Варицелата (известна още като лещенка) представлява остро вирусно заболяване, причинено от варицела-зостер вируса (Varicella Zoster Virus, VZV, human herpes virus 3), член на семейство Herpesviridae. Заболяването е силно заразно и се характеризира с генерализиран везикулозен обрив, повишена температура и общо неразположение [1,2]. Въпреки че традиционно се възприема като леко детско заболяване, варицелата може да доведе до сериозни усложнения, особено при новородени, бременни жени, възрастни и лица с компрометирана имунна система [2,3].
През последните десетилетия широкото приложение на ваксини срещу варицела в редица държави доведе до значително намаляване на заболеваемостта, хоспитализациите и смъртността. Въпреки това заболяването продължава да представлява значимо предизвикателство за общественото здраве в много европейски страни, включително България, където ваксината все още не е част от задължителния имунизационен календар [4,5].
Настоящата статия разглежда епидемиологичната ситуация през 2024–2025 г., тенденциите в България и Европа, възможностите за профилактика и превенция, както и основните предизвикателства пред контрола на заболяването.
Етиология и механизъм на предаване
Варицелата се причинява от варицела зостер вируса, ДНК вирус, който след първичната инфекция остава латентен в нервните ганглии през целия живот. Реактивацията му години по-късно може да доведе до развитие на херпес зостер (херпесна невралгия, „опасващ лишей“) [2].
Предаването на инфекцията се осъществява по въздушно-капков път, чрез аерозоли, респираторни секрети или директен контакт със съдържимото на кожните везикули на заразно болен. Заразността е изключително висока, като вторичната честота на заразяване сред възприемчиви контактни лица достига 61–100% [1]. Болният е заразен приблизително 1–2 дни преди появата на обрива и остава такъв до образуването на корички върху всички кожни лезии [6].
Без наличие на ваксинационна програма почти цялото население се среща с вируса до достигане на зряла възраст [1].
Клинична картина и усложнения
Инкубационният период обикновено е между 10 и 21 дни, средно 14–16 дни [6]. Заболяването започва с повишена температура, отпадналост и главоболие, последвани от характерен сърбящ обрив, преминаващ през различни стадии – макули, папули, везикули и корички [2].
При повечето деца протичането е леко. Въпреки това варицелата може да доведе до редица усложнения като бактериални инфекции на кожата, бронхит, пневмония, енцефалит, церебелит, сепсис, тромбоцитопения, тежки неонатални инфекции, усложнения на бременността [2,3]. Рискът от тежко протичане е значително по-висок при възрастни, бременни жени и имунокомпрометирани пациенти [2,3].
Епидемиологична ситуация
Преди въвеждането на ваксините варицелата е била практически универсална детска инфекция. Според Световната здравна организация над 90% от населението в умерения климатичен пояс придобива инфекцията още преди юношеството [1].
В Европа заболяването традиционно се характеризира със сезонност, като пикът на заболеваемостта настъпва през зимните и пролетните месеци [1,5]. Периодично се наблюдават епидемични вълни през интервали от 2 до 5 години [1].
В страните, включили варицелната ваксина в националните си програми, е отчетено съществено намаляване на случаите, хоспитализациите и усложненията. В държавите без универсална ваксинация заболяването продължава да циркулира активно сред детското население [4,5].
Ситуацията в България през 2024–2025 г.
Варицелата продължава да бъде сред най-често регистрираните заразни заболявания в България. Епидемиологичните данни показват, че и през 2024–2025 г. заболяването запазва високата си честота сред децата в предучилищна и училищна възраст.
След периода на ограничено разпространение на редица респираторни инфекции по време на пандемията от COVID-19 се наблюдава възстановяване на циркулацията на варицела в общността. Подобна тенденция е отчетена и в други европейски държави, където отпадането на противоепидемичните мерки доведе до натрупване на възприемчиви лица и последващо увеличаване на заболеваемостта.
В България най-засегнати остават децата между 1 и 9 години. Ежегодно се регистрират десетки хиляди случаи, което поставя варицелата сред водещите инфекции по брой заболели. Въпреки ниската смъртност, заболяването води до значителна социална и икономическа тежест, включително отсъствия от училище и работа, необходимост от медицински прегледи и хоспитализации при усложнени случаи.
Особеност за страната е липсата на универсална имунизационна програма срещу варицела. Ваксината е налична на пазара, но се прилага по желание и за сметка на гражданите, което ограничава ваксиналното покритие и поддържа циркулацията на вируса.
Ситуация в Европа през 2024–2025 г.
Според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) варицелата остава широко разпространена в Европа и продължава да бъде важен проблем на общественото здраве [5].
Европейските държави следват различни политики по отношение на имунизацията и свързаните с нея параметри като детска ваксинация, селективна ваксинация на рискови групи, препоръчителна ваксинация без национална програма, липса на рутинна имунизация.
Тази хетерогенност затруднява постигането на еднакъв контрол върху заболяването в региона. Държавите с високо ваксинално покритие съобщават значително по-ниски нива на заболеваемост и усложнения, докато страните без масова имунизация продължават да регистрират ежегодни епидемични вълни [4,5].
Световната здравна организация подчертава, че варицелата остава предотвратимо чрез ваксина заболяване и че наличните ваксини демонстрират висока ефективност и добър профил на безопасност [4].
Профилактика
Профилактиката на варицелата включва комплекс от индивидуални и обществени мерки. Такива са неспецифичната и специфична профилактика.
– Неспецифична профилактика
Основните неспецифични мерки включват ранно разпознаване на заболелите и карантиниране, ограничаване на контактите, добра респираторна хигиена, проветряване на помещенията, спазване на хигиенни практики в детските колективи. Тези мерки могат да ограничат разпространението, но не са достатъчни за траен контрол върху заболяването поради високата му заразност [1].
– Специфична профилактика
Най-ефективният метод за профилактика е ваксинацията [3,4]. Съвременните ваксини са живи атенюирани ваксини, базирани на щама Oka (наречен на момчето, от чиито лезии е изолирана първата ваксина през далечната 1974г от д-р Мичиаки Такахаши, Япония). Те могат да се прилагат като самостоятелна ваксина или в комбинирани препарати [2,4].
Според данните на CDC две дози ваксина осигуряват над 90% защита срещу варицела [6].
Ползите от ваксинацията включват намаляване на заболеваемостта, намаляване на тежките форми, по-малко хоспитализации, по-ниска смъртност, ограничаване на вътреболничното разпространение, защита на рисковите групи чрез колективен имунитет [3,4,6].
Повече за ваксината срещу варицела, кога и как се поставя и може ли да се постави профилактично след контакт с варицелно болен (може! до 72ч от контакта) може да прочетете на официалния сайт на Плюс мен:
https://plusmen.bg/bg/optional/varicella
Превенция в общественото здраве
Ефективната превенция изисква координирани действия на няколко нива:
1. Национална политика
Разработване на дългосрочни стратегии за контрол на варицелата и оценка на възможностите за включване на ваксината в националните имунизационни програми е от съществено значение за профилактиката на заболяването.
2. Епидемиологичен надзор
Надеждният надзор позволява проследяване на тенденциите, идентифициране на огнищата на заболяването и оценка на ефективността на предприетите мерки [1]. Институционалната функционалност и синергични действия са важни компоненти от комплексните превантивни мерки.
3. Здравна просвета
Повишаването на информираността сред родители, учители и здравни специалисти е ключов фактор за ранното разпознаване и ограничаване на заболяването. Повишаване на доверието във ваксинопрофилактиката има съществена роля в ограничаване разпространението на заболяването.
4. Защита на рисковите групи
Особено внимание следва да се отделя на бременни жени, възрастни, новородени, лица с имунен дефицит, онкологично болни, здравни работници без доказан имунитет срещу заболяването [3].
Основни предизвикателства
Въпреки наличието на ефективна ваксина, пред общественото здраве остават редица предизвикателства. Накратко това са:
1.Недостатъчно ваксинално покритие
В много държави, включително България, липсата на универсална имунизационна програма води до натрупване на възприемчиви лица и продължаваща циркулация на вируса. Положителна посока на развитие е обсъждането на включването на ваксината срещу варицела в задължителния ваксинационен календар за родените след януари 2025г. Към юни 2026г ваксината все още спада към препоръчителните ваксини.
2. Ваксинална колебливост
Дезинформацията относно безопасността на ваксината и подценяването на риска от варицела могат да намалят готовността за имунизация. Използването на надеждни институционални и научни източници при намиране на информация, свързана с ваксинопрофилактика на разпространението на варицела е от основно значение за вземането на отговорно решение както за здравето на близките, така и за предпазване на здравето на околните.
3. Неравномерни политики в Европа
Различията между националните имунизационни календари затрудняват постигането на единен контрол върху заболяването в европейски мащаб.
4. Подценяване на усложненията
Варицелата често се възприема като „лека детска болест“, което води до недостатъчно внимание към потенциално тежките последствия при рисковите групи. Разпространените т.нар “ шарка партита“, на които заразени деца заразяват здрави с цел създаване на естествен имунитет, са не само опасни, но и неетични, тъй като детето зависи изцяло от родителя/настойника, не съзнава сериозността и възможните последици за тези действия и няма право на автономни решения, което поставя здравето му в риск. Подобни практики могат да доведат до фатални усложнения, както и заразяване на рискови групи като имунокомпрометирани, възрастни и бременни.
5. Икономическа тежест
Освен медицинските разходи, заболяването води до значителни непреки загуби чрез отсъствия от работа на родители и настойници.
Варицелата остава едно от най-разпространените ваксинопредотвратими заболявания в Европа и България. Въпреки че при повечето деца протича леко, заболяването може да доведе до сериозни усложнения и значима общественоздравна тежест. Данните от 2024–2025 г. показват продължаваща активна циркулация на вируса, особено в държавите без универсални имунизационни програми.
Натрупаните научни доказателства потвърждават, че ваксинацията е най-ефективната стратегия за контрол на варицелата. Комбинацията от епидемиологичен надзор, здравна просвета, адекватна ваксинална политика и защита на рисковите групи е ключова за намаляване на заболеваемостта и предотвратяване на усложненията. В контекста на съвременното обществено здраве варицелата следва да се разглежда не само като детска инфекция, а като предотвратимо заболяване, чието успешно ограничаване изисква устойчиви и научно обосновани политики.
Използвани източници:
- World Health Organization. Varicella: Vaccine Preventable Diseases Surveillance Standards, Geneva, WHO, 2018 https://www.who.int/publications/m/item/vaccine-preventable-diseases-surveillance-standards-varicella
2. World Health Organization. Varicella, Geneva, WHO https://www.who.int/teams/health-product-policy-and-standards/standards-and-specifications/norms-and-standards/vaccine-standardization/varicella
3. Centers for Disease Control and Prevention. Clinical Overview of Chickenpox (Varicella), Atlanta, CDC, 2024 https://www.cdc.gov/chickenpox/hcp/clinical-overview
4. World Health Organization. Immunization, Vaccines and Biologicals: Varicella, Geneva,WHO https://www.who.int/teams/immunization-vaccines-and-biologicals/diseases/varicella
5. European Centre for Disease Prevention and Control. Factsheet for health professionals about varicella, Stockholm, ECDC https://www.ecdc.europa.eu/en/varicella/facts
6. Centers for Disease Control and Prevention. Varicella Diagnosis Fact Sheet Atlanta, CDC, 2024 https://www.cdc.gov/chickenpox/hcp/communication-resources/varicella-diagnosis-fact-sheet.html
7. Centers for Disease Control and Prevention. Manual for the Surveillance of Vaccine-Preventable Diseases. Chapter 17: Varicella, Atlanta,CDC, 2024 https://www.cdc.gov/surv-manual/php/table-of-contents/chapter-17-varicella.html
8. World Health Organization. Chickenpox (Varicella) Questions and Answers, Geneva, WHO, 2025 https://www.who.int/news-room/questions-and-answers/item/chickenpox
9. World Health Organization. Introduction of Varicella Vaccine, Geneva, WHO, 2025 https://immunizationdata.who.int/global/wiise-detail-page/introduction-of-varicella-vaccine
Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.
Вашият коментар