„Разговори за обществено здраве“ събира различни гледни точки върху ключови предизвикателства, политики и практики в сферата на общественото здраве. Целта е информиран разговор, който свързва експертното мнение с обществения контекст.
Д-р Валентино Кътов: „Вярвам, че най-добрата медицина започва с превенцията и всеки ден се стремя да бъда пример за философията, която следвам – здраве, родено от баланс, движение и хармония със света около нас.“
Здравейте, д-р Кътов, Благодаря Ви за това интервю за блога „Обществено здраве за всеки“ и нашата рубрика „ Разговори за обществено здраве“! Представете се накратко:
„Здравейте! Казвам се Д-р Валентино Кътов и съм на 35 години. По професия и призвание съм лекар, специализиран в областта на физикалната медицина и рехабилитацията. За мен движението е живот, а човешкото тяло е съвършена система, която има способността да се възстановява, стига да ѝ дадем правилните инструменти за това. В ежедневната си практика не просто лекувам симптоми, а се стремя помагам на хората да си върнат свободата, функционалността и увереността да живеят без болка. Извън лекарския кабинет и бялата престилка, аз съм семеен човек и съм направил съзнателния избор да живея и отглеждам децата си сред спокойствието и чистия въздух на природата в малко планинско населено място. Спортът е моята терапия, която ме поддържа заземен, концентриран и зареден с енергия. Вярвам, че най-добрата медицина започва с превенцията и всеки ден се стремя да бъда пример за философията, която следвам – здраве, родено от баланс, движение и хармония със света около нас.
Какво ви мотивира да работите в сферата на здравеопазването?
Моята най-голяма мотивация е възможността да връщам на хората свободата да живеят без болка и да бъдат автономни в своето ежедневие. В сферата на здравеопазването няма по-голямо удовлетворение от това да видиш как един пациент, който е дошъл при теб с хроничен дискомфорт или увреждане, си тръгва с усмивка, изправен и уверен в собствените си сили.
Как бихте обяснили значението на общественото здраве от гледна точка на вашата специалност?
Общественото здраве и рехабилитацията се допълват перфектно. Aко медицината се стреми да лекува заболяванията, а общественото здраве се фокусира върху профилактиката и превенцията, то физиотерапията и рехабилитацията се ангажират да върнат качеството на живот.
Кои са трите най-важни съвета, които бихте дали на хората за по-добро здраве?
- Движете се всеки ден. Правете поне 30 минути умерено физическо натоварване, като ходене, плуване или колоездене, за да поддържате сърцето, ставите и ума си здрави.
2. Хранете се балансирано и пийте достатъчно количество вода. Наблегнете на истинска, минимално преработена храна (зеленчуци, протеини, полезни мазнини).
3. Осигурете си качествен сън и почивка. Спете между 7 и 8 часа на денонощие, тъй като сънят е времето, в което тялото ви се възстановява и регенерира на клетъчно ниво. Регулирайте и минимизирайте стреса и стресорните фактори.
Каква е ролята на превенцията във вашата област?
Ролята на превенцията във физиотерапията и рехабилитацията е да предотврати появата на увреждания или да спре развитието на вече съществуващи проблеми, преди те да доведат до хронична болка и инвалидност. Тя премества фокуса от лечението на последствията към опазване на здравето.
Какво е нивото на здравна култура в града/населеното място, в което практикувате? Какви мерки бихте препоръчали, за да се повлияе в позитивен аспект?
Здравната култура в България по отношение на физиотерапията и рехабилитацията все още се намира в преходен етап. Пациентите често търсят помощ едва тогава, когато болката стане нетърпима или е налице сериозно увреждане (например след дискова херния или фрактура).
Наблюдава се подценяване на ползите и ефективността на физиотерапията. Тя често все още се възприема погрешно само като „нагревателни процедури“ или „масаж “, а не като самостоятелна наука за движението и превенцията.
В големите областни центрове като София, Пловдив, Варна физиотерапията и рехабилитацията и превантивната грижа се развиват бързо. В по-малките населени места достъпът до съвременна физиотерапия и рехабилитация е силно ограничен, което оказва влияние и върху по-ниското ниво на информираност на пациентите.
Развито ли е балнеолечението и здравния туризъм в България? Какво може да се промени и подобри и как?
Балнеолечението и здравният туризъм в България са много добре развити откъм природни ресурси и частна леглова база, но потенциалът им на международния пазар все още е далеч от напълно реализиран. Страната ни заема едно от първите места в Европа по брой минерални извори, уелнес обекти и възможности за климатолечение, което осигурява условия за устойчив целогодишен туризъм.
Наблюдава се обаче липса на единна национална стратегия.
Според Българската болнична асоциация (ББА), медицинският и здравният туризъм у нас се развиват предимно на парче, благодарение на индивидуалния маркетинг на отделни клиники и хотели, а не на системна държавна подкрепа.
Не за пренебрегване е и остарялата инфраструктура извън комплексите. Докато самите СПА хотели и рехабилитационни центрове често са на световно ниво, публичната инфраструктура в много балнеокурорти (пътища, тротоари, паркове, градска среда) остава занемарена.
Друг проблем е неефективното управление на изворите. Десетки находища на минерална вода в страната продължават да изтичат свободно или не се експлоатират пълноценно поради административни и юридически пречки между държавата и общините
Едно от основните предизвикателства обаче е липсата на кадри. Хроничният недостиг на квалифицирани медицински персонал ограничава възможностите за предлагане на високоспециализирани здравни програми.
На последно място, но не по важност е слабата чуждестранна реклама. България все още се възприема в чужбина предимно като евтина дестинация за летен морски и зимен ски туризъм, докато медицинските и балнео възможности остават на заден план.
Каква е ролята на физиотерапевтичните и рехабилитационни процедури в комплексното лечение на хроничните заболявания?
Ролята на физиотерапевтичните и рехабилитационни процедури в комплексното лечение на хроничните заболявания е критична, тъй като те се фокусират върху причините за функционалния дефицит, а не просто върху маскирането на симптомите.
Основните направления, в които тези процедури трансформират лечението на хронични състояния са психо-емоционално стабилизиране, прекъсване кръга болка-обездвижване, забавяне на прогресията на заболяването, контрол над метаболизма и подобряване на сърдечно-съдовия и белодробен капацитет.
Хроничните заболявания често са съпътствани от депресия и тревожност поради загубата на физическа автономност. Физическата активност стимулира отделянето на ендорфини ( т.нар. хормони на щастието), подобрява съня и връща на пациента усещането за контрол над собственото му тяло.
Хроничната болка, например при артрит, артроза, дискови хернии, кара пациента да се движи по-малко. Обездвижването води до мускулна атрофия, скованост и още по-силна болка. Физиотерапията използва физикалните фактори като електротерапия, лазертерапия, ултразвук, магнитотерапия, които намаляват възпалението и болката. Това позволява на терапевта да приложи след това лечебна физкултура, която заздравява мускулите и стабилизира ставите.
При заболявания като множествена склероза или тежка остеоартроза, пълното излекуване е невъзможно. Специфичните физиотерапевтични комплекси поддържат нервните пътища, обема на движение в ставите и мускулния тонус, като максимално отлагат във времето инвалидизацията.
При хронични сърдечно-съдови заболявания и ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), дозираното физическо натоварване под лекарски и терапевтичен контрол е жизненоважно. Специализираната дихателна гимнастика и кардио-рехабилитацията подобряват усвояването на кислород, увеличават издръжливостта на сърцето и намаляват задуха при ежедневни усилия.
При захарен диабет тип 2 редовните и правилно структурирани двигателни процедури повишават чувствителността на клетките към инсулин. Това помага за естественото регулиране на нивата на кръвната захар и намалява риска от тежки съдови и неврологични усложнения каквото е например диабетното стъпало.
Кои са най-честите здравни проблеми, които наблюдавате в практиката си? Кои профилактични прегледи или мерки хората най-често подценяват?
В областта на физикалната медицина и рехабилитацията пациентите най-често търсят помощ за хронични болки в кръста, гърба и врата. Друга причина са дегенеративни ставни заболявания или т.нар. артрози. Масово явление сред застаряващото население са коксартрозите (в тазобедрената става) и гонартрозите (в коленете). Не са редки и травмите от ежедневието и спорта катон авяхвания на глезени, увреждания на коленни връзки и менискуси, както и възпаления на сухожилията. Осъществяваме също следболнична рехабилитация, като с нея се цели възстановяване след ортопедични операции или неврологични инциденти.
Какви са рисковете от самолечение и непроверена информация ?
Рисковете от самолечение и използване на непроверена информация са сериозно влошаване на здравето, забавяне на правилното лечение и дори опасност за живота. В ерата на интернет и социалните мрежи, където всеки може да дава здравни съвети, фалшивите новини и митовете в медицината се разпространяват бързо и лесно. Това, че всеки има достъп до социални мрежи не означава, че неговото мнение е релевантно.
Чрез самолечение в някои случаи може да се получи маскиране на симптоми и забавяне на диагнозата. Приемането на силни болкоуспокояващи или противовъзпалителни лекарства без лекарско предписание временно премахва болката. Пациентът си мисли, че е излекуван, докато подлежащият сериозен проблем (например прогресираща дискова херния, тумор или скрито възпаление) продължава да се развива. Когато болката стане неконтролируема, проблемът често вече е в напреднал стадий.
Друга опасност са токсичността, предозирането и страничните ефекти на медикаментите, които се използват без предписание от лекар. Масовото и неконтролирано използване на лекарства без рецепта (особено нестероидни противовъзпалителни средства като ибупрофен, аулин и др.) крие сериозен риск за здравето. Хроничната употреба на тези медикаменти уврежда стомашната лигавица, води до язви и кръвоизливи, натоварва черния дроб и бъбреците и може да повиши кръвното налягане.
Не е за пренебрегване и опасността от алгоритмите в интернет или т.нар. киберхондрия. Търсенето на симптоми в Google или платформи като TikTok и получаването на диагнози от неспециалисти или изкуствен интелект без медицинска валидация е опасно. Това води до два крайни и опасни резултата- или фалшиво успокоение и пациентът решава, че няма сериозен симптом и не отива на преглед, или пациентът се самодиагностицира с фатално заболяване за банални симптоми, което уврежда психичното му здраве.
Как хората могат да се ориентират в здравната информация онлайн?
Ориентирането в огромния поток от здравна информация в интернет изисква дигитално-здравна грамотност. Тъй като алгоритмите в търсачките и социалните мрежи често приоритизират сензационните заглавия пред научната истина, потребителите трябва да прилагат критично мислене.
С кои митове или погрешни вярвания се сблъсквате най-често?
В сферата на физикалната медицина и рехабилитацията съществуват множество дълбоко вкоренени митове, които често пречат на пациентите да се възстановят бързо и качествено.
Ето най-честите погрешни вярвания, с които специалистите се сблъскват всеки ден в практиката си:
- „При болка в кръста или гърба трябва само да се лежи“. Пълното залежаване (повече от 24–48 часа) всъщност забавя възстановяването. Мускулите отслабват, а ставите се сковават допълнително. Съвременната медицина препоръчва контролирано движение и лека активност в рамките на комфорта, за да се стимулира кръвообращението и оздравителния процес. ьбь
- „Физиотерапията е просто масаж и нагревки“. Масажът и апаратурните процедури (електротерапия, магнитотерапия) са само малка част от лечението, чиято цел е да намали болката. Същинското и дълготрайно излекуване идва от активната кинезитерапия – специфични лечебни упражнения, които коригират мускулния дисбаланс и укрепват тялото.
- „Ако не боли по време на упражненията, значи няма ефект“. Лечебните упражнения трябва да се изпълняват до границата на комфорта. Предизвикването на остра болка е знак, че тъканите се претоварват или увреждат допълнително.
- „Шиповете (остеофитите) могат да се „стопят“ с лазери, бабини лекове или масажи. Шиповете са костни образувания – костна тъкан, която тялото е натрупало, за да стабилизира дадена става или прешлен. Те не могат да се стопят или изчезнат по нехирургичен път. Целта на физиотерапията е да премахне възпалението и сковаността около тях, така че човек да живее и да се движи абсолютно безболезнено, въпреки наличието им.
- „Имам дискова херния, затова никога повече не трябва да вдигам тежко или да тренирам“. Дисковата херния не е доживотна присъда за обездвижване. Напротив, след преминаване на острия период, правилното и прогресивно силово натоварване е задължително. Силната мускулатура около гръбнака е единственото нещо, което предпазва дисковете от бъдещи проблеми.
Каква е ролята на Изкуствения интелект в съвременното здравеопазване?
Изкуственият интелект трансформира съвременното здравеопазване от реактивна система в проактивна, прецизна и персонализирана медицина. Той не замества лекарите, а действа като асистент, който обработва огромни количества данни за секунди.
Как се грижите за собственото си здраве в натовареното ежедневие?
За мен медицината е кауза и начин на мислене. Като млад лекар в днешното динамично време обаче бързо осъзнах, че за да бъда истински полезен на пациентите си и да им давам най-доброто от себе си, първо трябва да открия своя собствен баланс. Моята формула за здраве и вдъхновение се крепи в изборът да живея сред природата заедно със семейството си. Това се оказа най-доброто решение, което съм вземал. След тежко дежурство и градски шум, прибирането у дома ме заземява. Чистият въздух, зеленината и споделеното време с любимите хора са моят естествен начин да презаредя батериите и да избягам от прегарянето. Спортът е моят медитация. Независимо дали е разходка, колоездене, катерене или тренировка, движението ми дава физическата и психическата издръжливост, от които имам нужда в болницата. Също така като лекар се стремя да съчетавам съвременната наука и иновациите с една по-дълбока, човешка емпатия. Не просто да предписвам рецепти, а да се опитвам да науча хората на превенция и профилактика. Вярвам, че здравето е хармония между ума, тялото и средата, която ни заобикаля.
Какви малки, но устойчиви промени бихте препоръчали?
По-голяма достъпност за пациентите с остра механична болка до специалист по физикална и рехабилитационна медицина.
Пренасочване на фокуса към дигитална превенция, както и към автоматични напомняния. Здравната система може автоматично да изпраща персонализирани SMS-и или известия за полагащите се безплатни профилактични прегледи и изследвания според възрастта.
Обучение по ергономия и стойка още в училище, включване на задължителен кратък модул от 2-3 часа на срок в часовете по физическо възпитание, воден от рехабилитатор. Децата да се учат как да седят на чина, как да носят раниците си и как да компенсират часовете пред екрана, за да се намали лавинообразният ръст на гръбначни изкривявания.
Кой здравен проблем днес ви тревожи най-много на ниво общество?
На ниво общество днес най-тревожният здравен проблем е пандемията от хронични незаразни заболявания (ХНЗ), породена от масовото обездвижване, затлъстяването и лошото хранене, съчетана със застаряването на населението.
Накратко, обществото ни живее по-дълго благодарение на медицината, но прекарва тези допълнителни години в лошо здравословно състояние. Спасението е в радикалната промяна на културата – преместване на тежестта от болничното легло към превенцията, движението и рехабилитацията.
Каква роля имат институциите и образованието за неговото ограничаване?
Институциите и образованието имат фундаментална роля за ограничаването на хроничните заболявания и обездвижването, тъй като те държат лостовете за промяна на средата и нагласите в обществото. Докато лекарите лекуват отделния пациент, институциите имат силата да трансформират самата система.
Как начинът ни на живот влияе върху този проблем?
Начинът на живот на съвременния човек не просто влияе върху проблема с хроничните заболявания – той е неговият основен двигател. Нашето ежедневие се е променило толкова драстично през последните десетилетия, че телата ни, еволюционно създадени за активно движение и естествена храна, буквално боледуват от съвременния комфорт. Най-разрушителни фактора в модерния начин на живот са системното обездвижване, консумацията на преработени храни. Масово се консумират рафинирани захари, вредни мазнини и полуфабрикати с високо съдържание на сол и консерванти. Този тип хранене поддържа постоянно нискостепенно възпаление в организма (т.нар. low-grade inflammation), което е в основата на атеросклерозата, диабет тип 2 и сърдечно-съдовите заболявания.
Модерният човек живее в състояние на постоянен срес, гонене на крайни срокове, без време за умствено разтоварване. Хронично високите нива на хормона кортизол повишават кръвното налягане, нарушават храносмилането, потискат имунната система и засилват усещането за болка в гърба и ставите поради постоянното мускулно напрежение.
Излагането на изкуствена синя светлина от електронни устройства до късно през нощта и злоупотребата с кофеин съкращават времето за сън и влошават качеството му. Липсата на качествен сън лишава тялото от времето, в което то извършва клетъчна регенерация, балансира хормоните и възстановява тъканите и мускулите след физическо натоварване.
Ако трябва да отправите едно кратко, но важно послание към обществото, какво би било то?
Тялото е създадено да се движи, а умът — да си почива сред природата. Не чакайте болката да ви спре, а превърнете превенцията в ежедневен подарък за себе си и хората, които обичате.
Благодаря Ви за споделената експертна гледна точка относно компонентите и предизвикателствата на общественото здраве!
Интервюто подготви: д-р Светлана Цанкова
Дисклеймър: Споделената експертна гледна точка е с образователна и информативна цел. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.
Вашият коментар