et al. Kids Save Lives: ERC position statement on school-based resuscitation education. Resuscitation. 2021;161:327–329.
- De Buck E, Van Remoortel H, Dieltjens T, Verstraeten H, Clarysse M, Moens O, et al. Evidence-based educational pathway for first aid training in laypeople. Resuscitation. 2015;94:77–84.
- Singletary EM, Zideman DA, De Buck EDJ, et al. Part 9: First Aid: International Consensus on First Aid Science With Treatment Recommendations. Circulation. 2020;142(16_suppl_1):S284–S334.
- Perkins GD, Handley AJ, Koster RW, et al. European Resuscitation Council Guidelines for Resuscitation 2015. Section 2. Adult basic life support and automated external defibrillation. Resuscitation. 2015;95:81–99.
- Böttiger BW, Van Aken H. Kids save lives—Training school children in cardiopulmonary resuscitation worldwide is now endorsed by the World Health Organization (WHO). Resuscitation. 2015;94:A5–A7.
- World Health Organization. Health promotion: Track 2. Health literacy and health behaviour. Geneva: World Health Organization.
Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.
Вашият коментар