Рубрика „Разговори за обществено здраве“ представя: д-р Жаклин Дончева-Дилова

„ Разговори за обществено здраве“ събира различни гледни точки върху ключови предизвикателства, политики и практики в сферата на общественото здраве. Целта е информиран разговор, който свързва експертното мнение с обществения контекст.

Здравейте, д-р Дилова, Благодаря Ви за това интервю за блога „Обществено здраве за всеки“ и нашата рубрика „ Разговори за обществено здраве“! Представете се накратко:

Казвам се Жаклин Светославова Дончева-Дилова, на 35 години съм, семейна, с едно дете на 4 години. Лекар трето поколение съм и работя в сферата на професионалните болести, профилактиката и превенцията. Част от живота и образованието ми е свързано с Италия, което ми даде различна перспектива към здравната система и ролята на превенцията. Освен практикуващ лекар, съм и преподавател в Медицински университет – София. Завършила съм и здравен мениджмънт, с цел да обогатя знанията си в сферата на здравеопазването и организацията на системата. Вярвам, че чрез ранна профилактика, изграждане на здравни навици и внимание към цялостното здраве — включително психичното — можем значително да подобрим качеството на живот и работоспособността на хората.

Какво ви мотивира да работите в сферата на здравеопазването?

Мотивацията ми е както лична, така и професионална. Израснала съм в семейство на лекари и още от малка виждам какво означава отговорността и смисълът да помагаш на хората. С времето обаче това се превърна и в осъзнат избор, защото все по-силно започнах да вярвам в ролята на профилактиката и превенцията като основа на доброто здраве, както и личната отговорност на всеки един човек към здравето (своето собствено и това на околните). Освен директната работа с пациенти, силно ме мотивират и преподавателската и научната дейност — възможността да споделям знания, да участвам в конференции и конгреси и постоянно да се развивам професионално, както и да предавам знанията си на колегите. За мен здравеопазването е динамична сфера, в която ученето никога не спира, а това ме вдъхновява и ми дава усещане за смисъл и развитие.

Как бихте обяснили значението на общественото здраве от гледна точка на вашата специалност?

От гледна точка на професионалните болести, общественото здраве има ключова роля, защото голяма част от рисковете за здравето са свързани със средата, в която хората живеят и работят. Излагането на физични, химични и биологични фактори на работното място може да доведе до хронични заболявания, които често се развиват бавно и остават незабелязани в началото. Чрез системна профилактика, скрининг и контрол на условията на труд можем да откриваме проблемите в ранен етап и да предотвратяваме тежки усложнения и инвалидизация. Това не само подобрява качеството на живот на хората, но има и сериозно значение за икономиката и обществото, защото запазва работоспособността и намалява натоварването върху здравната система. Затова за мен общественото здраве не е просто политика или статистика, а реален инструмент за защита на здравето на хората още преди да се стигне до болест. За съжаление, значението на тази специалност, включително и профилактичната ѝ дейност, често не се разбира в достатъчна степен — както от част от пациентите и работодателите, така и от лекарите и здравните институции. Това води до подценяване на профилактиката, въпреки че тя е една от най-ефективните и дългосрочно полезни инвестиции в общественото здраве.

Кои са трите най-важни съвета, които бихте дали на хората за по-добро здраве?

Първо – носите отговорност за здравето си. Не подценявайте оплакванията си и не отлагайте профилактичните прегледи. Ранното откриване на много заболявания значително подобрява прогнозата и намалява риска от тежки усложнения. Профилактиката не е загуба на време, а инвестиция в бъдещето. Второ – изграждайте устойчиви здравни навици, а не краткосрочни режими. Редовното движение, балансираното хранене, добрата хигиена се учат от ранна детска възраст. Въпреки че не работя пряко с деца, в практиката си ежедневно виждам последствията от липсата на здравна култура и превенция, изградени още в ранна възраст. Затова смятам, че основите трябва да се поставят още в детството, с активното участие на родители, учители, здравни специалисти. Трето – обръщайте внимание и на психичното си здраве. Хроничният стрес, тревожността и депресията влияят пряко върху физическото здраве, имунитета и работоспособността. Грижата за психичното състояние трябва да бъде също толкова нормална, колкото и грижата за тялото.

Каква е ролята на превенцията във вашата област?

В сферата на професионалните болести превенцията е от ключово значение, но тя често се осъществява на няколко различни нива и от различни звена на системата. Нашата роля като клинични лекари е основно в ранното разпознаване на заболявания, които могат да бъдат свързани с условията на труд, и насочването на пациентите към подходящо лечение и проследяване. В практиката често се срещат пациенти с оплаквания от страна на белия дроб, слуха или нервната система, при които работната среда е възможен рисков фактор. Макар оценката на риска и формалното признаване на професионално заболяване да са извън пряката компетентност на клиничния лекар, съмненията за връзка с труда са важен сигнал, който не бива да се подценява. Превенцията в този контекст означава навременно откриване, адекватно лечение и информиране на пациента за възможните рискове, както и необходимостта от последващи действия от страна на трудовата медицина и работодателите. Добрата координация между различните звена е ключова, за да се предотврати прогресиране на заболяването и трайна нетрудоспособност.

Какво е нивото на здравна култура в града/населеното място, в което практикувате? Какви мерки бихте препоръчали, за да се повлияе в позитивен аспект?

Поради спецификата на моята работа ми е трудно да дам оценка за здравната култура в едно конкретно населено място, тъй като пациентите, с които работя, идват от различни региони на страната. Ние сме единствената клиника по професионални болести за България. В рамките на профилактични прегледи на място в предприятия, мини и заводи, както и в клиничната практика, се срещам с хора с много различно образователно и социално ниво, включително и с пациенти с ограничен достъп до здравна информация. Това, което често се наблюдава, е недостатъчно разбиране на рисковете, свързани с условията на труд, както и подценяване на ранните симптоми, което води до късно търсене на медицинска помощ. При масови профилактични прегледи, когато през един лекар преминават голям брой хора за кратко време, възможностите за индивидуално здравно образование също са ограничени. Затова смятам, че са необходими по-структурирани програми за здравна информираност, насочени специално към работещите в рискови професии, както и по-добра координация между работодатели, трудова медицина и лечебни заведения. Допълнително, здравното образование още от училищна възраст би имало ключова роля за изграждане на дългосрочни здравни навици и по-висока здравна култура в обществото.

Кои са най-честите здравни проблеми, които наблюдавате в практиката си?  Кои профилактични прегледи или мерки хората най-често подценяват?

Често пациентите не желаят да свържат оплакванията си с работната среда, което е напълно разбираемо. По-сериозен проблем обаче е подценяването на симптомите и ненавременното търсене на медицинска помощ при оплаквания, които могат да бъдат свързани с условията на труд. В много случаи лечението остава насочено основно към симптомите, без да се търси активно причината за тях. Когато лечението започне късно, рискът от хронифициране и трайни увреждания е значително по-висок.

Какви са рисковете от самолечение и непроверена информация ?

Самолечението и разчитането на непроверена информация крият сериозни рискове за здравето. Един от основните проблеми е, че симптомите могат временно да се облекчат, но реалната причина за тях да остане неразпозната и нелекувана, което води до забавяне на правилната диагноза и навременното лечение. Допълнителен риск представляват неправилният прием на лекарства, неподходящите комбинации между медикаменти и възможните странични ефекти, особено при хора с хронични заболявания. Това може да доведе до усложнения, които понякога са по-сериозни от първоначалния проблем. В ерата на социалните мрежи и лесния достъп до информация много хора се доверяват на съвети от интернет, които не са съобразени с индивидуалното им здравословно състояние. Това създава фалшиво усещане за сигурност и често отлага консултацията със специалист, което в крайна сметка може да влоши прогнозата.

Как хората могат да се ориентират в здравната информация онлайн?

На първо място е важно хората да проверяват източника на информацията. Най-надеждни са сайтове на официални здравни институции, професионални медицински организации и материали, подготвени от специалисти с ясно посочена квалификация. Анонимни публикации, форуми и социални мрежи не бива да бъдат основен източник за вземане на здравни решения. Добър ориентир е и дали информацията е актуална, дали се позовава на научни данни и дали не обещава „бързи и чудодейни“ решения. В медицината рядко има универсални и моментални резултати, затова подобни твърдения трябва да будят съмнение. Въпреки достъпа до много информация онлайн, нищо не може да замени консултацията със специалист, който познава конкретното здравословно състояние на пациента. Интернет може да бъде полезен за обща информираност, но не и за самостоятелна диагноза и лечение. Като преподавател смятам, че е важно да се развива и т.нар. здравна грамотност – умението хората критично да оценяват информацията, която получават, и да задават правилните въпроси на медицинските специалисти.

С кои митове или погрешни вярвания се сблъсквате най-често?

Често чувам от пациенти, включително млади и в работоспособна възраст, че нямат оплаквания. При по-подробна анамнеза, обстоен преглед, изследвания и консултации със съответни специалисти обаче се оказва, че те приемат симптомите си като „нормални“, обяснявайки ги с възрастта или умората. Това води до подценяване на оплакванията и отлагане на търсенето на медицинска помощ. Друго погрешно схващане е, че ако няма силна болка или изразени симптоми, значи няма здравословен проблем. Много професионални заболявания и хронични увреждания се развиват постепенно и могат дълго време да протичат с леки, неспецифични оплаквания. Среща се и вярването, че лечението с обезболяващи или „домашни средства“ е достатъчно, без да е необходимо изясняване на причината за симптомите. Това често води до временно облекчение, но не и до реално решаване на проблема.

Каква е ролята на Изкуствения интелект в съвременното здравеопазване?

Изкуственият интелект има все по-важна роля в съвременното здравеопазване, особено в областта на анализа на големи обеми от данни, образната диагностика, подпомагането на клинични решения и оптимизирането на административните процеси. Това може да доведе до по-бърза диагностика, по-добро проследяване на пациенти и по-ефективно използване на ресурсите в здравната система. Въпреки тези предимства, изкуственият интелект не може и не трябва да замества клиничната преценка и личния контакт между лекар и пациент. Медицината не е само анализ на данни, а и разбиране на индивидуалния контекст, психичното състояние и социалните фактори, които влияят върху здравето. Затова най-добрата роля на изкуствения интелект е като инструмент, който подпомага медицинските специалисти, а не ги заменя. При правилно използване и с ясни етични и регулаторни рамки, AI може да бъде ценен партньор в подобряването на качеството и достъпността на здравните грижи.

Как се грижите за собственото си здраве в натовареното ежедневие?

Както при много медицински специалисти, и при мен грижата за собственото здраве понякога остава на заден план заради натовареното ежедневие. Въпреки това се старая да прилагам на практика поне част от принципите, които препоръчвам и на пациентите си — да се движа редовно, да обръщам внимание на храненето си и да не пропускам профилактичните прегледи. Опитвам се да намирам време за разходки, движение и почивка, както и да поддържам баланс между професионалните ангажименти и личния живот, доколкото това е възможно. Осъзнавам и значението на психичното здраве, затова се старая да си осигурявам моменти за възстановяване и време със семейството. Не смятам, че е нужно всичко да се прави перфектно, а по-скоро последователно и устойчиво. Малките, но редовни усилия в дългосрочен план имат много по-голям ефект от кратките периоди на строга дисциплина.

Какви малки, но устойчиви промени бихте препоръчали?

Най-важното е промените да бъдат реалистични и съобразени с ежедневието на човека. Например, повече движение под формата на редовни разходки, използване на стълбите вместо асансьор или кратки активни паузи по време на работа могат да имат значителен ефект, ако се правят постоянно. Друг важен елемент е създаването на рутинни навици – като редовно хранене, достатъчен прием на вода и по-добра организация на съня. Съзнателно да отделят време за почивка, хобита и социални контакти, които имат важна роля за психичното здраве и устойчивостта на стрес. Дори малки подобрения в тези области могат да доведат до осезаемо по-добро самочувствие и работоспособност. Не на последно място, препоръчвам хората да планират профилактичните си прегледи и да ги възприемат като част от грижата за себе си, а не като нещо, което се прави само при проблем. Малките, но постоянни стъпки са тези, които водят до трайни резултати.

Кой здравен проблем днес ви тревожи най-много на ниво общество?

Един от проблемите, които ме тревожат най-много, е подценяването на професионалните рискове и на заболяванията, свързани с условията на труд. Това не е въпрос на престиж на една специалност, а на реални последици за здравето, работоспособността и качеството на живот на голям брой хора. Когато липсва достатъчен фокус върху ранното разпознаване и проследяване на професионалните увреждания, много заболявания се откриват късно, когато възможностите за пълно възстановяване вече са ограничени. Това води до хронични здравословни проблеми, по-честа нетрудоспособност и по-голямо натоварване на здравната система. Смятам, че по-добрата координация между клиничната медицина, трудовата медицина и институциите, както и по-активни програми за профилактика и скрининг, биха могли значително да намалят този проблем и да подобрят общественото здраве в дългосрочен план. Друг проблем, както вече споменах, е подценяването на личната отговорност към здравето.

Каква роля имат институциите и образованието за неговото ограничаване?

Институциите имат ключова роля в създаването на политики, които поставят превенцията и защитата на здравето на работещите като приоритет. Това включва адекватно финансиране на профилактични програми, ефективен контрол върху условията на труд и ясни механизми за проследяване и ранно откриване на професионални увреждания. Без активна институционална подкрепа усилията на отделните лекари и работодатели остават ограничени. Образованието е също толкова важно — както в обучението на бъдещите медицински специалисти, така и в здравното образование на населението. Като преподавател виждам колко е важно темата за професионалните рискове и превенцията да бъде застъпена сериозно още в медицинските университети, за да могат младите лекари да разпознават навреме възможната връзка между заболяванията и условията на труд. Макар да няма „клинична пътека професионални болести“, това не означава, че рисковете за здравето не съществуват и че не трябва да се мисли за това. Паралелно с това, здравната култура на обществото трябва да се изгражда още от ранна възраст чрез училищното образование и обществените кампании. Аз самата още от студентските си години се включвам в кампании за социално значими заболявания като АХ, ЗД и др. инициативи, целящи подобряване на здравната грамотност и информираност на обществото. Само чрез съчетание на институционални политики, качествено образование и активна профилактика можем реално да ограничим дългосрочните последици от професионалните заболявания.

Как начинът ни на живот влияе върху този проблем?

Няма професия без рискови фактори за здравето, но когато тези рискове са познати и се проследяват във времето, те могат да бъдат ограничени и контролирани. Начинът на живот сам по себе си не е пряката причина за професионалните заболявания, но може значително да повлияе върху това колко бързо се развиват симптомите и колко тежки ще бъдат последствията. Здравните навици имат значение за способността на организма да се справя с натоварванията — например тютюнопушенето допълнително уврежда дихателната система при хора, изложени на прах или химични вещества, а липсата на движение и неправилната стойка увеличават риска от мускулно-скелетни проблеми. От значение са и практични ежедневни мерки, като спазване на добра лична хигиена, избягване на пушене с мръсни ръце по време на работните почивки, редуване на различни дейности, за да се натоварват различни мускулни групи, както и разпознаване на ранните симптоми и търсене на навременна медицинска помощ. Така може да се предотврати временна или трайна нетрудоспособност, инвалидизация и влошаване на качеството на живот.

Ако трябва да отправите едно кратко, но важно послание към обществото, какво би било то?

Здравето е лична отговорност, но и обществен приоритет. Когато инвестираме в превенция, образование и навременна грижа, печелят не само отделните хора, а цялото общество.

Благодаря Ви за споделената експертна гледна точка относно компонентите и предизвикателствата на общественото здраве!