Въздухът: какво дишаме и как това влияе върху нашето здраве

Въздухът е основен фактор за поддържане на живота, но неговото качество все по-често се превръща в заплаха за човешкото здраве. Замърсяването на атмосферния въздух е признато от Световната здравна организация (СЗО) като един от водещите рискови фактори за преждевременна смъртност и заболеваемост в световен мащаб. Излагането на високи нива на замърсяване на въздуха може да причини различни здравни последици. Следователно, краткосрочните и дългосрочните последици за общественото здраве от излагането на замърсяване на въздуха трябва да бъдат внимателно оценени, по-специално въздействието на фините прахови частици, които проникват дълбоко в белодробните пътища и представляват значителна заплаха за общественото здраве. Повишените здравни рискове, като респираторни инфекции, сърдечни заболявания, инсулт и рак на белия дроб, могат сериозно да засегнат хора с придружаващи заболявания, както и деца, възрастни, хора в неравностойно материално положение. Освен това, лошото качество на въздуха увеличава риска от акушеро-гинекологични усложнения при бременни жени, както и поява на неврологични състояния като когнитивни нарушения и деменция.. [1–3]. По оценки на СЗО, публикувани в „Air quality, energy and health: health impacts, 2023“, в почти цялото население на планетата живее в райони, в които нивата на основни атмосферни замърсители надвишават препоръчителните стойности [2]. Това превръща проблема в централен въпрос на общественото здраве, изискващ координирани политики и дългосрочен ангажимент.

Източници на замърсяване

Замърсяването на въздуха произхожда от множество източници на емисии, както естествени, така и антропогенни, като последните стават глобално доминиращи от началото на индустриализацията. Процесът на горене е най-големият фактор за замърсяването на въздуха,
по-специално изгарянето на изкопаеми горива и биомаса за генериране на енергия. В затворени помещения използването на замърсяващи горива в невентилирани отоплителни и готварски печки, изгарянето на тютюн и горенето за други цели, като културни или религиозни практики, също са важни. Изгарянето на изкопаеми горива и биомаса за отопление на битови помещения също е важен източник на замърсяване на външния въздух в много части на света. Източниците на горене на открито включват сухопътен, въздушен и воден транспорт; промишленост и производство на електроенергия; и изгаряне на биомаса, което включва контролирани и неконтролирани горски и саванни пожари и изгаряне на селскостопански отпадъци, както и
изгаряне на отпадъци в градските райони. Други източници и процеси, допринасящи за замърсяването на открито, са повторното суспендиране на повърхностен прах и строителните дейности. Атмосферният пренос на замърсители на дълги разстояния от отдалечени източници допринася
за локалното замърсяване, особено замърсяването на градския въздух. Някои от замърсителите се отделят директно от източници на горене като първични замърсители, а други се образуват във въздуха като вторични замърсители (като нитрати, сулфати и органичен въглерод) чрез сложни физикохимични процеси, включващи газообразни прекурсори, произхождащи от източници на горене, селско стопанство (амоняк), други антропогенни процеси и природни процеси като биогенни емисии.

Какво представлява замърсеният въздух

Частиците или фините прахови частици са частици във въздуха, включително прах, мръсотия, сажди, дим и течни капчици. Дизеловите превозни средства и електроцентралите, работещи с въглища, обикновено отделят големи концентрации на твърди частици. Например, частици с диаметър по-малък от 10 микрометра (PM10) представляват сериозен проблем за здравето, тъй като могат да бъдат вдишани и да се натрупат в дихателната система. По-конкретно, частици с диаметър по-малък от 2,5 микрометра (PM2.5), наричани още „фини“ прахови частици, представляват най-големи рискове за здравето. Поради малкия си размер (приблизително 1/30 от средната ширина на човешки косъм), те се задържат дълбоко в белите дробове и могат да проникнат в кръвния поток. Най-значимите замърсители с доказан ефект върху човешкия организъм включват:

• Фини прахови частици (PM₂.₅ и PM₁₀) – частици с малък диаметър, които проникват дълбоко в белите дробове и могат да навлязат в кръвообращението [1,2].
• Азотен диоксид (NO₂) – свързан основно с автомобилния транспорт и дизеловите двигатели, представлява червеникаво-кафяв газ, разтворим във вода, и силен окислител. Източниците на NO2 в околната среда са резултат от високотемпературно изгаряне на горива в процеси, като например тези, използвани за отопление, транспорт, промишленост и производство на електроенергия. Битовите източници на азотни оксиди (NOx) включват оборудване, което гори горива, като пещи, камини и газови печки и фурни. Излагането на азотен диоксид може да раздразни дихателните пътища и да влоши респираторните заболявания. NO2 е важен прекурсор на озона, замърсител, тясно свързан с астма и други респираторни заболявания [2].
• Озон (O₃) – вторичен замърсител, образуван при фотохимични реакции. Приземният озон (O3) е основен компонент на смога. Той се образува от фотохимични реакции със замърсители като летливи органични съединения, въглероден оксид и азотни оксиди (NOx), отделяни от превозни средства и промишленост. Поради фотохимичната му природа, най-високите нива на озон се наблюдават по време на слънчево време. Заслужава да се отбележи, че озонът може да се генерира и от домакински уреди, като например преносими пречистватели на въздух. Излагането на прекомерно количество озон може да причини проблеми с дишането, да предизвика астма, да намали белодробната функция и да доведе до белодробни заболявания.[2].
• Въглероден оксид (СО)-Въглеродният оксид (CO) е безцветен газ без мирис, който се получава при непълно изгаряне на въглеродни горива като дърва, бензин, въглища, природен газ и керосин в обикновени печки, открити камини, лампи с фитил, пещи и камини. Преобладаващият източник на въглероден оксид (CO) в атмосферния въздух са моторните превозни средства. Въглеродният оксид дифундира през белодробните тъкани и попада в кръвния поток, което затруднява свързването на кислорода с клетките на тялото. Тази липса на кислород уврежда тъканите и клетките. Излагането на въглероден оксид може да причини затруднено дишане, изтощение, замаяност и други грипоподобни симптоми. Излагането на високи нива на въглероден оксид може да бъде смъртоносно [2].
• Серен диоксид (SO₂) – Серният диоксид (SO2) е безцветен газ, който е лесно разтворим във вода. Той се получава предимно от изгарянето на изкопаеми горива за отопление на битови помещения, промишленост и производство на електроенергия. Излагането на SO2 е свързано с хоспитализации по повод астма и усложнения, както и посещения в спешни отделения. [2].
• Олово- Олово (Pb) и оловни частици могат да бъдат открити в дома, в замърсен прах от продукти като бои, керамика, тръби и водопроводни материали, бензин, батерии, боеприпаси и козметика. Оловото може да бъде открито и в атмосферния въздух от изгорелите газове на превозни средства, съдържащи олово. Оловото представлява риск за здравето, особено за деца и бременни жени. Въздействието върху здравословното състояние на деца, изложени на олово, включва проблеми с поведението и обучението, по-нисък коефициент на интелигентност и хиперактивност, забавен растеж, проблеми със слуха и анемия. В редки случаи поглъщането на олово може да причини гърчове, кома и дори смърт, а хроничното отравяне с олово да причини т.нар сатурнизъм. За бременни жени здравните рискове включват намален растеж на плода и преждевременно раждане. Възрастните, изложени на олово, също имат по-висок риск от сърдечно-съдови ефекти, повишено кръвно налягане, честота на хипертония, намалена бъбречна функция и риск от репродуктивни проблеми както при мъжете, така и при жените [2].
• Полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) – присъстват в атмосферата под формата на частици. Те са група химикали, образувани предимно от непълно изгаряне на органична материя (напр. готвене на месо), както и от изкопаеми горива в коксови пещи, дизелови двигатели и печки на дърва. Те се отделят и от тютюневия дим. Краткосрочното излагане може да раздразни очите и дихателните пътища. Дългосрочното излагане на ПАВ е свързано с рак на белия дроб [2].
• Формалдехид-Формалдехидът е безцветен газ с остра миризма. Той е едно от най-често срещаните летливи органични съединения (ЛОС), които се срещат в помещения. Формалдехидът се отделя от строителни материали (напр. ПДЧ, шперплат, лепило, бои), както и от домакински и лични продукти (напр. завеси, килими, почистващи препарати, лакове за коса). Допълнителни източници в помещения могат да бъдат процесите на горене, като например пушене, отопление, готвене или изгаряне на свещи или тамян. Краткосрочното излагане на формалдехид може да доведе до дразнене на очите, носа и гърлото, както и до повишена алергична сенсибилизация. Дългосрочното излагане на формалдехид обаче е свързано с рак на назофаринкса [2].
• Радон- Радонът (Rn) е радиоактивен газ, който се отделя от определени скални и почвени образувания, концентрирайки се в мазетата или приземните етажи на домовете, при липса на адекватна вентилация или евакуационни системи. Последни проучвания върху радона в помещенията в Европа, Северна Америка и Азия показват, че ракът на белия дроб, причинен от радон, може да варира от 3% до 14%, което прави радона водеща причина за рак на белия дроб сред непушачите [2].
• Черен въглерод-Черният въглерод е основен компонент на PM2.5 и понякога се нарича сажди, а основните му източници са от непълно изгаряне на изкопаеми горива, биогорива и биомаса. Той може да се отделя както от антропогенни (напр. дизелови превозни средства, печки на биомаса), така и от естествени (напр. горски пожари) източници. Той е и мощен затоплящ агент в атмосферата и допринася за регионални екологични нарушения и ускорява топенето на ледниците. Краткосрочното и дългосрочното излагане на черен въглерод е свързано със сърдечно-съдови ефекти върху здравето и преждевременна смъртност.[2].
• Ултрафини частици-Ултрафините частици (УФЧ) са прахови частици с диаметър по-малък или равен на 0,1 микрометър. Основният източник на УФЧ са процесите на горене в транспорта (напр. превозни средства, авиация, корабоплаване), промишлените и електроцентралите, както и отоплението на жилища. Излагането на УФЧ може да увеличи вероятността от белодробни, сърдечно-съдови и исхемични сърдечни заболявания [2].
• Мухъл- Натрупването на влага, развитието на мухъл и бактерии може да се дължи на структурни дефекти в сградата, недостатъчно отопление и изолация или неадекватна вентилация. Те произвеждат алергени и дразнители, които могат да причинят астматични пристъпи сред алергичните към мухъл хора. Те също така дразнят очите, кожата, носа, гърлото и белите дробове както на хора с алергия към мухъл, така и на такива, които не са алергични към мухъл [2].

Въздействие на замърсения въздух върху здравето

Най-точната оценка на риска, причинен от общото замърсяване на въздуха, би се основавала на оценката на личното излагане на всеки индивид, което би изисквало измервания на замърсяването във всяка микросреда, в която индивидът прекарва време, и точен отчет за времето, прекарано там (дневник на времето и активността). И все пак, най-точната оценка на излагането на замърсяване на околната среда,
което е предмет на разработването на политики за чист въздух, може да не е задължително да е измерването на личното излагане, освен ако измереният индикатор за замърсяване е ясно и единствено от външен произход. Понастоящем не е възможно да се измерят всички съответни замърсители във всички микросреди за всеки индивид;
следователно, подходът към оценката на излагането е прагматично базиран на
целта на оценката. Например, за проучвания върху дългосрочното въздействие на замърсяването на външния въздух (хронични ефекти), данните обикновено се получават от ограничен
брой монитори, работещи на някои централни места на открито. Доказано е, че това ефективно представя излагането на населението на външни замърсители, които са разпределени по-хомогенно, като например PM2.5 или озон. По-сложна е оценката на експозицията за проучвания върху острите ефекти от замърсяването на въздуха (като например смъртност или хоспитализации), където трябва да се вземат предвид пространствено-времевите вариации в замърсяването. Въпреки това, за много замърсители дневните концентрации често са много силно корелирани във времето в сравнително големи региони и по този начин,
времевите вариации могат да бъдат добре обхванати от единични монитори.
Налични са усъвършенствани методи за оценка на експозицията.[4].

1. Дихателна система

Дихателната система е първата и най-директно засегната от замърсения въздух. Излагането на високи концентрации на фини прахови частици и газови замърсители води до:

• повишена честота на остри респираторни инфекции;
• обостряне на астма;
• развитие и влошаване на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ);
• повишен риск от белодробен рак [1–4].

2. Сърдечно-съдова система

Замърсяването на въздуха, особено с фини прахови частици (PM₂.₅), е признато от World Health Organization като един от водещите предотвратими рискови фактори за сърдечно-съдова смъртност в световен мащаб. Според глобалните оценки на State of Global Air (SOGA) и данните на European Environment Agency, значителна част от преждевременните смъртни случаи, свързани със замърсяването, се дължат именно на сърдечно-съдови заболявания. След навлизане в кръвообращението, фини прахови частици предизвикват системно възпаление, което повишава риска от инфаркт, инсулт и други сърдечно-съдови заболявания [1-4]. Фините прахови частици (PM₂.₅) имат диаметър под 2.5 микрометра и могат:

• да проникват дълбоко в алвеолите;
• да преминават в кръвния поток;
• да предизвикват системно възпаление;
• да увеличават оксидативния стрес;
• да нарушават ендотелната функция (вътрешната обвивка на съдовете).

Тези процеси водят до:

• ускорено развитие на атеросклероза;
• повишена коагулация (сгъстяване на кръвта);
• нестабилност на атеросклеротични плаки.

СЗО подчертава, че няма безопасен праг за PM₂.₅, тъй като рискът нараства дори при ниски концентрации.

Исхемична болест на сърцето

Най-голям дял от сърдечно-съдовата смъртност, свързана със замърсяване. Хроничното излагане увеличава риска от инфаркт.

Инсулт

PM₂.₅ повишава риска от както исхемичен, така и хеморагичен инсулт чрез възпалителни и тромбогенни механизми.

Сърдечна недостатъчност

Замърсяването може да влоши съществуваща сърдечна недостатъчност и да увеличи честотата на хоспитализации.

Аритмии

Краткосрочните пикове в замърсяването са свързани с повишен риск от нарушения в сърдечния ритъм.

Дори малко намаляване на средногодишната концентрация на PM₂.₅ води до:

• по-малко инфаркти;
• по-малко инсулти;
• намалена преждевременна смъртност;
• по-ниски разходи за здравната система. [1-4].

3. Неврологични и системни ефекти

Съвременни изследвания показват връзка между дългосрочното излагане на замърсен въздух и когнитивен спад, както и повишен риск от невродегенеративни заболявания. Освен това, замърсяването на въздуха е свързано с неблагоприятни репродуктивни резултати, включително преждевременно раждане и ниско тегло при раждане [1-4].

Уязвими групи

Замърсяването на въздуха не засяга всички хора по един и същи начин. Според World Health Organization и анализа на State of Global Air, най-уязвими са децата, възрастните хора, бременните жени, както и лицата с вече съществуващи хронични заболявания – особено сърдечно-съдови и респираторни. При децата белите дробове и имунната система са в процес на развитие, което ги прави по-чувствителни към възпалителните ефекти на фините прахови частици. При възрастните хора замърсяването увеличава риска от инфаркт, инсулт и обостряне на хронични заболявания. Бременните жени, изложени на високи нива на PM₂.₅, имат повишен риск от преждевременно раждане и ниско тегло на новороденото. Освен биологичната уязвимост, съществуват и социални неравенства: домакинствата с по-нисък доход по-често използват твърди горива за отопление и живеят в райони с по-високи нива на замърсяване, което задълбочава здравните различия. Това прави качеството на въздуха не само екологичен, но и социален проблем на общественото здраве [2-4].

Ситуацията в България

Качество на въздуха

България е сред държавите в Европейския съюз с най-висока здравна тежест, свързана със замърсяването на въздуха. Европейската агенция по околна среда (EEA) отчита, че дългосрочното излагане на фини прахови частици е сред водещите причини за преждевременна смъртност в страната [3,5]. Основните източници на замърсяване включват битовото отопление на твърдо гориво, автомобилния транспорт и енергийния сектор [6,7].

Замърсител	СЗО – годишна	ЕС – годишна	СЗО – краткосрочна	ЕС – краткосрочна
PM₂.₅	5 µg/m³	25 µg/m³	15 µg/m³ (24 ч.)	—
PM₁₀	15 µg/m³	40 µg/m³	45 µg/m³ (24 ч.)	50 µg/m³ (24 ч., ≤35 превишения/год.)
NO₂	10 µg/m³	40 µg/m³	25 µg/m³ (24 ч.)	200 µg/m³ (1 ч., ≤18 превишения/год.)
O₃	—	—	100 µg/m³ (8 ч.)	120 µg/m³ (8 ч., целева стойност)
SO₂	—	20 µg/m³*	40 µg/m³ (24 ч.)	125 µg/m³ (24 ч., ≤3 превишения/год.)
CO	—	10 mg/m³	4 mg/m³ (24 ч.)	10 mg/m³ (8 ч.)

Сравнението между препоръките на World Health Organization и нормативните лимити на European Union показва съществено разминаване между научно обоснованите здравни прагове и регулаторните стандарти. За България това има особено значение. Страната традиционно е сред държавите в ЕС с по-високи средногодишни нива на фини прахови частици, особено през отоплителния сезон. В редица случаи измерените стойности могат да отговарят на европейските изисквания, но да надвишават значително препоръчителните граници на СЗО. Това означава, че „спазване на закона“ не е равнозначно на „минимален здравен риск“.

От гледна точка на общественото здраве, подобна разлика има пряко отражение върху честотата на хронични респираторни и сърдечно-съдови заболявания, както и върху преждевременната смъртност. Натрупващите се научни доказателства показват, че дори малки намаления в средногодишните концентрации на PM₂.₅ водят до измерими ползи за здравето на населението. Следователно, стратегическата цел за България не бива да бъде единствено достигането на европейските лимити, а постепенното доближаване до по-строгите здравни препоръки на СЗО.

Това изисква интегриран подход – политики в енергетиката, транспорта, градското планиране и социалната сфера. Особено важно е ограничаването на емисиите от битовото отопление на твърди горива, което е ключов фактор за зимното замърсяване в българските градове. Паралелно с това, инвестициите в чист транспорт, енергийна ефективност и обществена информираност могат да доведат до устойчиво подобрение на качеството на въздуха и дългосрочно намаляване на здравната тежест.

В този контекст въздухът се превръща не само в екологичен, но и в социален и икономически въпрос. Подобряването на качеството му означава по-малко хоспитализации, по-ниски разходи за здравеопазване и по-добро качество на живот. Затова възприемането на стандартите на СЗО като ориентир за национална политика може да бъде стратегическа инвестиция в здравето на бъдещите поколения.

Основни източници на замърсяване на въздуха в България

Според „State of Global Air“ (SOGA) доклада за България основните източници на фини прахови частици (PM₂.₅) – които са най-вредни за здравето – включват както природни, така и човешки (антропогенни) източници. Данните за 2019 г. (последната година с подробен анализ по източници) показват следното:

 Основни източници на PM₂.₅ в България:

• Битово изгаряне (домашно отопление) – най-голям принос към PM₂.₅ експозициите, включително използване на дърва, въглища и други твърди горива за отопление на жилища.
• Производство на енергия – горене на изкопаеми горива в електроцентрали и топлоцентрали, включително въглища, нефт и природен газ.
• Вятърно раздухване на прах (windblown dust) – природен и полунатурален източник, важен особено в по-сухи периоди.
• Селско стопанство – земеделски дейности, които генерират аерозоли и биомаса/прах.
• Антропогенен прах – прах от строителство, пътища, транспорт и други човешки дейности.

Процентен принос към здравните рискове в рамките на общия болестен товар, свързан с PM₂.₅, 2019г:

• Битово изгаряне е отговорно за най-голям дял (~17.6%) от смъртните случаи, свързани с PM₂.₅.
• Производство на енергия допринася около 17%.
• Вятърно раздухване на прах ~14%.
• Селско стопанство ~13%.
• Антропогенен прах ~8%.

Сред горивните източници на частици в България най-често се използват:

• въглища и други твърди фосилни горива (особено за отопление);
• течни горива и природен газ (главно в енергетиката и транспорта);
• твърди биогорива (напр. дърва), които са особено важни за зимното замърсяване.

SOGA анализът ясно показва, че битовото отопление, енергийните централи и селското стопанство са сред най-важните източници на опасни финни частици в България. Особено силен принос има използването на твърди горива и нискоефективни отоплителни уреди в домовете, което значително влошава качеството на въздуха и увеличава здравния риск, особено през студения сезон [5].

Заболявaния, свързани със замърсяване на въздуха в България

Данни от регионални здравни инспекции показват, че болестите на дихателната система (МКБ-10, клас X) са сред водещите причини за болестност в страната. В регионални анализи се отчита висока честота на остри и хронични респираторни заболявания, особено в райони с трайно повишени нива на фини прахови частици. В доклад на State Of Global Air, 2022, България заема трето място по смъртност в Югоизточна Европа, свързана със замърсяване на въздуха. Данните са от 2019г [5]. На следния линк може да се прочете докладът, който е подробен и изключително интересен:

https://www.stateofglobalair.org/sites/default/files/documents/2022-05/soga-southeast-europe-regional-report_1.pdf

Според международни оценки между 10 000 и 15 000 преждевременни смъртни случая годишно в България се свързват със замърсяването на въздуха, като значителна част от тях са резултат от заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система [3,4,8]. Тези данни подчертават, че лошото качество на въздуха има реални и измерими последствия за общественото здраве.

Политики, мерки и институционален ангажимент

България прилага европейското законодателство за качество на атмосферния въздух и изпълнява Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха (2020–2030), координирана от Министерството на околната среда и водите. Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха е разработена въз основа на Споразумение между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, ратифицирано със закон от Народното събрание [6]. Програмата включва мерки за:

• намаляване на емисиите от битовото отопление;
• подобряване на транспортната инфраструктура и насърчаване на нискоемисионен транспорт;
• контрол на индустриалните емисии;
• по-ефективен мониторинг и информираност на населението.

Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха ще допринесе за постигането и на други цели:

• Дългосрочната цел на ЕС за постигане на нива на Качество на атмосферния въздух (КАВ) в съответствие с насоките за КАВ, публикувани от Световната здравна организация;
• Целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и екосистемите в съответствие със Седмата програма за действие в областта на околната среда;
• По-добро взаимодействие между политиката на ЕС по отношение на КАВ и други политики на ЕС, по-специално политиките в областта на климата и енергетиката [6].

Международни организации като Световната банка и Health Effects Institute подпомагат анализа и оценката на здравните ефекти от замърсяването на въздуха в България, което допринася за по-информирани политики [4,8].

Замърсяването на въздуха представлява един от най-сериозните и предотвратими рискове за общественото здраве. Научните доказателства ясно показват връзката между лошото качество на въздуха и широк спектър от заболявания, включително болести на дихателната система. В България този проблем има конкретно изражение в повишена заболеваемост и преждевременна смъртност. Подобряването на качеството на въздуха следва да бъде стратегически приоритет, който обединява екологични, здравни и социални политики в името на по-здраво население.

Използвани източници:

1. World Health Organization. Health consequences of air pollution on populations. Geneva: WHO; 2024.
2. World Health Organization. Air quality, energy and health: health impacts. Geneva: WHO; 2023.
3. European Environment Agency. Health impacts of air pollution – Bulgaria. Copenhagen: EEA; 2024.
4. World Health Organization. WHO Global Air Quality Guidelines: particulate matter (PM₂.₅ & PM₁₀), ozone, nitrogen dioxide, sulfur dioxide and carbon monoxide. Geneva: WHO; 2021. ISBN: 9789240034228.
5. State of Global Air (Health Effects Institute). Air pollution and health in Bulgaria. 2025.
6. Ministry of Environment and Water of Bulgaria. National Air Pollution Control Programme 2020–2030. Sofia: MOEW; 2020.
7. European Environment Agency. Europe’s air quality status. Copenhagen: EEA; 2023.
8. Climate-ADAPT, European Environment Agency. Air pollution: health effects and vulnerable groups. 2025.

Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.