Детско здраве и екранни устройства

Д-р Светлана Максимова Цанкова

Екранните устройства са неразделна част от ежедневието на децата, но прекомерното екранно време може да има негативно влияние върху детското здраве. От зрението и съня до психичното и социалното развитие – тази тема е ключова за общественото здраве и информирания избор на родители и специалисти.

Как влияе екранното устройство върху човека? 

• Влияние върху съня

Екранните устройства излъчват т.нар синя светлина, която взаимодейства с мозъка по специфичен начин и води до потискане на хормона мелатонин, забавя процеса на заспиване и влошава качеството на съня. Използването на телефон или таблет преди заспиване води до умора, безсъние, намалена концентрация.

В проучване от 2025, публикувано в JAMA Network , озаглавено „Electronic Screen use and Sleep Duration and Timing in Adults” се проследява връзката между екранната употреба и разстройствата на съня при възрастни. Проведено сред 122058 души, проучването води до заключението, че ежедневната употреба на екрани е свързана с по-късно заспиване, загуба на около 50мин сън седмично, както и с нарушения в качеството на съня.

В друго проучване от 2024г, публикувано в PubMed, озаглавено „ The impact of Screen Time on Sleep Patterns in School-Aged Children: A Cross-Sectional Analysis” се проследява връзката между екранните устройства и психическото здраве. Проучването е проведено сред  11,875 деца на възраст 9-10г и достига до заключението, че прекаленото екранно време е свързано с негативни последици върху качеството на съня, сънуването, физическата активност, циркадния ритъм и академичното представяне при учениците. Поддържането на пространство, свободно от екрани, особено спалното помещение и повишеното присъствие и отношение от страна на родителите към рутината преди заспиване биха намалили тези негативни ефекти.

• Влияние върху психичното здраве и благополучие

Повишеното екранно време при децата има негативен ефект върху психичното им здраве, което води до лесна раздразнителност, трудна концентрация, преумора, влошени академични резултати при децата в училищна възраст. Прекалената стимулация на мозъка от екранните устройства нарушава неговата нормална функция и го хиперстимулира, в резултат на което се наблюдава трудно съсредоточаване в задачи, изискващи по-продължително време, като четене, учене, рисуване.

Безконтролната употреба на екранни устройства от деца и подрастващи може да доведе до тревожност, депресия, както и до развитие на зависимост. Зависимостта от екранни устройства не се дефинира като „много време онлайн“, тя се проявява самостоятелно със следните симптоми:

Трудност при спиране на употреба на електронното устройство

Раздразнителност, тревожност, избухливост при липса на достъп до екранно устройство

Екранното време нарушава ритъма сън-бодърстване

Нужда от повече време пред екран

Постоянна умора

Социална изолация

Екранните устройства могат да влошат вече съществуващо психично заболяване като депресия, тъй като екранното време замества социалните контакти на живо, наблюдават се нарушения на съня, намалява се двигателната активност и времето прекарано на открито, употребата на социални мрежи води до изкривена представа за собствената личност.

Социалните мрежи влияят върху емоционалното състояние на децата и подрастващите. Те често показват една идеализирана, перфектна и успешна версия на ежедневния живот, което може да доведе до :

Чувство за малоценност

Чувство за недостатъчност и празнина

Усещане за провал и ниска самооценка

Изолация и затваряне в себе си

Загуба на интереси

Безперспективност

Девиантно поведение, като например агресия

• Суицидно поведение

Според голямо Корейско проучване суицидното поведение се разглежда самостоятелно. Употребата на екранни устройства и социални мрежи може да бъде прeдпоставка за кибератаки и кибернасилие. Кибернасилието е свързано със суицидно поведение, суицидни идеи и суицидни опити, както и със самонараняване при млади лица под 25г. По-точно, потърпевшите са в 2.5 пъти по-голям риск от суицидно поведение и опит, докато насилниците са в позиция на подстрекаване към суицидни идеи и кибернасилие.

• Хранителни разстройства и разстройства на хранителните навици

Прекалената употреба на екранни устройства може да засегне хранителните навици при младите хора. Обсервационно Бразилско проучване, обхващащо подрастващи стига до извода, че повече от 2ч. екранно време дневно и хранене пред телевизор увеличава повече от два пъти риска от консумация на обработени и нездравословни храни, както и промени в режима на обичайните хранения.

• Развитие

Ефектите от екранното време върху развитието на децата и подрастващите са идентифицирани от много проучвания. Екип от Канада стига до заключението, че ексцесивното време, прекарано пред екран има негативен импакт върху аспекти от развитието. Друг извод предполага, че екранното време при деца по-малки от 2г е свързано със забавяне в развитието, което се подкрепя и от гайдлайните на СЗО. Ексцесивното екранно време при деца на 29м засяга тяхното проговаряне и речниково богатство, адаптацията към детска градина, както и способността за трупане на нови знания. Прекаленото екранно време средно час и повече дневно при деца на 32м води до забавяне в комуникационните умения и трудности в ежедневната рутина.

Трябва да се подчертае, че ефектите от ексцесивното екранно време не са ригидни и зависят от начина на употреба, както и от и вида на устройството и съдържанието. Така например образователни материали, отложена редовна употреба на екранни устройства, родителска грижа и употреба под родителски контрол, включително споделено с родител екранно време може да има позитивен ефект върху езиковите способности.

• Връзка дете-родител

Родителите моделират екранното време на своите деца и създават техните навици. Когато родителите гледат телевизия, сърфират в Интернет или използват друг вид екранно устройство повече от 2ч дневно, техните деца са в повишен риск от развитие на прекомерна употреба на екранни устройства. Използването на екранни утройства като залъгалка, интерактивно учебно пособие или награда, както и част от система за наказание се практикува от родителите. Последното е рисков фактор, който може да доведе до конфликт във връзката родител-дете. Трябва да се подчертае, че негативно повлияване е свързано с проблемна употреба на Интернет.

• Влияние върху физическото здраве и култура

Прекалената употреба на екранни устройства може да доведе до негативни последици за здравето, като нарушения в костната структура, особено в шийния отдел на гръбначния стълб, неправилна стойка, затлъстяване, метаболитни нарушения, кадиологични проблеми, зрителни нарушения, неврологични заболявания.

В голямо Корейско проучване, обхващащо над 335524 участници, които употребяват редовно мобилни устройства, конзоли и телевизия се съобщава, че всеки час, който младите прекарват пред екран, повишава рискът от миопия. Въпреки, че генетичните фактори са основни при развитието на късогледство, честата екранна употреба е рисков фактор. Корейското проучване допълва, че тези, които вече имат развито късогледство, един час екранна употреба дневно увеличава с 54% рискът от влошаване на състоянието.

Проучване, озаглавено „ Screen Time and Its Health Consequences in Children and Adolescents” и обхващащо данни от над 43 проучвания има следните резултати:

• Затлъстяване

Затлъстяването е една от първите здравни последици, която е проучвана при прекалена екранна употреба. Днес е прието, че ексцесивната употреба на екрани корелира с детското затлъстяване.  Ежедневната употреба на екрани повишава риска от затлъстяване с 13%. От друга страна социалните медии повишават риска от затлъстяване при ученици в начална и прогимназиална училищна възраст. Механизмите по които екранното време повлиява затлъстването предстоят да бъдат уточнени в детайл. Въпреки това се предполага, че екранното време повлиява приемът на храна, водещо до повишен калориен прием и нездравословно хранене. Също се подчертава, че екранното време намалява физическата активност, което от своя страна повишава рискът от развитие на затлъстяване.

• Кардиометаболитни рискови фактори

Според множество автори се счита, че ексцесивносто екранно време засяга сърдечно-съдовата система по дозо-зависим, негативен начин, след повече от 2ч. екранно време дневно. Според друго проучване прекаленото време пред екран засяга кардиометаболитния риск само при децата с наднормено тегло. Проучванията върху сърдечно-съдовите заболявания са предимно фокусирани върху инсулиновата резистентност, кръвното налягане, сърдечно-съдовата функция и нивата на холестерола. В допълнение, повече от 3ч. екранно време дневно е възможно да доведе до инсулинова резистентност и повишени адипозни маркери при деца 9-10г. Прекомерната употреба на екрани намалява HDL холестерола.

Препоръки според СЗО

СЗО е публикувала „Guidelines on physical activity, sedentary behaviour and sleep for children under 5 years of age“, които включват препоръки за поведение пред екран за най-малките деца. Прилагам линк към препоръките на СЗО, които могат да се свалят:

https://iris.who.int/server/api/core/bitstreams/5b4b2054-e42f-41fa-8f37-e3c7387d06ff/content

Илюстративно препоръките биха изглеждали по следния начин:

Ситуацията в България

Към момента Министерство на Здравеопазването на България няма публикувани официални препоръки за контрол на екранното време при деца. По темата за екранното време и здравето на децата препоръки се дават от Съвета за електронни медии ( СЕМ).

• Препоръките са следните:

1. Бебета (0 – 2 години) – не се препоръчва използването на устройства с екрани

 2. Малки деца (2 – 5 години) – препоръчително е в тази възраст предлагането на достъп до екран да се осъществява постепенно, като достигне до 1 час на ден. Препоръчва се времето да се разпределя на интервали, а не да е прекарано наведнъж. Същевременно е важно да се насърчава физическа активност на децата в тази възраст и да се избягва екран по време на хранене и преди сън. Ако се предоставя съдържание, то следва да е подходящо за възрастта и родителите да насърчават съвместното гледане и обсъждането му.

3. По-големи деца (6 – 12 години) – препоръчват се до 2 часа екранно време на ден извън учебната дейност и други образователни занимания, в които детето е въвлечено. Необходимо е поставяне на здравословни последователни граници за време, прекарано пред екрана, и видовете медийно и друго съдържание. Необходим е баланс между времето за медии и други дейности, като спорт, разходки сред природата, физическа активност, сън, социални контакти, четене на книги и др. В тази възраст детето вече може да бъде запознато с подходящо информационно съдържание, свързано с новини за деца, например.

4. Тийнейджъри (13 – 18 години) – препоръчва се насърчаване на отговорно и балансирано използване на екранните устройства. В България след 14 г. децата имат право да създават свои профили в социалните мрежи и следва да могат да ги управляват разумно, безопасно и отговорно. Това включва изграждане на умения за медийна грамотност, включително докладване за нередно съдържание и/или поведение на различните платформи. Препоръчително отстояние и настройки: Важен аспект е и разстоянието, от което се гледа екрана. Препоръчителните граници са:

• телефони – над 40-45 см;

• телевизори – над 3 метра

Следва това разстояние да се следи и в класната стая, включително за учениците на първите редове, а при най-малките възрастови групи да се следи за подходяща яркост и контраст на екрана, които да не са твърде силни.

СЕМ препоръчват също така контрол на медийното и онлайн съдържание, активно участие от страна на родителите, както и да се следи за вредно и опасно съдържание и съответно да се ограничава достъпа на детето до него.

• Българската педиатрична асоциация дава следните препоръки:

От 0 до 2 години не се препоръчват използването на дигитални устройства и стоенето пред екран, включително и телевизионен.

От 3 до 6 години използването на дигитални устройства и телевизия да не надхвърля 1 час на ден, като времето да е разпределено балансирано в рамките на целия ден. Изключително важно е да се подбира качествено и образователно съдържание, подходящо за възрастта на детето.

От 7 до 10 години – до 2 часа, с преобладаващо качествено и образователно съдържание, подходящо за възрастта на детето. Времето отново да е разпределено балансирано в рамките на деня.

Над 10 години най-важно е не колко време детето прекарва с дигиталното устройство, а какво прави в Интернет и с каква цел го използва. С увеличаването на времето за ползване балансирането с други дейности и особено с физическа активност става още по-важно.

• Препоръки, валидни за всички възрасти:

Не използвайте устройства и екрани по време на хранене!

Час преди лягане заменете екраните със спокойни игри, разговори и четене!

Определете зона без дигитални устройства вкъщи, в която няма телевизия, таблети и телефони!

Осигурявайте ежедневна физическа активност както на детето си, така и на себе си!

Проучване от 2024г, проведено от агенция Sova Harris и обхващащо 1305 деца, показва, че 96% употребяват ТV по няколко часа дневно, а 83% употребяват смартфон. Средната възраст, в която се започва употреба на електронно успройство е 5г.9м. В допълнение част от заключенията от проучването е, че родителите нямат ясна предства какво съдържание използват децата им. Сумарно изводите са, че българските деца имат ексцесивно прекарано време пред екранни устройства, което потенциално би имало влияние върху психиката, интеграцията и дисциплината.

В Националната здравна стратегия 2030, приета от българския парламент и задаваща дългосрочните здравни приоритети на страната, проблемното екранно поведение ( екранна зависимост) се посочва като един от рисковите фактори за здравето на младежите. Това означава, че страната има ангажимент да разработи мерки и интервенции срещу този риск, наред с други фактори като хазартната зависимост и други поведенчески опасности

Мерките за детско здраве и екранни устройства в България се основават не на забрани, а на превенция, информираност и баланс. Основният фокус е върху:

• ограничаване на прекомерното екранно време,
• защита на физическото и психичното здраве,
• активна роля на семейството и училището.

• Използвани източници:

1. Българска педиатрична асоциация. (н.д.). Препоръки за екранното време при деца.
   https://pediatria-bg.eu/препоръки-на-бпа-за-екранното-време-при-деца/
2. Българско национално радио. (2023). Survey on the use of electronic devices by Bulgarian school children indicates disturbing tendencies (по данни на „Сова Харис“).
   https://bnrnews.bg/en/post/103117/survey-on-the-use-of-electronic-devices-by-bulgarian-school-children-indicates-disturbing-tendencies
3. Better Internet for Kids. (2023). Screen time and mental health – Safer Internet Day Bulgaria.
   https://better-internet-for-kids.europa.eu/en/news/screen-time-and-mental-health-safer-internet-day-2023-bulgaria
4. Li, X., Buxton, O. M., Lee, S., Chang, A.-M., & Hale, L. (2024). The impact of screen time on sleep patterns in school-aged children: A cross-sectional analysis. Sleep Health.
   https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/38425328/
5. Lissak, G. (2023). Adverse physiological and psychological effects of screen time on children and adolescents: Literature review and case study. Children, 10(10), Article 1665.
   https://www.mdpi.com/2227-9067/10/10/1665
6. Министерство на здравеопазването. (2021). Национална здравна стратегия 2030.
   https://www.mh.government.bg/bg/politiki/strategii-i-kontseptsii/strategii/nacionalna-zdravna-strategiya-2030/
7. Przybylski, A. K., & Weinstein, N. (2023). Digital screen time limits and young children’s psychological well-being: Evidence from a population-based study. JAMA Network Open, 6(10), e2331993.
   https://jamanetwork.com/journals/jamanetworkopen/fullarticle/2831993
8. Съвет за електронни медии. (2023). Препоръчително екранно време за деца и насоки за използване на медийно и онлайн съдържание.
   https://www.cem.bg/files/1733755791_preporaka_ekranno_vreme.pdf
9. World Health Organization. (2019). Guidelines on physical activity, sedentary behaviour and sleep for children under 5 years of age. World Health Organization.
   https://www.who.int/publications/i/item/9789241550536
10. World Health Organization. (2019). Guidelines on physical activity, sedentary behaviour and sleep for children under 5 years of age (WHO Institutional Repository, PDF).
    https://iris.who.int/handle/10665/311664
11. World Health Organization. (2019, April 24). To grow up healthy, children need to sit less and play more.
    https://www.who.int/news/item/24-04-2019-to-grow-up-healthy-children-need-to-sit-less-and-play-more
12. Zhou, Y., Wang, Y., Li, M., & Chen, X. (2025). Associations between screen exposure and mental health outcomes in children and adolescents: A population-based study. Journal of Adolescent Health.
    https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/39982728/

Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.