Профилактика-видове, същност и значение

ЗНАЧЕНИЕ И СЪЩНОСТ НА ПРОФИЛАКТИКАТА

В наши дни всяка година милиони хора губят живота си от предотвратими заболявания. Проучване от 2004г. показва, че около ½ от смъртните случаи в Съединените Щати през 2000г., се дължат на предотвратимо поведение или предотвратими фактори. Основните причини за смъртните случаи включват сърдечно-съдови заболявания, ХОББ, наранявания, диабет, някои инфекциозни заболявания. Същото проучване сочи, че около 400000хил. души умират поради нездравословно хранене и заседнал начин на живот. Според данни на СЗО около 55млн. души са починали през 2011г. и 2/3 от тях са починали от рак, диабет и ХОББ, както и от сърдечно-съдови заболявания. Това е покачване с приблизително 60% от данните от 2000г.

Профилактиката в здравеопазването е от изключително значение предвид световното нарастване на разпространението на хроничните заболявания, както и на смъртните случаи от тези заболявания. Предоставянето на достъпна, научно базирана и разбираема информация на населението, относно важността на профилактиката на заболяванията има ключова роля за предотвратяването на възникването, както и за ранната диагностика на заболяванията. Така например се насърчават профилактичните прегледи при общопрактикуващия семеен лекар, дори да няма текущ проблем, включването в скринингови програми, идентифициране на рисковите фактори за заболяванията, повишаване на информираността относно смисъла на здравословния и балансиран начин на живот. Примери за успешна профилактика са изследване на кръвна захар за ранна диагностика на предиабетни състояния и диабет, скрининг за рак на дебелото черво, изследване на PSA маркер за ранна диагностика на рак на простатата, мамография за ранно откриване на рак на гърдата, PAP-тест за ранно диагностициране на рак на маточната шийка, изследване за HIV и др. Също така в рамките на профилактичните действия може да се извършват и генетични изследвания за фамилна обремененост за рак на яйчниците, и рак на гърдата. Въпреки безспорните им ползи, тези мерки не са достъпни за всеки индивид и ефективността на разходите за профилактични мероприятия са обект на различни дебати и спорове.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПРОФИЛАКТИКА. ВИДОВЕ

Профилактиката по своята същност представлява приложението на здравни мерки за предотвратяване на появата на заболяванията. Тя е съвкупност от медицински и немедицински дейности, които обществото провежда за постигане на по-добро здраве и качество на живот, чрез намаляване на вредните последици от болестите, както и намаляване на преждевременните умирания. Болестите и уврежданията се влияят от фактори на околната среда, от експозицията на вредни детерминанти, от генетичната предиспозиция, от болестотворните агенти, от начина на живот. Профилактиката на заболяванията разчита на изпреварващите действия, които могат да бъдат означени като примордиална (преморбидна), първична, вторична и третична профилактика. Въведено е и понятието четвъртична профилактика. Схематично те могат да бъдат илюстрирани по следния начин:

1. Примордиална (преморбидна) профилактика

Преморбидната профилактика се състои от мерки и действия, които инхибират появата на рискови фактори от околната среда, икономически, социални  вредни фактори, поведенчески особености и културни модели на живот сред популацията, които водят до повишаване на риска от заболяване. По своята същност тя е съвкупност от профилактични действия, които имат за цел да възпрепятстват появата или развитието на рисковите фактори.

2. Първична профилактика

Първичната профилактика е насочена към взаимодействието между рисковия фактор и възприемчивия индивид. Тя съдържа мерки и мероприятия, чрез които да се постигне предотвратяване на физически, умствени и сетивни увреждания. Първичната профилактика цели да предотврати възникването на заболяване чрез пълното отстраняване на рисковия фактор или намаляване на неговото ниво на действие сред цялата популация или сред отделни групи с висок риск от развитие на заболяване. Задачите на първичната профилактика са:

– Ограничаване на времето на въздействие на рисковия фактор.

– Ограничаване не дозата на фактора

– Повишаване на резистентността на застрашените лица

– Промяна в разпределението на експонираните лица според нивото на рисковия фактор

Примери за първична профилактика са имунизациите срещу заболявания или пре-експозиционна профилактика ( PrEP) за HIV.

2. Вторична профилактика

Вторичната профилактика съдържа мероприятия за предотвратяване на физически, психически и социални последствия(при наличие на увреждания). Тя е насочена към заболяването в предклиничен стадий. Тя има за цел да открие заболяването на ранен етап, преди поява на клинична симптоматика и чрез ранно лечение да подобри прогнозата. Основният инструмент за осъществяване на вторичната профилактика е скринингът. Примери за вторична профилактика са скрининг за латентна туберкулоза или генитална хламидийна инфекция.

Скринингът е процес на идентифициране на видимо здрави хора, които е възможно да са в по-голям риск от развитие на дадено заболяване. Терминът означава пресяване и именно това е същността му-чрез прегледи, осигурени за всички, които биха могли да бъдат в риск от развитие на дадено заболяване, да се определят онези с по-висок риск и да им се предложи допълнителна информация, доуточняващи изследвания и ако е необходимо, лечение. Съгласно дефиницията на СЗО, скрининг е (предполагаемо) откриване на непроявена болест чрез тестове и процедури, които могат да се приложат бързо.

Скрининговите програми за злокачествени заболявания целят откриване на предракови състояния или ранни етапи от развитието на болестта, да доведат до по-малко заболели и по-малък брой починали индивиди. Опитът на страните, въвели скринингови програми през 60те г. на 20 век до днес показва, че тези показатели могат да бъдат понижени до 60% ако скринингът е добре организиран и се провежда при спазване на принципите за качество. Видовете скрининг са:

-Масов скрининг- това е скрининг, които обхваща цялата полулация

-Множествен скрининг-прилагат се едновременно няколко скриниращи теста при един и същи пациент  

-Целеви скрининг-провежда се сред лица с висок риск за заболяване и специфична експозиция

-Опортюнистичен скрининг-прилага се при пациенти, посетили лечебното заведение по друг повод    

Оценката на дадена скринингова програма включва оценка на ефективността на теста и на скрининговата програма. Тя цели да определи дали скрининговата програма е изпълнила поставените цели и да подпомогне взимането на решение за нейното продължаване, подобряване или прекратяване.

За съжаление в България скрининговите програми не са достатъчно застъпени. Така например по данни на Eurostat за 2022г страната ни заема едно от последните места в Европейския съюз по скрининг за ранно откриване на рак на гърдата. Скрининговата програма, върху която се базирани данните, обхваща жени на възраст 50-69г, които са правили мамография през последните 2г. Сравняват се данни за 2012г и 2022г.

3. Третична профилактика

Третичната профилактика е насочена към клинично изявеното заболяване. Тя има за цел да предпази лицата с вече възникнало заболяване от прогресиращо развитие и усложнения, както и от настъпване на инвалидност.  Основните подходи на третичната профилактика са комплексното лечение, ранното започване на медицински рехабилитационни мероприятия, кинезитерапия, педагогическа и социална рехабилитация и др. Пример за третична профилактика са рехабилитационните програми за деца с паралитичен полиомиелит.

4. Четвъртична профилактика

Четвъртичната профилактика има за цел да предпази или намали вероятността, както и евентуалните резултати от ненужно, или свръхлечение, както и от ненужни, и инвазивни интервенции в системата на здравеопазването. Този вид профилактика се прилага при пациенти, които имат симптоматика, но все още няма установена диагноза. Развитието на модерната медицина и технологии улеснява достъпът до различни диагностични тестове, които в някои случаи се използват ненужно. Това от своя страна довежда до свръхпотребление на здравни и диагностични услуги, изразходване на ресурси и ненужни хоспитализации. Marc Jamoulle отбелязва, че когато пациентът има симптоми на болест, но все още няма идентифицирано заболяване, той е в риск състоянието му да се влоши от инвазивни или увреждащи диагностични медицински интервенции. Клиничните прояви на заболяването (от липсващи до изявени) от страна на пациента.

ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕТО

Промоцията на здравето включва в себе си разбирането за правилни информираност, поведение от страна на компетентните лица и органи, както и от хората, употребяващи услугата, така че да се постигне задоволително ниво на здраве в обществото.

Трите основни стълба на промоцията на здравето са:

1. Добро управление на здравето-заздравяване на политическите решения и ангажираност за гарантиране на здравето като приоритет, което да гарантира достъпността му за всички, както и създаването на система, която опосредства сътрудничеството с обществото на всички нива.
2. Здрави градове-създаването на зелени градове подпомага ежедневието и работният процес на хората за по-хармоничен и здравословен начин на живот. От здравословни градове се развиват здравословни държави и в крайна сметка- по-здрав свят.
3. Здравна грамотност -повишаване на знанията и социалните умения така че хората да могат да направят възможно най-здравословните избори за тях самите и за техните семейства.

Основните принципи на здравната промоция са:

• Създаване на здравна политика, укрепваща здравето.
• Създаване на укрепваща здравето жизнена среда.
• Засилване на общественото участие в здравните дейности.
• Развитие на персоналните знания, умения и възможности за укрепване на здравето.
• Осигуряване от страна на обществото на условия за достигане на добро здраве от всички негови членове.

Според дефиницията на СЗО здравето е „ състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само липса на болест или недъг“. Различават се  четири измерения на здравето:

1. Физическо здраве- правилно функциониране на организма и неговите органи и системи.
2. Психично здраве-то включва умственото здраве( способност за ясно и логично мислене), емоционално здраве ( способността за разпознаване и изразяване на чувствата по подходящ начин, умение за справяне със стреса, напрежението, депресията и страха).
3. Социално здраве-способността за поддържане на адекватни взаимоотношения между хората и успешно изпълнение на социалните роли.
4. Духовно здраве-свързано е с вярванията и религиозните практики на индивида, както и с поддържането на вътрешно спокойствие.

Най-важните здравни детерминанти са: стил на живот, наследственост, фактори на околната среда, поведенчески фактори, социално-икономически фактори.

ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕТО И ЗДРАВНА ПРОФИЛАКТИКА В БЪЛГАРИЯ

Промоцията на здравето и здравната профилактика са тясно обвързани със здравната политика, която е част от общата политика на държавата. Тя се обуславя от ясно определени обществени цели, потребности и интереси-здраве и благополучие за населението, и се определя като система на дългосрочни стабилни решения, свързани с опазване и възстановяване на здравето на населението, които са приемливи за всички социални групи, класи или партии и съответстват на поставените цели, средства и времеви рамки за осъществяването им.

В националната здравна стратегия 2030 промоцията на здравето и здравната профилактика са залегнали като стратегически цели и приоритети.

• Стратегическа цел 1

Устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето

• Стратегическа цел 2

Ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати

• Стратегическа цел 3

Гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата

Първият приоритет на Националната стратегия 2030 е свързан с промоцията на здравето и превенцията на заболяванията: Инвестиции в превенция и насърчаване на здравословно поведение и среда, подкрепяща здравето на всички през целия живот. Ефективен скрининг и превенция на хроничните незаразни болести. Превенция на инфекциозните болести и подобряване на имунизационния обхват.

Въпреки залегналите цели и приоритети в стратегията на практика ситуацията е доста по-различна и за съжаление песимистична. По данни на Националния статистически институт през 2023г. на 100000хил. души 9.5 жени са починали от рак на маточната шийка, 34.5 от злокачествено образувание на млечната жлеза,  31.3 мъже от рак на простатата. Тези данни са едни от най-високите за Европейския съюз. Обхватът на скрининговите програми за преглед на гърдата, рак на дебелото черво, цитонамазка от маточната шийка отново показва, че България се намира в долните нива на тези показатели за ЕС- 26,1% за 2024г. Индексът на европейската политика за скрининг на рака е нов политически инструмент на инициативата “Time to Accelerate for Cancer” на Европейската ракова организация. Той се изчислява на база на данни в областта на онкологията, както и на други показатели. Неговата цел е да демонстрира текущото състояние на скрининговите политики в европейските страни, да осигури единна скала за измерване на напредъка за въвеждането им и да създаде препоръки за приложението им на ниво политически решения.  

В България се отчита ръст на смъртността от онкологични заболявания, както при мъже, така и при жени за последното десетилетие, обратно на тенденциите в другите европейски държави. При ефективни скринингови програми тази отрицателна статистика би могла да бъде значително подобрена.

България заема първо място по заболеваемост и смъртност от грип в Европа, както и едно от първите места по заболеваемост и смъртност от COVID-19. И за двете заболявания има препоръчителна, ефективна ваксинопрофилактика, която доказано редуцира риска от хоспитализация и смърт.  За съжаление страната отчита най-ниско ваксинационно  покритие за ЕС срещу грип за лица на 65г. и повече през 2022г-10.4. В България смъртността от грип за 2021г. , при лица под 65г. също е най-висока в ЕС- 0.17 смъртни  случая на 100000хил. население.

България е първенец за ЕС за съжаление и в друга печална статистика – по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания. По данни на Eurostat  се отчитат 3344.0 хоспитализации, дължащи се на сърдечно-съдови проблеми на 100000хил. население за 2021г.. Това е най-високата стойност за ЕС.

По последни данни на Eurostat за 2024г. най-много смъртни случаи, дължащи се на сърдечно-съдови инциденти са отчетени в северозападния район на България- 1332.31 на 100000хил. души. Стойностите са едни от най-високите за Европа.

Страната ни е водеща и по още един мрачен показател- смъртност от предотвратими заболявания и състояния при лица под 75г. възраст. Данните на графиката са от 2021г. и са разделени по пол, както и обща статистика за двата пола.

Необходимите мерки, които биха предотвратили развитието на сърдечно-съдови заболявания, мозъчно-съдови инциденти и диабет са:

• Избягване на тютюнопушене
• Физическа активност( не по-малка от 30мин. дневно)
• Здравословно хранене
• Нормализиране на телесното тегло
• Поддържане на кръвно налягане под 140/90mmHg
• Поддържане на нива на холестерола под 5 mmol/l

В обобщение би могло да се каже, че профилактиката и промоцията на здравето в България са залегнали като цели и приоритети, но липсва политическа ангажираност по проблемите, и по този начин се възпрепятства ефективното им въвеждане и приложение в рамките на устойчив план. Турбулентната политическа обстановка в страната в последните години допълнително допринася за неефективното изпълнение на здравно-профилактичните кампании, които при успешно провеждане, биха имали дългосрочен ефект върху населението в положителен аспект. От друга страна липсва ангажираност от страна на медицинските специалисти що се отнася до преморбидната и първичната профилактика, тъй като медицината в момента е изключително насочена към диагностиката, лечението и фармакотерапията, но не към превенцията и в крайна сметка опазване на здравето. Създават се условия за разпространение на дезинформация, която не е научно-базирана и е подвеждаща, особено в сферата на ваксинопрофилактиката. Финансовият аспект също има своята роля за създаването на негативни тенденции. Здравното възпитание, създаването на здравна култура, здравни навици и поведение са от първостепенно значение за подобряването на здравния статус на българското население.

ОБЗОР НА ТЕМАТА

Профилактиката е съвкупност от медицински и немедицински дейности, които обществото провежда за постигане на по-добро здраве и качество на живот, чрез намаляване на вредните последици от болестите, като по този начин се редуцира и смъртността. В зависимост от липсата или наличието на болестен процес, от етапа му на развитие, както и в зависимост от таргетните групи, и популации, които се обхващат, профилактиката се разделя на преморбидна, първична, вторична, третична и четвъртична.  Скринингът е основен метод за осъществяване на вторична профилактика и ефективното му провеждане е в основата на ранната диагностика, и ранното лечение на редица заболявания, включително онкологични.

Промоцията на здравето се основава на мултипрофесионално и мултисекторно сътрудничество. Отговорността за здравето е споделена между здравните служби, гражданите, социалните и професионалните групи, мениджърите, политиците и др. Крайната цел е подобрено здравно ниво сред населението, а непосредствената цел е формирането на здравословен начин на живот на отделния индивид, групата или обществото като цяло. Промоцията на здравето търпи в исторически план развитие и модификации до достигане на концепцията, която познаваме днес. През 2016г. се провежда 9-та световна конференция за промоция на здравето в Шанхай. Тя е озаглавена „ Промоция на здравето в условията на устойчиво развитие: Здраве за всички и всички за здравето“. Конференцията засяга темата за здравето в устойчив порядък.

В България промоцията на здравето и здравната профилактика са залегнали като цели и приоритети в Националната стратегия 2030. За съжаление обаче страната ни е водеща по много негативни здравни показатели – най-нисък индекс за провеждане на скрининг за онкологични заболявания, най-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания, едни от най-високите стойности на заболеваемост от рак на маточната шийка, най-висока смъртност от предотвратими заболявания, най-висока смъртност от грип, както и една от най-високите заболеваемост и смъртност от COVID-19, една от най-ниските стойности за проведена ваксинопрофилактика срещу грип при лица над 65г. Необходимо е предприемането на неотложни мерки на ниво институции, тъй като ситуацията изисква сериозна намеса. Здравеопазването от своя страна има нужда от така необходими реформи, за постигане на по-ефективни резултати по отношение на съхранението на здравето на хората. Надпартийните консенсуси биха имали положителен ефект върху здравеопазната система и биха дали тласък на позитивното развитие на профилактиката на болестите и промоцията на здравето. На ниво индивид здравната култура, здравното възпитание, положителните здравни навици и поведение са основополагащи за изпълнен със здраве живот.

Използвана литература:

1. Воденичаров Ц., С. Попова, Е. Шипковенска, М. Мутафова, Социална медицина, ГорексПрес, София, 2013
2. Проф.д-р Георги Христов, Стратегии за промоция на Здравето ( електронни лекции), МУ-ФОЗ, София, 2024г.
3. Доц. Д-р М. Камбурова, Профилактика-нива на обхват на профилактика ( електронна лекция), МУ-Плевен, Факултет медицина, Център за дистанционно обучение, Плевен, 2021
4. Социална медицина под редакцията на Проф. М. Мутафова, Медицинско издателство АРСО, София, 2011
5. European Centre for Disease Prevention and Control https://www.ecdc.europa.eu/en/prevention
6. European cancer organization https://www.europeancancer.org
7. Eurostat https://ec.europa.eu
8. WHO-Health promotion and disease prevention https://www.emro.who.int/about-who/public-health-functions/health-promotion-disease-prevention.html
9. Euractiv https://www.euractiv.com
10. Statista https://www.statista.com

Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.