Скринингът е един от най-ефективните инструменти на общественото здраве за ранно откриване на заболявания и намаляване на смъртността. Световната здравна организация (СЗО) определя скрининга като процес на идентифициране на лица в привидно добро здраве, които имат повишен риск от определено заболяване, с цел ранна интервенция и подобряване на здравните резултати [1]. Скрининговите програми са ключов компонент на превантивната медицина и се използват широко за онкологични, метаболитни, сърдечносъдови и инфекциозни заболявания.
През последните две десетилетия Европейският съюз инвестира значителни ресурси в изграждане на организирани програми за скрининг, особено за рак на гърдата, маточната шийка и колоректален карцином [2]. Въпреки това между отделните държави съществуват значителни различия по отношение на обхват, качество и достъпност. България остава сред страните с най-ниско участие в профилактични програми и с по-висока предотвратима смъртност в сравнение със средните европейски стойности.
Настоящата статия разглежда значението на скрининга, основните европейски политики и мястото на България в европейския контекст.
Какво представлява скринингът?
Скринингът представлява систематично изследване на асимптоматични хора с цел ранно откриване на заболяване или предболестно състояние [1]. Основната идея е, че ранната диагноза позволява по-ефективно лечение, по-ниска смъртност и по-малко разходи за здравната система.
Скрининговите програми могат да бъдат:
- Популационни (организирани) – обхващат определени възрастови или рискови групи;
- Опортюнистични – извършват се при посещение при лекар без национална организация;
- Целеви – насочени към групи с висок риск.
Най-често използваните скринингови програми в Европа са за рак на гърдата (мамография), рак на маточната шийка (Pap тест и HPV тест), колоректален карцином, неонатален скрининг, скрининг за сърдечносъдови рискови фактори.
СЗО подчертава, че скринингът трябва да бъде научно обоснован и да има доказан баланс между ползи и вреди [7]. Неправилно организираният скрининг може да доведе до свръхдиагностика, фалшиво положителни резултати и ненужно лечение.
Европейският модел на скрининг
Европейският съюз приема организирания популационен скрининг като ключова стратегия за контрол на хроничните незаразни заболявания. Още през 2003 г. Съветът на ЕС препоръчва въвеждането на национални програми за рак на гърдата, маточната шийка и колоректален карцином [3].
През 2021 г. Европейската комисия представя инициативата „Europe’s Beating Cancer Plan“, която поставя амбициозна цел: до 2030 г. 90% от хората, които отговарят на критериите, да получат достъп до организиран скрининг за основните онкологични заболявания [4].
Според Европейската комисия между държавите членки съществуват големи различия в обхвата на скрининга-от 6% до 90% за рак на гърдата и от 25% до 80% за рак на маточната шийка [4]. Водещите европейски държави използват централизирани покани, електронни регистри, национален мониторинг, стандартизирани алгоритми, контрол на качеството. Тези механизми позволяват високо участие на населението и по-ниска смъртност от предотвратими заболявания.
България и скринингът-основни предизвикателства
България традиционно изостава в областта на профилактиката и ранната диагностика. Скринингът често се осъществява опортюнистично, а не чрез устойчиви национални програми.
Основните проблеми включват:
- ниска здравна грамотност;
- ограничен достъп в малките населени места;
- недостатъчно финансиране;
- липса на електронни регистри;
- ниско доверие в профилактичните програми;
- недостиг на медицински специалисти.
Според европейските анализи България остава сред държавите с най-висока предотвратима смъртност в ЕС и ниско участие в профилактични дейности [4][5].
Особено проблематични са:
1. Скринингът за рак на маточната шийка
В редица европейски държави HPV тестовете и организираните покани са стандарт. В България покритието остава ниско и често зависи от личната инициатива на пациентите.
2. Скринингът за рак на гърдата
Докато в страни като Нидерландия, Финландия и Швеция съществуват добре организирани програми с висок обхват, в България мамографските изследвания не достигат равномерно до населението. Тук е важно да се подчертае, че от рак на млечната жлеза могат да боледуват както жени, така и мъже, тъй като е разпространено неправилното разбиране, че заболяването е разпространено само при жени.
3. Колоректален скрининг
В много европейски държави фекалният тест и колоноскопията са част от национални програми. България все още няма ефективно функциониращ национален модел с висок обхват.
Защо скринингът е толкова важен?
Ранното откриване има директен ефект върху преживяемостта. При онкологичните заболявания ранният стадий често позволява пълно лечение или значително удължаване на живота.
Скринингът носи ползи не само за отделния пациент, но и за здравната система като намалява разходите за късно лечение, намалява инвалидизацията, подобрява качеството на живот, увеличава продължителността на живота.
СЗО обаче подчертава, че скринингът трябва да бъде внимателно планиран и научно валидиран [7]. Не всеки тест е подходящ за масов скрининг. Например системният PSA-скрининг за рак на простатата не се препоръчва универсално поради риск от свръхдиагностика и ненужно лечение [1].
Новите тенденции в Европа
Европейските политики постепенно разширяват обхвата на скрининга. Освен традиционните онкологични програми, се обсъждат скрининг за рак на белия дроб, персонализиран скрининг, използване на изкуствен интелект при осъществяване на скрининговите програми, многокомпонентни тестове за ранно откриване на рак. Проектът EUCanScreen цели подобряване на качеството и достигане до 90% от подходящото население в ЕС [2]. Повече за проектът може да изгледате в следващото видео:
Паралелно с това се развиват и дигиталните здравни системи, които позволяват автоматизирани покани, проследяване на резултатите, оценка на качеството, национални регистри.
Какво трябва да направи България?
За да се доближи до европейските стандарти, България трябва да предприеме комплексни мерки:
1. Национални организирани програми
Необходими са устойчиви и финансирани програми с ясен обхват и централизирано управление.
2. Дигитализация
Електронните здравни регистри са ключови за мониторинг и оценка на ефективността.
3. Повишаване на здравната грамотност
Информационните кампании могат да повишат доверието и участието на населението.
4. Достъпност
Мобилни кабинети и регионални центрове могат да намалят неравенствата.
5. Контрол на качеството
Скринингът трябва да бъде стандартизиран и редовно оценяван.
Препоръчителен скрининг по възраст и пол в България
В България профилактичните и скрининговите изследвания се определят основно от Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), както и от международните препоръки на СЗО и Европейската комисия. Част от скрининга е включен в профилактичните прегледи по линия на НЗОК, но други изследвания се препоръчват според индивидуалния риск и международните стандарти [1–4].
| Възраст | Жени | Мъже |
|---|---|---|
| 18–29 г. | Профилактичен преглед веднъж годишно, кръвно налягане, BMI, Pap тест след започване на полов живот, ежегодишен преглед при мамолог и ехография на млечни жлези, самопреглед на млечни жлези ежемесечно. | Профилактичен преглед веднъж годишно, кръвно налягане, BMI, самопреглед на тестиси ежемесечно. |
| 30–39 г. | Ежегодишен гинекологичен преглед с цитонамазка, оценка на сърдечносъдов риск, ежегодишен преглед при мамолог с ехография на млечни жлези, самопреглед на млечни жлези ежемесечно. | Проследяване на кръвно налягане, холестерол и глюкоза при рискови фактори. Самопреглед на тестиси ежемесечно. |
| 40–49 г. | Мамография на 1–2 г., скрининг за диабет и хипертония, скрининг за колоректален рак, редовни гинекологични прегледи с цитонамазка, самопреглед на млечни жлези ежемесечно. | Скрининг за диабет, хипертония и липиден профил. От 50г PSA тест. |
| 50–65 г. | Мамография; колоректален скрининг (фекален тест/колоноскопия), редовни гинекологични прегледи с цитонамазка. След 50г скрининг за остеопороза, самопреглед на млечни жлези. | Колоректален скрининг, PSA след индивидуална оценка, кардиометаболитен риск, самопреглед на тестиси ежемесечно. |
| Над 65 г. | Скрининг за остеопороза, колоректален скрининг според риска, скрининг за диабет и сърдечносъдови заболявания, самопреглед на млечни жлези. | Колоректален скрининг, проследяване за простатни заболявания, ако има такива, сърдечносъдов риск, самопреглед на тестиси. |
Скрининг при жените
Рак на маточната шийка
Скринингът за рак на маточната шийка е сред най-ефективните профилактични програми. Европейските препоръки насърчават HPV-базиран скрининг при жени между 30 и 65 години [3][4].
В България традиционно се използва цитонамазка (Pap тест), като се препоръчва да се стартира с изследването след сексуален дебют, провеждане през 3 години, както и HPV тест при определени възрастови групи и повишен риск.
Ракът на маточната шийка остава предотвратимо заболяване при ефективен скрининг и ваксинация [1].
Рак на гърдата
Мамографският скрининг е стандарт в Европа за жени между 50 и 69 години [3]. В редица държави се прилага и между 45–74 години.
В България мамографията се препоръчва основно след 50-годишна възраст, през 1–2 години, но може да се започне и по-рано при повишен риск и фамилна обремененост. Ранното откриване значително подобрява преживяемостта [4].
За жени под 50г се препоръчва ежегодишен преглед при мамолог и провеждане на ехографско изследване на млечните жлези. Самопрегледът на гърдите обаче е ключов също, защото така пациентът може сам да открие рано и навреме настъпил проблем, и да потърси своевременна медицинска помощ.
Как се провежда самопреглед?
Остеопороза
След менопауза рискът от остеопороза се увеличава значително. При жени над 65 години се препоръчва костна дензитометрия, особено при наличие на рискови фактори като ниско телесно тегло, тютюнопушене, фамилна анамнеза, фрактури.
Скрининг при мъжете
Колоректален карцином
Европейските препоръки включват организиран скрининг за мъже и жени между 50 и 74 години [3][4]. Използват се фекален окултен тест, FIT тест, колоноскопия.
В България скрининг обхватът остава нисък, въпреки че колоректалният карцином е сред водещите причини за смъртност.
Скрининг за рак на простатата
PSA тестът остава спорен при масов скрининг. СЗО и европейските препоръки не подкрепят универсален популационен скрининг поради риск от свръхдиагностика [1][7]. Вместо това се препоръчва индивидуална оценка на риска, обсъждане с лекар нуждата от изследване, прилагане главно след 50 г., но може и по-рано при фамилна обремененост.
Скринингови изследвания за мъже и жени:
Скрининг за сърдечносъдови заболявания
Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртност в България. Затова профилактичният скрининг включва артериално налягане, холестерол, кръвна захар, индекс на телесна маса, оценка на тютюнопушене и физическа активност.
Тези показатели се проследяват още след 18-годишна възраст, особено при наличие на рискови фактори.
Скрининг за диабет тип 2
При хора над 45 години и при пациенти със затлъстяване, хипертония или фамилна анамнеза се препоръчва изследване на кръвна захар и HbA1c.
Ранното откриване на диабет намалява риска от инфаркт, инсулт, бъбречна недостатъчност, слепота и др.
Значение на възрастово-ориентирания скрининг
Съвременните системи за обществено здраве все повече използват персонализиран подход. Възрастта е ключов фактор, защото рискът от хронични заболявания се увеличава с напредването на годините.
Европейските модели показват, че най-ефективни са организираните програми с:
- електронни покани;
- проследяване на пациентите;
- централизирани регистри;
- контрол на качеството [2][4].
България все още е в преход към подобен модел, но развитието на електронното здравеопазване създава предпоставки за подобрение.
Скринингът е фундаментален инструмент на общественото здраве и ключов компонент на модерната превантивна медицина. Европейските държави показват, че добре организираните програми могат значително да намалят смъртността и тежестта на хроничните заболявания.
България все още изостава по отношение на обхват, организация и ефективност на скрининговите програми. Въпреки това европейските инициативи и натрупаният международен опит предоставят възможност страната да изгради по-устойчива и ефективна система за ранна диагностика.
Инвестицията в скрининг е инвестиция в по-дълъг живот, по-ниска смъртност и по-устойчиво обществено здраве.
Използвани източници:
- World Health Organization. Cancer screening and early detection of cancer, Copenhagen, WHO Regional Office for Europe; 2010. https://www.who.int/europe/news-room/fact-sheets/item/cancer-screening-and-early-detection-of-cancer
2. European Commission. EUCanScreen: United for Effective Cancer Screening, Brussels, European Commission; 2025 https://health.ec.europa.eu/non-communicable-diseases/cancer/europes-beating-cancer-plan-eu4health-financed-projects/projects/eucanscreen_en
3. European Commission. About the European Commission initiatives on cancer screening and care, Brussels, European Commission; 2026. https://cancer-screening-and-care.jrc.ec.europa.eu/about
4. European Commission. Europe’s Beating Cancer Plan, Brussels, European Commission; 2026. https://commission.europa.eu/topics/public-health/european-health-union/cancer-plan-europe_pl
5. European Commission Knowledge Centre on Cancer. Cancer screening, diagnosis and care, Brussels, European Commission; 2025. https://knowledge4policy.ec.europa.eu/cancer/cancer-screening-diagnosis-care_en
6. European Commission. Cancer – Public Health, Brussels, European Commission; 2026. https://health.ec.europa.eu/non-communicable-diseases/cancer_en
7. World Health Organization Regional Office for Europe. Screening programmes: a short guide. Increase effectiveness, maximize benefits and minimize harm, Copenhagen, WHO Regional Office for Europe; 2020 https://www.who.int/publications/i/item/9789289054782
8. National Health Insurance Fund. Preventive examinations and tests under NHIF [Internet]. Sofia: NHIF; 2026 https://www.nhif.bg
9. Ministry of Health of Bulgaria. Ordinance on preventive examinations and dispensary monitoring [Internet]. Sofia: Ministry of Health; 2026 https://www.mh.government.bg
10. European Commission Initiative on Breast and Colorectal Cancer Screening [Internet]. Brussels: European Commission; 2026 https://health.ec.europa.eu
11. World Health Organization. WHO guideline for screening and treatment of cervical pre-cancer lesions, Geneva, WHO; 2021
Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.
Вашият коментар