Ваксините играят ключова роля в превенцията на заразните заболявания и опазването на общественото здраве. Въпреки доказаните им ползи, около ваксинацията продължават да съществуват митове и колебания. Тази статия представя научно обоснован преглед на фактите, ползите и основните предизвикателства, свързани с ваксините.
Каква е ролята на ваксините в общественото здраве?
Ваксините са едно от най-ефективните средства за превенция на инфекциозни заболявания и имат съществен принос за подобряване на общественото здраве в глобален мащаб. Чрез стимулиране на имунната система да разпознава и неутрализира причинителите на болести, ваксините намаляват риска от тежко протичане, усложнения и смърт.
Масовата ваксинация е довела до елиминиране или значително ограничаване на заболявания като едра шарка, полиомиелит и дифтерия в много части на света. Освен защита на отделния човек, ваксините имат и колективен ефект — когато голяма част от населението е имунизирана, се ограничава разпространението на инфекции и се защитава най-уязвимата част от обществото.
От гледна точка на общественото здраве, ваксинацията:
- намалява натиска върху здравната система;
- предотвратява епидемии и огнища на заразни болести;
- допринася за по-дълга и по-здрава продължителност на живота;
- има значителен икономически ефект чрез намаляване на разходите за лечение.
Затова ваксините се разглеждат не само като личен избор, а и като важна обществена отговорност, основана на солидарност и научни доказателства.
Примери за ваксини и заболявания, които предотвратяват
Полиомиелит
Ваксината срещу полиомиелит предпазва от силно заразно вирусно заболяване, което може да доведе до трайна парализа и смърт. Благодарение на масовата ваксинация полиото е елиминирано в повечето страни по света. Въпреки това се наблюдават огнищни случаи, каквито днес има в Газа,Палестина в следствие на военната обстановка и влошените медико-санитарни условия.
Морбили
Ваксината срещу морбили предотвратява тежко протичане на заболяването, което може да доведе до усложнения като пневмония и енцефалит. Високото ваксинационно покритие е ключово за предотвратяване на епидемии.
Дифтерия
Дифтерийната ваксина защитава от сериозна бактериална инфекция, засягаща дихателните пътища и сърцето. Преди въвеждането ѝ заболяването е било честа причина за детска смъртност.
Тетанус
Ваксината срещу тетанус предпазва от заболяване, причинено от бактерии, които навлизат в организма чрез рани. Тетанусът не се предава от човек на човек, но е животозастрашаващ без ваксинация.
Хепатит B
Ваксината срещу хепатит B предпазва черния дроб от хронична инфекция, която може да доведе до цироза и рак на черния дроб.
Коклюш
Ваксината срещу коклюш защитава особено бебетата от тежка кашлица и дихателни усложнения.
Грип
Грипната ваксина намалява риска от тежко протичане и усложнения, особено при възрастни хора и хронично болни.
В табличен вид примерите за ваксини, заболявания и ползи може да се представи по следния начин:
Кога са въведени ваксините в България?
Ваксинацията в България има дълга история и е тясно свързана с развитието на общественото здраве и превенцията на заразните заболявания. Първите ваксини у нас са въведени още в началото на ХХ век, като постепенно се изгражда организирана имунизационна система.
Една от най-ранните масови ваксинации е срещу едра шарка, която става задължителна в началото на 1900-те години. Благодарение на последователната имунизация заболяването е напълно елиминирано, както в България, така и в световен мащаб.
След Втората световна война ваксинационната програма в страната се разширява значително. През 50-те години на ХХ век са въведени ваксини срещу дифтерия, тетанус и коклюш (DTP), както и BCG ваксината срещу туберкулоза. В края на 50-те и началото на 60-те години започва и масовата имунизация срещу полиомиелит, което води до елиминиране на заболяването в България.
През 60-те и 70-те години са включени ваксини срещу морбили, паротит и рубеола, а по-късно и срещу хепатит B, което значително намалява честотата на тежки усложнения и хронични заболявания.
В по-ново време имунизационният календар се актуализира в съответствие с научните данни и препоръките на международни здравни организации. Добавени са ваксини като HPV ваксината за превенция на онкологични заболявания и COVID-19 ваксините в отговор на глобалната пандемия.
Днес България разполага с утвърден имунизационен календар, който е ключов инструмент за защита на населението, контрол на епидемиите и поддържане на общественото здраве.
Имунизационен календар на България
Задължителни имунизации и реимунизации
Съгласно актуалния Имунизационен календар на Република България се провеждат задължителни профилактични имунизации и реимунизации на определена навършена възраст:
Препоръчителни имунизации
Освен задължителните, съществуват и т.нар. препоръчителни имунизации. Те се извършват по желание на пациента срещу заплащане. Прилагат се на пътуващи в региони, в които съществува повишен риск от заразяване с определени ваксинопредотвратими инфекции; в региони, ендемични за дадените заболявания; на лица в неимунизационна възраст с придружаващи заболявания и повишен риск от заразяване, и др. Тук се включват ваксини срещу хепатит А, хепатит Б, грип, коремен тиф, бяс, жълта треска, ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш (ацелуларна компонента) и с намалено антигенно съдържание на дифтерийната компонента, срещу морбили, паротит, рубеола, срещу варицела, срещу менингококови, пневмококови, ротавирусни, хемофилус тип Б инфекции, инфекции с човешки папиломен вирус и др.
Ваксините срещу COVID-19 и прилагането им са безплатни за населението, без значение от здравноосигурителния статус на лицата.
Най-често срещани митове за ваксините
Мит 1: Ваксините причиняват аутизъм
Факт: Няма научни доказателства за връзка между ваксините и аутизма. Този мит произхожда от оттеглено и дискредитирано изследване. Множество мащабни проучвания потвърждават безопасността на ваксините.
11 декември (Ройтерс) – Комитетът за безопасност на ваксините към Световната здравна организация заяви в четвъртък, че нови прегледи на научни доказателства не откриват връзка между ваксините и разстройството от аутистичния спектър, потвърждавайки заключенията, направени преди повече от две десетилетия.
Глобалният консултативен комитет на СЗО за безопасност на ваксините оцени два систематични прегледа, обхващащи проучвания, публикувани между 2010 г. и август 2025 г.
Двадесет от 31 проучвания не откриват доказателства за връзка между ваксините и аутизма, според СЗО.
Единадесет проучвания, които предполагат възможна връзка, са счетени за такива, които имат сериозни методологични недостатъци и висок риск от bias, съобщи комитетът.
Миналия месец министърът на здравеопазването на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши заяви в интервю за New York Times, че лично е инструктирал Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ да променят дългогодишната си позиция, че ваксините не причиняват аутизъм.
Според Pan American Health Organization: Тази дезинформация идва от проучване, което вече е окончателно опровергано и премахнато от списанието, в което е публикувано. Оттогава стотици добре разработени проучвания са потвърдили, че няма риск от развитие на аутизъм от ваксинация.
Някои хора продължават да разпространяват тази дезинформация, защото тя им е от полза: те може да печелят пари, като продават или рекламират продукти, предназначени да „заменят“ ваксините, или може да се стремят да увеличат ангажираността си онлайн. Други хора смятат, че не могат да се доверят на учените, лекарите и властите, които категорично са съгласни, че ваксините не причиняват аутизъм.
Запомнете: Няма връзка между ваксините и аутизма!
Прилагам и линк към сайта на PAHO, тъй като има много полезни неща, както и инфографики, които илюстрират проблема с митовете, свързани с ваксините:
https://www.paho.org/en/topics/immunization/debunking-immunization-myths
Мит 2: Естественият имунитет е по-добър от ваксинацията
Факт: Придобиването на имунитет чрез боледуване носи сериозни рискове от усложнения и смърт. В някои случаи естественият имунитет – което означава действително заразяване с болест и разболяване – води до по-силен имунитет към болестта, отколкото ваксинацията. Опасностите от този подход обаче далеч надвишават относителните ползи. Ако искате да придобиете имунитет срещу морбили, например, като се заразите с болестта, вероятността да починете от симптомите е 1 на 500. За разлика от това, броят на хората, които са имали тежки алергични реакции от MMR ваксина, е по-малък от едно на един милион.
Мит 3: Ваксините съдържат опасни токсини
Факт: Съставките във ваксините са в много малки, безопасни количества и се използват с цел ефективност и стабилност. Те се контролират строго от здравните регулатори. Хората имат опасения относно употребата на формалдехид, живак или алуминий във ваксините. Вярно е, че тези химикали са токсични за човешкото тяло в определени нива, но само следи от тези химикали се използват в одобрените от FDA ваксини. Всъщност, според FDA и CDC, формалдехидът се произвежда с по-високи нива от нашите собствени метаболитни системи и няма научни доказателства, че ниските нива на този химикал, живак или алуминий във ваксините, могат да бъдат вредни.
Мит 4: Ако повечето хора са ваксинирани, аз нямам нужда
Факт: Колективният имунитет работи само при високо ниво на ваксинация. Когато много хора пропускат ваксини, рискът от епидемии се увеличава.
Мит 5: Ваксините претоварват имунната система на децата
Факт: Детската имунна система ежедневно се справя с хиляди антигени. Количеството във ваксините е минимално в сравнение с това, на което децата са изложени естествено.
Мит 6: Ваксините могат да заразят детето ми с болестта, която се опитват да предотвратят.
Факт: Ваксините могат да причинят леки симптоми, наподобяващи тези на болестта, от която предпазват. Често срещано погрешно схващане е, че тези симптоми сигнализират за инфекция. Всъщност, в малкия процент (по-малко от 1 на един милион случая), където се появяват симптоми, ваксинираните изпитват имунен отговор на организма към ваксината, а не към самото заболяване. Има само един регистриран случай, в който е доказано, че ваксина причинява заболяване. Това е оралната полиомиелитна ваксина (OPV) и нейната употреба е силно редуцирана. Ваксините се използват безопасно от десетилетия и следват строги разпоредби на Агенцията по храните и лекарствата (FDA).
Мит 7: Болестите, срещу които се ваксинираме, вече не съществуват
Факт: Ваксините са една от основните причини много опасни заболявания днес да са редки или напълно контролирани. Когато обаче ваксинационният обхват намалее, някои от тези болести започват да се завръщат. През последните години това се наблюдава в различни части на света.
Морбили – най-ясният пример
Морбили е силно заразно вирусно заболяване, което може да доведе до тежки усложнения, включително пневмония, енцефалит и смърт. За да бъде предотвратено разпространението му, е необходимо ваксинационно покритие от около 95%.
През последното десетилетие редица държави отчитат нови огнища на морбили, свързани със спад в имунизациите. Световната здравна организация съобщава за значително увеличение на случаите в световен мащаб след прекъсване на рутинните ваксинационни програми по време на COVID-19 пандемията.
Коклюш – риск за най-малките
Коклюшът е бактериално заболяване, особено опасно за кърмачета. В страни с по-ниско ваксинационно покритие се наблюдават периодични огнища, които водят до хоспитализации и смъртни случаи при неваксинирани деца.
Дифтерия – забравена, но не изчезнала
Дифтерията е рядка в Европа благодарение на ваксинацията, но през последните години се регистрират отделни случаи и огнища в региони с нисък имунизационен обхват. Това показва, че заболяването може бързо да се върне, ако превенцията бъде пренебрегната.
Урокът от тези примери
Тези случаи ясно показват, че намаляването на ваксинациите води до загуба на колективен имунитет. Заболявания, считани за „изчезнали“, могат отново да се разпространяват, особено сред уязвими групи като бебета, възрастни хора и хора с отслабена имунна система.
Поддържането на висок ваксинационен обхват е ключово не само за индивидуалната защита, но и за сигурността на цялото общество.
Мит 8: По-добрите санитарно-хигиенни условия са отговорни за намаляването на инфекциите, а не ваксините.
Факт: Ваксините не заслужават абсолютно цялата заслуга за намаляване или елиминиране на честотата на инфекциозните заболявания. По-добрите санитарно-хигиенни условия, храненето и разработването на антибиотици също имат своята важна роля. Но когато тези фактори бъдат изолирани и честотата на инфекциозните заболявания бъде разгледана внимателно, ролята на ваксините не може да бъде отречена.
Един добър пример е морбили в Съединените щати. Когато първата ваксина срещу морбили е въведена през 1963 г., честотата на инфекциите се е задържала стабилно на около 400 000 случая годишно. И докато хигиенните навици и санитарните условия не са се променили много през следващото десетилетие, честотата на инфекциите с морбили е спаднала рязко след въвеждането на ваксината, като до 1970 г. са били само около 25 000 случая. Друг пример е Hib болестта, причинена от бактерията Haemophilus influenzae тип b (Hib), която е опасна за малки деца и води до сериозни респираторни, менингиални или други инфекции Според данни на CDC, честотата на това заболяване е спаднала от 20 000 през 1990 г. до около 1500 през 1993 г., след въвеждането на ваксината.
Има ли антиваксърство в България?
Въпросът дали в България има антиваксърство е често обсъждан и заслужава внимателен, основан на данни отговор. Краткият отговор е да — в обществото присъстват скептични нагласи към ваксините, но те не са доминиращи и са разнообразни по своето естество. Около 11–12% от българите не възнамеряват да ваксинират децата си според проучване за нагласите към задължителните ваксини. Повечето родители (80%+) са поставили всички задължителни ваксини, а около 85% признават, че много от предотвратимите чрез ваксини болести са опасни. Министерството на здравеопазването посочва, че около 12% са твърдите антиваксъри, докато около 20% са „скептици“, податливи на целенасочени послания, и около 25% са привърженици на ваксините. Изследвания показват, че лекарите в България имат високо доверие във ваксините (над 95% считат, че са безопасни и ефективни), което е важен фактор за информиране на обществото. По данни на Евробарометър от 2021 г., до 26% от българите са заявили, че никога няма да се ваксинират срещу COVID-19, което е сред най-високите нива на скептицизъм в ЕС. Тези данни показват, че въпреки широкото признание за ползите от ваксините, в обществото все още съществува значителна група хора с недоверие към имунизационните програми, особено що се отнася до специфични ваксини.
Защо възниква този скептицизъм?
Причините за нежелание или колебание да се ваксинират хората могат да бъдат комплексни:
- Страхове от странични ефекти – една от основните причини, посочени от родители, които се колебаят или отказват ваксинация.
- Непълна или погрешна информация – дезинформация в социалните медии и неверни твърдения подкопават доверието към ваксините.
- Недоверие към институциите – исторически дисбаланси или скандали в здравния сектор могат да засилят несигурността и намаляват доверието в медицинските специалисти.
Ще си позволя да цитирам абзац от статия, публикувана в Springer, 2024, който нагледно показва практическото отражение на изложените по-горе твърдения.
„Това проучване анализира big data чрез публична информация на официалните уебсайтове на министерствата на здравеопазването на Европейския съюз, Германия, Дания и България и официалните уебсайтове на Световната здравна организация. Систематично обобщихме политиките за ваксинация срещу COVID-19 на трите страни и избрахме следните шест показателя за междусекторни сравнения на ваксинацията: дози ваксина срещу COVID-19, приложени на 100 души, процент на ваксинация срещу COVID-19, дял на напълно ваксинираните хора, дял на частично ваксинираните хора, кумулативни потвърдени случаи на COVID-19 на милион души, кумулативни потвърдени смъртни случаи от COVID-19 на милион души. Междувременно, избрахме следните четири показателя за измерване на ефективността на прилагането на политиката за ваксинация срещу COVID-19: дневни случаи на милион, дневни смъртни случаи на милион, ефективен коефициент на възпроизводство (Rt), плъзгаща се средна смъртност (CFR). Резултати: Въпреки че тези три страни от ЕС имаха еднакъв старт на ваксинация и доставките на ваксини срещу COVID-19 бяха координирани от ЕС, все още има разлики в приоритетите за ваксинация, видовете ваксинации и методите за назначаване на ваксини. В сравнение с Германия и Дания, България имаше най-малко ефективни усилия за ваксинация и най-лошото ваксинационно покритие, с ниво на ваксинация малко над 30% към юни 2023 г., а максималният брой дневни смъртни случаи на милион от началото на ваксинацията в страната беше повече от три пъти по-висок от този в другите две страни.“
Какви политики и практики съществуват за справяне с проблема?
- 1. Информационни кампании и публични ресурси. Министерството на здравеопазването създаде специализиран сайт за ваксинацията/ваксините в България, който представя официална информация за имунизационния календар и научно обосновани данни за ваксините Плюс мен (+Мен). Целта е да се подобри достоверното информиране и да се редуцира влиянието на митове и фалшиви твърдения.
- 2. Ангажиране на здравните специалисти. Доверието на хората в личните лекари и специалистите е висок фактор за приемането на ваксините. Проучвания показват стабилно позитивно мнение сред практикуващите лекари за безопасността и ефективността на ваксините, което е силен ресурс за пряка комуникация с пациента.
- 3. Открит диалог на здравните специалисти с обществеността. Доверието във ваксините се изгражда на базата на двустранна комуникация, разбулване на митовете около ваксините, изтъкване на ползите, но също така и вземане предвид и изслушване на причините на хората, които ги правят скептични по отношение на ваксините.
- 4. Образование и публична комуникация. Образователни инициативи, включително кампании в социални мрежи и медии, които целят да предоставят ясни, проверени факти за имунизациите, да обясняват научните механизми, ползи и реалните рискове, както и да разсейват невярната, и подвеждаща информация.
- 5. Сътрудничество с международни организации. Работата със СЗО, UNICEF, ECDC и други институции помага за използването на научни доказателства, и най-добри практики при планиране на комуникационни стратегии и политическа рамка за имунизационните програми.
- 6. Политическа ангажираност. В стратегия 2030, приета от Народното събрание и определяща политиките до 2030 г., е включена политика, която адресира превенцията на инфекциозните болести и подобряване на имунизационния обхват. Това е част от по-широка здравна политика, насочена към създаване на по-здраво население и устойчиво обществено здраве. Тази политика е формулирана под Приоритет 1: Изграждане на по-здрава нация, което е част от целите на стратегията да се работи за цялостно подобряване на здравето на гражданите до 2030 г.
Този ангажимент представлява:
- подобряване на имунизационния обхват срещу ваксинопредотвратими заболявания;
- повишаване на обществената информираност за ползите от ваксините;
- засилване на капацитета на здравната система за профилактика и превенция.
Антиваксърството и колебанието относно ваксинацията съществуват в България, но представляват малък, а не основен дял от обществените нагласи. По-голямата част от хората признават важността на ваксините, а здравните специалисти са силни поддръжници на имунизационните програми. Проблемът се корени в недостатъчната информираност, дезинформацията в Интернет пространството, страховете и недоверието в здравеопазната система, отколкото в организирано антивакс движение. Ето защо информационните кампании, поемането на политически ангажимент, участието на лекари в информационни кампании, уебинари, медийни прояви, двустранната комуникация на медици с обществото, достъпът до надеждни, научно- базирани данни и борбата с дезинформацията са ключови елементи от политиките за справяне с антиваксърските нагласи и за подкрепа на общественото здраве.
Използвани източници:
- World Health Organization. (2024). Immunization coverage. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/immunization-coverage
2. World Health Organization. (2023). Vaccine-preventable disease outbreaks threaten years of progress. https://www.who.int/news/item/24-04-2023-vaccine-preventable-disease-outbreaks
3. World Health Organization. (2020). Immunization Agenda 2030: A global strategy to leave no one behind. https://www.who.int/teams/immunization-vaccines-and-biologicals/strategies/ia2030
4. UNICEF. (2023). The state of the world’s children: Immunization. https://www.unicef.org/immunization
5. European Centre for Disease Prevention and Control. (2023). Measles and rubella surveillance. https://www.ecdc.europa.eu/en/measles/surveillance
6. European Commission. (2021). Eurobarometer: Attitudes on vaccination. https://europa.eu/eurobarometer
7. Ministry of Health, Republic of Bulgaria. (2021). Национална здравна стратегия 2030. https://lex.bg/laws/ldoc/2137242444
8. Ministry of Health, Republic of Bulgaria. (2024). Имунизационен календар на Република България. https://www.mh.government.bg
9. National Center of Public Health and Analyses. (2023). Имунизационен обхват и нагласи към ваксините в България. https://ncpha.government.bg
10. Xie, W., Shi, L., Liu, M., Yang, J., Ma, M., & Sun, G. (2024). Disparities and effectiveness of COVID-19 vaccine policies in three representative European countries. International Journal for Equity in Health, 23(16). https://doi.org/10.1186/s12939-024-02110-w
11. PAHO/WHO. (n.d.). Debunking immunization myths. Pan American Health Organization. https://www.paho.org/en/topics/immunization/debunking-immunization-myths
12. PublicHealth.org. (n.d.). Vaccine myths debunked. https://www.publichealth.org/public-awareness/prenatal-care/vaccine-myths-debunked
13. Dubé, E., Gagnon, D., & MacDonald, N. E. (2015). Strategies intended to address vaccine hesitancy: Review of published reviews. Vaccine, 33(34), 4191–4203. https://doi.org/10.1016/j.vaccine.2015.04.041
14. Larson, H. J., et al. (2014). The state of vaccine confidence. The Lancet, 386(9987), 93–97. https://doi.org/10.1016/S0140-6736(14)60782-7
Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.
Вашият коментар