Хранителните разстройства: тихата епидемия на съвременното общество

Хранителните разстройства (feeding and eating disorders) представляват тежки психични заболявания с хроничен ход, значима заболеваемост и повишена смъртност. През 2021 г. 16 милиона души са страдали от хранителни разстройства, включително почти 3,4 милиона деца и юноши. Хранителните разстройства, като анорексия нервоза и булимия нервоза, включват необичайно хранене и обсебеност от храна, както и изразени опасения за телесното тегло и формата на тялото. Симптомите или поведението водят до значителен риск или увреждане на здравето, значителен дистрес или значително нарушаване на функционирането на индивида. Анорексия нервоза често се проявява по време на юношеството или ранната зряла възраст и е свързана с преждевременна смърт, поради медицински усложнения или самоубийство. Хората с булимия нервоза са изложени на значително повишен риск от злоупотреба с вещества, суицидно поведение и здравословни усложнения. Съществуват ефективни възможности за лечение, включително семейно-базирано лечение и когнитивно-базирана терапия От гледна точка на общественото здраве тези разстройства имат сериозни медицински, психосоциални и икономически последици, което ги превръща в приоритетен проблем за здравните системи.

Класификация и диагностични критерии

Съвременната психиатрична практика използва класификацията на DSM‑5, където хранителните разстройства са обособени като самостоятелна диагностична група. Тя включва анорексия нервоза, булимия нервоза, разстройство с пристъпи на преяждане (binge‑eating disorder), ARFID(Avoidant/restrictive food intake disorder), пика (хранително разстройство, характеризиращо се с желанието да се консумират нехранителни вещества, като хартия, пръст или стъкло), руминационно разстройство и други уточнени или неуточнени форми.

Промените, въведени в DSM‑5, включително премахването на критерия за аменорея при анорексия нервоза и признаването на BED като самостоятелна диагноза, доведоха до по-точно диагностициране и по-висока отчетена честота на заболяването (Lindvall Dahlgren et al., 2017).

Епидемиология

Глобалната разпространеност на хранителните разстройства през живота варира между 1 и 5%, като жените са значително по-засегнати от мъжете (Santomauro et al., 2021). Данните показват, че анорексия нервоза е сравнително по-рядка, но се отличава с най-висока смъртност сред психичните заболявания (Arcelus et al., 2011). BED е най-често срещаната форма и често остава недиагностицирана (Quesnel et al., 2022).

Точните епидемиологични оценки и оценки на тежестта са от решаващо значение за разбирането на ефекта от хранителните разстройства върху здравето на населението и за планирането на реакцията на здравните системи по отношение както на превантивните интервенции, така и на подобряването на достъпа до оптимално лечение.The Global Burden of Diseases, Injuries, and Risk Factors Study (GBD) е епидемиологично проучване, което количествено определя смъртността и инвалидността от заболявания, наранявания и рискови фактори на глобално, регионално и национално ниво. GBD използва години живот, съобразени с недееспособността (DALY) като показател за тежестта. DALY отчита изгубените години живот поради преждевременна смърт и инвалидност. Тя се изчислява чрез сумиране на фаталното натоварване, измерено в години загубен живот (YLLs), с нефаталното натоварване, измерено в години, преживени с инвалидност (YLDs).

На следната диаграма виждаме честотата в разпространението на анорексия нервоза и булимия нервоза през 1990 и 2019г. сред държавите от Източна Европа:

Данните показват увеличение на разпространението на двете заболявания през изследвания период в България. Към днешна дата не са публикувани епидемиологични проучвания за разпространението на анорексия нервоза или булимия нервоза сред българското население.

Етиология и патофизиология

Етиологията на хранителните разстройства е мултифакторна и включва взаимодействие между генетични, невробиологични, психологични и социокултурни фактори (Treasure et al., 2020). Генетичните изследвания показват умерена до висока наследственост, особено при анорексия и булимия нервоза.

Невробиологичните механизми включват дисфункции в серотонинергичната и допаминергичната система, които засягат контрола на апетита, възнаграждението и импулсивността (Zipfel et al., 2015). Психологичните характеристики често включват перфекционизъм, ниска самооценка, когнитивна ригидност и повишена тревожност (Fairburn, 2008).

Клинични прояви и усложнения

Често срещаните хранителни разстройства включват анорексия нервоза, булимия нервоза, преяждане и ограничаване на/избягващ прием на храна. Тези разстройства могат да бъдат свързани с промени в теглото, електролитни нарушения (напр. хипонатриемия, хипокалиемия), брадикардия, нарушения в репродуктивните хормони (напр. понижени нива на естрадиол при жените) и намалена костна плътност. Хората с анорексия нервоза, булимия нервоза и преяждане имат високи нива на депресия през целия живот (76,3% за булимия нервоза, 65,5% за преяждане и 49,5% за анорексия нервоза) и по-високи нива на опити за самоубийство в сравнение с тези без хранителни разстройства. Анорексия нервоза е свързана със смъртност от 5,1 смъртни случая на 1000 човеко-години (95% CI, 4,0-6,1), почти 6 пъти по-висока от тази при хора на същата възраст без анорексия нервоза; 25% от смъртните случаи сред хората с анорексия нервоза са от самоубийство.(Attia & Walsh, 2025).

В сравнение с хората без хранителни разстройства, тези с тези разстройства имат по-ниско участие в заетостта, по-голямо отсъствие от работното място и по-рядко работят с клиенти, съответно по-високи разходи за здравеопазване и неформални грижи, както и загубени доходи през целия живот за тези, които починат преждевременно.

Кратък преглед на основните хранителни разстройства:

1. Anorexia nervosa

Анорексия нервоза се определя от ограничаване на приема на хранителни вещества спрямо нуждите на индивида, което води до значително ниско телесно тегло. Пациентите с това хранително разстройство имат страх от наддаване на тегло и изкривен образ за тялото си (дисморфофобия), като не са способни да разберат сериозността на състоянието си.

Анорексия нервоза е по-често срещана при жените, отколкото при мъжете. Обикновено дебютът на заболяването е в края на юношеството и ранната зряла възраст. Разпространението през целия живот е от 0,3% до 1% (европейските проучвания показват разпространение от 2% до 4%), независимо от културата, етническата принадлежност и расата. Рисковите фактори за хранителни разстройства включват детско затлъстяване, женски пол, разстройства на настроението, личностни черти (импулсивност и перфекционизъм), сексуално насилие или свързани с теглото проблеми, проблеми в семейната или връстническа среда.

Проучванията показват, че биологичните фактори играят роля в развитието на анорексия нервоза, в допълнение към факторите на околната среда. Съществуват генетични корелации между нивото на образование, невротизма и шизофренията. Пациентите с анорексия нервоза имат променена мозъчна функция и структура – има дефицити в невротрансмитерите допамин (хранително поведение и награда) и серотонин (контрол на импулсите и невротизъм), активация на кортиколимбичната система (апетит и страх) и намалена активност сред фронтостриаталните вериги (хабитуално поведение). Пациентите имат съпътстващи психиатрични разстройства като голямо депресивно разстройство и генерализирано тревожно разстройство.

Лечението на анорексия нервоза е съсредоточено върху хранителната рехабилитация и психотерапията. ( Moore, C. A., & Bokor, B. R., 2023, August 28)

2. Bulimia nervosa

Булимия нервоза, често наричана булимия, е сериозно, потенциално животозастрашаващо хранително разстройство. Хората с булимия преяждат. Това означава, че хората се чувстват сякаш са загубили контрол над храненето си. Те изяждат големи количества храна наведнъж. Това често се случва тайно и те често се чувстват много виновни и засрамени. След това се опитват да се отърват от храната и допълнителните калории по нездравословен начин, като например повръщане или злоупотреба с лаксативи. Това се нарича прочистване.

Симптомите на булимия могат да включват:

• Живот в страх от наддаване на тегло и опити за отслабване по нездравословни начини.

• Повтарящо се ядене на необичайно големи количества храна наведнъж.

• Чувство за загуба на контрол по време на преяждане ( липса на контрол какво и/или колко се яде).

• Повръщане нарочно или екстремни упражнения след преяждане, с цел избягване на качване на килограми.

• Употреба на диуретици, или лаксативи, клизми за изхождане, когато не са необходими.

• Фастинг, ограничаване на калориите или неядене на определени храни между преяжданията.

• Употреба на хранителни добавки или билкови продукти за отслабване. Тези продукти могат да бъдат опасни.

• Силно недоволство от формата и теглото на тялото.

• Формата и теглото на тялото имат водеща роля за себеоценката и как се чувства болният.

• Екстремни промени в настроението.

Хората с булимия могат да използват различни методи за прочистване. Тежестта на булимията зависи от броя пъти седмично на прочистване и от проблемите, причинени от това.(Mayo Clinic Staff.,2024, February 29)

3. Binge-eating disorder

Хранителното разстройство с пристъпно преяждане( BED) е сериозно състояние. То винаги включва чувството, че човек не може да спре да яде. Често включва и консумация на много по-големи от обичайното количества храна. Почти всеки човек понякога преяжда, например изяжда втора или трета порция по веме на празнично хранене. Но редовното усещане, че храненето е извън контрол, и консумацията на необичайно голямо количество храна може да са симптоми на BED.

Хората, които имат BED, често се чувстват неудобно или засрамени от преяждането. В резултат на това те често преминават през периоди на опити да ограничат или силно да намалят храненето си. Но тези опити могат да увеличат компенсаторно желанието за хранене и това да доведе до цикъл на продължаващо преяждане.

Симптомите на BED варират, но могат да включват:

• Чувство за липса на контрол над хранителното поведение, например човек не може да спре, след като започне да се храни.

• Често ядене на много по-големи от обичайните количества храна за определен период от време, например за период от два часа.

• Хранене дори когато има усещане за ситост и липса на глад.

• Много бързо хранене по време на епизодите на преяждане.

• Хранене, докато човек не се изпита дискомфорт от неприятно пренасищане.

• Често ядене сам или тайно.

• Чувство за депресия, отвращение, срам, вина или разстройство от храненето.

Човек с булимия нервоза или друго хранително разстройство, може да се нахранва и след това да повръща, да използва лаксативи или да спортува прекомерно, за да се отърве от излишните калории. Това не е така при BED. Хората с BED опитват с диета или с намаляване на порционите да намалят приемания калораж. Но тези ограничения на диетата могат да доведат до повече преяждане.

Доколко преяждането влияе на настроението и способността на индивида да функционира в ежедневието си, дава представа колко сериозно е състоянието му. Binge-eating disorder може да варира с течение на времето. Състоянието може да бъде краткотрайно, може да изчезне и да се появи отново или може да продължи години наред, ако не се лекува.(Mayo Clinic Staff., 2024)

4. ARFID

ARFID (разстройство на избягващия/ограничаващия прием на храна) е състояние, което ограничава приема на храна. То не е причинено от негативен образ за себе си или желание за промяна на телесното тегло. Страхът и тревожността относно храната или последствията от храненето, като задавяне, могат да доведат до ARFID. Основното лечение е когнитивно-поведенческа терапия.

Разстройството на избягващия/ограничаващ хранителен прием (ARFID) е състояние, което кара човек да ограничи количеството и вида храна, която консумира. То не е резултат от изкривена самооценка или опит за отслабване, което е често срещано сред други хранителни разстройства.

ARFID се характеризира с:

• Загуба на интерес към храненето.

• Тревожност за последствията от храненето, като задавяне с храна или повръщане.

• Избягване на храни, които имат нежелан цвят, вкус, текстура или мири
• Някои лекари наричат ARFID „селективно хранително разстройство“. Това е така, защото човек, страдащ от ARFID може да селектира няколко неща, които са приемливи за ядене. Може също да създаде ритуали или модели на поведение около начина, по който се храни, като например ядене на храната в определен ред.

• ARFID може да повлияе на приема на хранителни вещества, което може да се отрази на цялостното здравословно състояние. Може да доведе до животозастрашаващи усложнения, ако не се лекува.( Cleveland Clinic, 2023, April 4).

5. PICA

Диагностичният и статистически наръчник за психични разстройства, пето издание (DSM-5) на Американската психиатрична асоциация определя Пика като консумация на нехранителни вещества в продължение на поне един месец. Освен това, поведението не трябва да е в съответствие с етапа на развитие на детето и не трябва да бъде социално нормативно или културно приемливо поведение. Характерът на погълнатите предмети е променлив, включително, но не само, пръст (геофагия), сурови нишестета (амилофагия), лед (пагофагия), дървени въглища, пепел, хартия, тебешир, плат, бебешка пудра, утайка от кафе и яйчени черупки. Това поведение описва рисковите фактори, оценката и лечението на пика и подчертава ролята на интерпрофесионалния екип за подобряване на предоставянето на грижи за засегнатите пациенти.

Въпреки че причините за Пика остават неизвестни, някои от рисковите фактори за развитие на разстройството включват следното:

• Стрес

• Културни фактори

• Заучено поведение

• Нисък социално-икономически статус

• Основно психично разстройство

• Хранителен дефицит

• Пренебрегване на детето/децата

• Бременност

• Епилепсия

• Фамилна психопатология

Въпреки че в повечето случаи физическият преглед ще бъде нормален, трябва да се търсят признаци на отравяне или усложнения, ако има такива.

Първичната профилактика трябва да се използва за идентифициране на рискови пациенти, като например деца, живеещи в стари домове с оловна боя, и бременни жени. Това може да се постигне чрез скрининг за състоянието сред тези групи от населението. (Al Nasser Y et аl, 2025)

6. Руминационно разстройство

Руминационното разстройство е състояние, при което човек многократно повръща несмилаема или частично смляна храна от стомаха. Повърнатата храна след това се дъвче отново и се поглъща, или изплюва. Хората с руминационно разстройство не се опитват да повръщат храна. Това се случва без никакви усилия.

Тъй като храната все още не е смляна, тя според съобщенията има вкус на обикновена храна и не е киселинна като повърнати материи. Руминацията обикновено се случва при всяко хранене, скоро след хранене.

Не е ясно колко хора имат това състояние. Лечението може да включва поведенческа терапия или лекарства. Поведенческата терапия обикновено включва обучение на хората да дишат с диафрагмата.(Mayo Clinic Staff., 2025, June 28)

Лечение на хранителните разстройства

Лечението изисква мултидисциплинарен подход, включващ психотерапия, медицинско наблюдение и нутритивна рехабилитация. Когнитивно‑поведенческата терапия е терапия на първи избор при булимия нервоза и BED, докато при анорексия нервоза резултатите са по-ограничени и често се изисква продължително лечение (Fairburn, 2008; Treasure et al., 2020).

Лечението на първа линия за хранителни разстройства включва хранителна подкрепа, психотерапия и фармакотерапия. Поведенчески фокусираните терапии, включително когнитивно-поведенческа терапия, могат да бъдат ефективни, особено при булимия нервоза и преяждане. Младежите с анорексия нервоза се повлияват добре от семейно- базирано лечение с родителски надзор върху храненето, което води до процент на ремисия на 6 до 12 месеца от 48,6% спрямо 34,3% при индивидуално лечение. Флуоксетинът и други антидепресанти намаляват епизодите на преяждане при хора с булимия нервоза, дори при тези без депресия. Антидепресантите и стимулантът на централната нервна система лисдексамфетамин намаляват честотата на преяждане при разстройство на преяждането в сравнение с плацебо. Понастоящем няма ефективни лекарства за лечение на анорексия нервоза. (Attia & Walsh, 2025).

Ситуацията в България

Хранителните нарушения (разстройства) ХР са второто по разпространеност психо-медико-социално заболяване след депресията в тийнейджърска възраст, както и са нарушенията с най-висока смъртност сред психиатричните болести – около 20%. А 95% от болните с ХР са на възраст между 12 и 25 години.

Данни от национално проучване  през 2010/2011 г. показват, че 20% от момичетата, 8% от момчетата на възраст между 10-19 г. са в риск от развитие на някакъв вид хранително разстройство. Броят на момичетата около и малко над тийнейджърска възраст, които са били приемани в болница с тежката диагноза анорексия, се е увеличил с 80% за последните 10 години, сочат резултатите от проучване на НСИ.

В България липсва национален регистър за хранителните разстройства, което затруднява точната оценка на разпространението им. Въпреки това наличните научни данни показват, че проблемът е значим. Проучване, обхващащо 1285 доброволци-828 жени и 453 мъже на възраст 14-59г., установява висок дял на нездравословни хранителни навици и поведения, особено сред младите жени 19-39г. (Massaldjieva et al., 2024).

Епидемиологични изследвания сред подрастващи момичета във Варна показват, че между 20 и 30% от изследваните са с повишен риск за развитие на хранително разстройство, а значителна част са с поднормено тегло – рисков фактор за анорексия нервоза (Ivanova et al., 2020; Petrova et al., 2021). Данните подчертават необходимостта от ранна превенция и интервенция в училищна и общностна среда.

Обществено-здравни аспекти и превенция

Хранителните разстройства представляват сериозно предизвикателство за общественото здраве в България, поради късното диагностициране, стигмата и ограничения достъп до специализирана помощ. Националните приоритети в областта на психичното здраве подчертават необходимостта от интегрирани политики за превенция, ранно откриване и мултидисциплинарно лечение (Ministry of Health of the Republic of Bulgaria, 2023).

Включване на националните стратегии в стратегическата рамка

Националното здравно планиране в България до 2030 г. създава рамка за управление на здравните приоритети и интервенции, включително психичното здраве. Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021–2030 г. дефинира основните направления за развитие на психично-здравните услуги, включително детско-юношеска психиатрия, общностни услуги и интегриране на биопсихосоциални подходи към психичните разстройства (въведение, обхват на стратегията). Въпреки това в този документ не се споменават конкретни цели, показатели или мерки, посветени изрично на хранителните разстройства, дори ако тези състояния формално попадат сред психичните разстройства според международни диагностични системи като DSM-5 и ICD-11.

Националната здравна стратегия 2030 също поставя акцент върху подобряване на психичното здраве и психиатричната грижа като част от по-широките приоритети за здравното развитие на страната. Документът очертава дългосрочните цели и политики за здравето на нацията, включително превенция на хронични заболявания, насърчаване на здравословен начин на живот и намаляване на неравенствата в достъпа до здравни услуги. Макар да не дефинира специфични стратегии за хранителни разстройства, стратегията създава институционална и политическа рамка, в която такива теми могат да бъдат адресирани в по-нискорейтингови оперативни планове, програми и национални инициативи.

Хранителните разстройства са хронични, мултисистемни заболявания с висока обществено-здравна значимост. Научните данни показват необходимостта от ранна диагностика, интердисциплинарен терапевтичен подход и активна превенция. В български контекст е наложително подобряване на епидемиологичния мониторинг и достъпа до специализирана грижа.

Използвани източници:

Al Nasser Y, Muco E, Alsaad AJ. Pica. StatPearls [Internet]. StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK532242/

American Psychiatric Association. (2022). DSM-5-TR: Diagnostic and statistical manual of mental disorders (5th ed., text rev.). American Psychiatric Publishing.

Arcelus, J., Mitchell, A. J., Wales, J., & Nielsen, S. (2011). Mortality rates in patients with anorexia nervosa and other eating disorders. Archives of General Psychiatry, 68(7), 724–731. https://doi.org/10.1001/archgenpsychiatry.2011.74

Attia, E., & Walsh, B. T. (2025). Eating disorders: A review. JAMA, 333(4), 364–375. https://doi.org/10.1001/jama.2024.23645

Fairburn, C. G. (2008). Cognitive behavior therapy and eating disorders. Guilford Press.

Ivanova, M., Petrova, S., & Koleva, M. (2020). Risk factors for eating disorders among adolescent girls in Varna, Bulgaria. European Journal of Public Health, 30(Suppl. 5). https://doi.org/10.1093/eurpub/ckaa166.929

Lindvall Dahlgren, C., Wisting, L., & Rø, Ø. (2017). Feeding and eating disorders in the DSM-5 era: A systematic review of prevalence rates. Journal of Eating Disorders, 5(1), 1–12. https://doi.org/10.1186/s40337-017-0181-3

Massaldjieva, R., Dimitrova, D., & Todorova, A. (2024). Unhealthy eating attitudes and behaviors in a non-clinical population from Bulgaria. Central Bohemia University International Conference Proceedings.

Mayo Clinic Staff. (2024, February 29). Bulimia nervosa: Symptoms and causes. Mayo Clinic. https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/bulimia/symptoms-causes/syc-20353615

Mayo Clinic Staff. (2024). Binge-eating disorder: Symptoms and causes. Mayo Clinic. https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/binge-eating-disorder/symptoms-causes/syc-20353627

Mayo Clinic Staff. (2025, June 28). Rumination syndrome: Symptoms and causes. Mayo Clinic. https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/rumination-syndrome/symptoms-causes/syc-20377330

Ministry of Health of the Republic of Bulgaria. (2023). National mental health priorities and prevention strategies. Ministry of Health.

Ministry of Health of the Republic of Bulgaria. (2022). Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021–2030 г. Министерство на здравеопазването. https://www.strategy.bg/bg/strategy-documents/1572?utm_source=chatgpt.com

Moore, C. A., & Bokor, B. R. (2023, August 28). Anorexia nervosa. In StatPearls [Internet]. StatPearls Publishing. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK459148/

National Center for Health Statistics (proxy for BG health data). The hidden picture: Unhealthy eating attitudes and behaviors in non-clinical populations.

Petrova, S., Ivanova, M., & Koleva, M. (2021). Nutritional status and risk of eating disorders in late adolescent girls in Bulgaria. European Journal of Public Health, 31(Suppl. 3). https://doi.org/10.1093/eurpub/ckab165.531

Quesnel, D. A., Libben, M., & Obeid, N. (2022). Epidemiology of eating disorders: From prevalence to incidence, cross-time trends, and risk factors. Current Psychiatry Reports, 24(4), 123–134. https://doi.org/10.1007/s11920-022-01306-6

Santomauro, D. F., Melen, S., Mitchell, P. B., Vos, T., & Whiteford, H. A. (2021). Global prevalence and burden of eating disorders in 2019. The Lancet Psychiatry, 8(11), 1000–1008. https://doi.org/10.1016/S2215-0366(21)00280-7

Treasure, J., Duarte, T. A., & Schmidt, U. (2020). Eating disorders. The Lancet, 395(10227), 899–911. https://doi.org/10.1016/S0140-6736(20)30059-3

World Health Organization. (2019). International classification of diseases for mortality and morbidity statistics (11th Revision). WHO Press.

Zipfel, S., Giel, K. E., Bulik, C. M., Hay, P., & Schmidt, U. (2015). Anorexia nervosa: Aetiology, assessment, and treatment. The Lancet Psychiatry, 2(12), 1099–1111. https://doi.org/10.1016/S2215-0366(15)00356-9

Cleveland Clinic. (2023, April 4). Avoidant/restrictive food intake disorder (ARFID): Symptoms and causes. Cleveland Clinic. https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/24869-arfid-avoidant-restrictive-food-intake-disorder

Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.