HPV инфекция и общественото здраве: предизвикателства и възможности за превенция в Европа и България
Човешкият папиломен вирус (Human Papillomavirus, HPV) представлява една от най-разпространените вирусни инфекции в световен мащаб и е ключов фактор за развитието на редица злокачествени заболявания, включително рак на маточната шийка. В контекста на общественото здраве HPV има особено значение поради високата си честота, асимптоматично протичане и потенциал за ефективна превенция чрез ваксинация и скрининг.
Настоящата статия разглежда същността на HPV инфекцията, нейната епидемиология в Европа и България, както и предприетите мерки за контрол и превенция.
Определение и етиология на HPV
Човешкият папиломен вирус (HPV) представлява ДНК вирус от семейство Papillomaviridae, който инфектира епителните клетки на кожата и лигавиците. Съществуват над 200 генотипа HPV, като приблизително 40 от тях се предават по полов път [1].
HPV типовете се разделят на:
- Нискорискови типове – причиняват доброкачествени лезии (напр. генитални брадавици)
- Високорискови типове (HR-HPV) – свързани с развитието на рак
Най-значими са HPV 16 и HPV 18, които причиняват около 70–75% от случаите на рак на маточната шийка [2].
HPV инфекцията се предава основно чрез сексуален контакт. Смята се, че значителна част от сексуално активното население ще се инфектира поне веднъж през живота си [2].
Епидемиология и обществено значение
HPV е водеща причина за:
- рак на маточната шийка
- анален рак
- орофарингеален рак
- други видове карциноми
Според най-новите оценки на Глобалната обсерватория за рака (GLOBOCAN, предоставена от Международната агенция за изследване на рака към Световната здравна организация (СЗО), през 2022 г. ракът на маточната шийка е на трето място както по заболеваемост, така и по смъртност сред жените в световен мащаб, с около 662 000 нови случая (6,9% от общия брой) и 349 000 смъртни случая (8,1% от общия брой). От тях около 196 000 (30%) от всички новозаболели в света, както и около 120 000 (34%) от общия брой смъртни случаи от рак на маточната шийка, са докладвани в региона на Югоизточна Азия. Също така, около 119 000 (18%) от всички новозаболели в света, както и около 77 000 (22%) от общия брой смъртни случаи от рак на маточната шийка, са докладвани в региона на Африка. Ракът на маточната шийка е на първо място по смъртност сред жените в региона на Африка, както и на второ място по честота сред жените в Югоизточна Азия [3].
На следния линк може да се прочете научното проучване “ Human Papillomavirus Vaccination Coverage Estimates Among the Primary Target Cohort (9–14-Year-Old Girls) in the World (2010–2024)“, което е много информативно и представлява материал, който представя актуалната епидемиологична обстановка, касаеща HPV разпространението, заболеваемостта и профилактиката:
Персистиращата инфекция с високорискови HPV типове е основният етиологичен фактор за развитие на канцерогенеза. В повечето случаи инфекцията е преходна, но при част от пациентите тя персистира и води до предракови и ракови изменения.
Ситуацията в Европа
Разпространение и тенденции
В Европа HPV инфекцията остава значим здравен проблем, въпреки наличието на ефективни профилактични мерки. Данните показват, че разпространението варира между страните, като по-високи стойности се наблюдават в Източна Европа.
България има население от 3,06 милиона жени на възраст 15 години и повече, които са изложени на риск от развитие на рак на маточната шийка. Според настоящите оценки, всяка година 1009 жени се диагностицират с рак на маточната шийка и 503 умират от заболяването. Ракът на маточната шийка се нарежда на 4-то място по честота на рак сред жените в България и на 2-ро място по честота на рак сред жените между 15 и 44 години. Все още няма данни за HPV разпространението сред общото население на България. Въпреки това, в Източна Европа, регионът, към който принадлежи България, около 9,7% от жените в общото население се смята, че носят цервикална HPV-16/18 инфекция в даден момент, а 84,7% от инвазивните ракови заболявания на маточната шийка се дължат на HPV 16 или 18. [1].
Ваксинационно покритие
Ваксинацията срещу HPV беше въведена в националния календар на 147 държави през 2024 г. В световен мащаб обхватът с първата доза от HPV ваксината в основната целева кохорта (момичета на възраст 9–14 години) се оценява на 56,9% през 2024 г. Тенденцията на растеж в обхвата на ваксинацията срещу HPV е значителна главно в най-развитите страни (напр. като САЩ, Канада и Германия), докато тенденциите са 10 пъти по-бързи в други страни като Армения, Индонезия и Танзания. Спадът в тенденциите на обхвата на ваксинацията срещу HPV е значителен в някои развиващи се страни (напр. като Панама, Шри Ланка и Суринам) и в една от най-развитите страни – Обединеното кралство[3] .
Ваксинацията срещу HPV е призната като най-ефективната форма на първична профилактика. В Европа обаче съществуват значителни различия-в някои държави покритието достига над 60–70%, а в други страни остава значително по-ниско. Доказано е, че въвеждането на ваксинационни програми води до значително намаляване на разпространението на HPV типове 16 и 18, както и на предраковите лезии [4].
Европейски политики
Европейският съюз и Световната здравна организация (СЗО) препоръчват стратегията 90-70-90, която по своята същност представлява 90% ваксинационно покритие, 70% скрининг покритие и 90% достъп до навременно лечение. [5]
Ситуацията в България
България се нарежда сред страните с неблагоприятни показатели по отношение на HPV-свързаните заболявания. България е сред водещите европейски страни по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка. Данните от Националния онкологичен регистър показват, че през 2017 г. разпространението на рак на маточната шийка сред общото население е било 431,1/100 000 или 15 691 жени. Сред тях 908 (24,9/100 000) са новодиагностицирани, като най-голям е броят им на възраст 45–49 години (120) и 60–64 години (117). През 2018 г. общият брой на регистрираните злокачествени заболявания на маточната шийка е бил 15 759 (435,8/100 000) с 850 (23,5/100 000) нови случая. Данните от публикувани проучвания показват среден спад в честотата на заболяването от 0,97/100 000 и среден брой новодиагностицирани пациенти до 2020 г. от 982. [5]
Населението в България непрекъснато намалява. Между последните две национални преброявания през 2011 г. и 2021 г. населението е намаляло с 11,49%, или 844 781 души, което прави България най-бързо намаляващата нация в света. Това се дължи главно на масовата миграция в чужбина, но не е единственият фактор. Продължителността на живота при раждане е намаляла във всички страни през 2020 г., но в рамките на Европа е намаляла най-много в България. Това намаление на населението има голямо влияние върху новите нива на заболеваемост от рак.[6]
В България се наблюдава висока честота на рак на маточната шийка, както и един от най-високите показатели за смъртност в Европа. [6] Основните причини за тези стойности на показателите са ниското ваксинационно покритие и недостатъчен обхват на скрининга. [7] Проучвания показват, че високорисков HPV е открит при до 38.8% от изследвани жени в определени групи [8].
Ваксинационно покритие
България има едно от най-ниските нива на ваксинация в ЕС:
- около 8% покритие през 2019 г. [9]
- под 2–6% в последните години [6][10]
- в някои анализи – дори около 1–4% [11]
Това поставя страната на последно място в Европейския съюз по ваксинационно покритие [9].
Комуникацията между родители, лекари и близки е от решаващо значение за формирането на възприятията за ползите и рисковете от ваксината. Тъй като ваксината предотвратява инфекция с полово предаван вирус, тя е свързана с по-голямо колебание в сравнение с други детски ваксини. По този начин тя е свързана с добре познатата загриженост относно възрастта на сексуалните практики. Както родителите, така и доставчиците на здравни услуги изразиха дискомфорт от обсъждането на въпроси, свързани със сексуалността с деца в предпубертетна възраст. Докато педиатрите смятаха за свое задължение да информират родителите за ваксината за момичета в (пред)пубертетна възраст, общопрактикуващите лекари и някои гинеколози не го смятаха за своя отговорност и рядко го споменаваха по време на консултациите. Доставчиците на здравни услуги като цяло изразиха разочарование от високата смъртност, дължаща се на HPV инфекция, и бяха оптимисти относно потенциала на ваксината, но се чувстваха ограничени от липсата на политики, насърчаващи употребата ѝ.
Майките описват информацията от различни здравни специалисти като противоречива, като мненията относно ефективността и необходимостта от ваксината варират. Това несъответствие води до объркване, карайки някои да гледат на ваксината като на „подозрителна и съмнителна“. В друго проучване млади жени (средна възраст 22 години) разглеждат ваксината срещу HPV като част от правото си на здраве и се възприемат като отговорни за здравето си .
През последните години колебанието към ваксината срещу HPV се засили, повлияно от опасенията около ваксината срещу COVID-19. България има най-ниското ниво на ваксинация срещу COVID-19 в Европа и много от същите опасения се разпространяват. Те отразяват дезинформация и недоверие към правителството и здравната система, както и липсата на ефективни кампании за промоция на здравето. В доклад на Wellcome Trust от 2020 г. 23% от българите заявяват, че се доверяват „много“ на учените в сравнение със 78% в Испания и Норвегия, европейските страни с най-високи стойности.
В момента има значителна промяна в политиката и практиката на ваксинация, тъй като новата Национална програма за първична превенция на ракови заболявания, причинени от HPV (2025–2030 г.) вече обхваща момичета на възраст 10–15 години и момчета на възраст 10–14 години. Неизбежно е наличието и на други фактори, които допринасят за трудностите на България при прилагането на цялостна програма за превенция на рака на маточната шийка [7].
Скрининг
Скринингът за рак на маточната шийка в България не е достатъчно организиран и обхватът му остава нисък. Това води до късно диагностициране и по-висока смъртност от HPV- асоциирани онкологичнин заболявания [7].
Предприети мерки в България
Национални програми:
България е въвела Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка, както и Кампании за информираност и ваксинация [7].
Научете повече за ваксинационните програми на:
https://plusmen.bg/bg/optional/hpv
Разширяване на ваксинацията:
Съвременните мерки включват:
- включване на момчета във ваксинационните програми [10]
- стремеж към безплатна ваксинация
- адаптиране към европейските политики
Национален план за борба с рака (2023):
Планът предвижда организиран скрининг, увеличаване на ваксинационното покритие, подобряване на достъпа до здравни услуги [7].
Превенция на HPV
Първична профилактика
Основният метод е:
HPV ваксинация
Ваксинацията срещу HPV e най-ефективна при възраст 9–14 години, както при момичета, така и при момчета. Ваксината предпазва от най-онкогенните типове HPV, както и доказано намалява разпространението на инфекцията [4].
Вторична профилактика
Скрининг
- ПАП тест
- HPV ДНК тест
Ранното откриване на лезии значително намалява заболеваемостта и смъртността.
Поведенчески фактори
Поведенческите фактори обхващат безопасното и отговорно сексуално поведение, информираност за методите на профилактика срещу HPV и полово преносими инфекции като цяло, редовни профилактични прегледи.
Предизвикателства
Към основните бариери пред ефективната превенция се включват ниска здравна култура, скептицизъм, относно ефективността и безопасността на ваксините за профилактика на HPV, неравен достъп до здравни услуги и липса на организиран скрининг.
За митовете, свързани с ваксините( не само за HPV профилактика, но като цяло) може да прочете в специализирана статия в блога:
https://publichealthbg.com/wp-admin/post.php?post=169&action=edit
За митовете, свързани с ваксините може да прочетете повече на нашия сайт, в специализирана статия, посветена на тази важна за общественото здраве тема:
https://publichealthbg.com/wp-admin/post.php?post=169&action=edit
В България тези фактори имат особено силно изразено влияние.
HPV инфекцията представлява сериозно предизвикателство за общественото здраве, но същевременно е едно от малкото онкологични заболявания, които могат да бъдат ефективно предотвратени. Въпреки напредъка в Европа, България изостава значително по отношение на ваксинационно покритие и скрининг. Необходим е интегриран подход, който да включва подобряване на здравната грамотност, активни ваксинационни кампании, организиран скрининг, устойчиви здравни политики. Само чрез координирани усилия може да се постигне контрол и елиминиране на HPV-свързаните заболявания.
Използвана литература:
- Bruni L, et al. Human Papillomavirus and Related Diseases in Bulgaria. ICO/IARC HPV Information Centre; 2023.
- Argirova R, et al. HPV and cervical cancer etiology. 2024.
- Mengistie BA, et al. HPV vaccination coverage worldwide 2010–2024. Vaccines. 2025.
- Lasič M, et al. Impact of HPV vaccination on prevalence. Vaccines. 2025.
- Dimitrova M, et al. HPV screening strategies in Bulgaria. Taylor & Francis. 2024.
- Yordanov A, et al. Cervical cancer epidemiology in Bulgaria. PMC. 2023.
- Todorova I, et al. Cervical cancer and health policy in Bulgaria. Health Policy. 2025.
- Kovachev S, et al. HPV prevalence in Bulgaria. PubMed. 2013.
- OECD. EU Country Cancer Profile: Bulgaria 2023.
- European Cancer Organisation. HPV vaccination in Bulgaria. 2025.
- Karcheva M, et al. HPV vaccination coverage in Bulgaria. MDPI. 2020.
Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.
Вашият коментар