Затлъстяването е класифицирано от Световната здравна организация (СЗО) като хронично, рецидивиращо заболяване, произтичащо от сложни взаимодействия между генетиката, невробиологията, хранителните навици, достъпа до здравословно хранене, пазарните сили и околната среда като цяло. През последните десетилетия затлъстяването се разшири в световен мащаб, тъй като страните преживяха по-голяма продоволствена сигурност, социално-икономическо развитие и промени в храненето, физическата активност и общественото и индивидуалното поведение, обусловени от глобализацията и индустриализираните хранителни системи. Тези сили създадоха все по-склонна към затлъстяване среда, допринасяйки за това, което сега е глобална криза в общественото здраве, с повече от 1 милиард души, живеещи със затлъстяване, а разпространението му нараства в почти всяка страна¹. Неговото значение надхвърля рамките на индивидуалното здраве и засяга социалните, икономическите и етичните аспекти на здравните системи. През последните десетилетия се наблюдава устойчива тенденция към увеличаване на разпространението на затлъстяването във всички възрастови групи, включително при децата и юношите¹,².
Епидемиологичните данни показват, че наднорменото тегло и затлъстяването са сред водещите предотвратими рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет тип 2, някои злокачествени новообразувания и преждевременна смъртност². Паралелно с това, начинът, по който обществото и здравните институции говорят за затлъстяването, често допринася за стигматизация и социална изолация на засегнатите индивиди.
В този контекст се появява движението body positivity, което поставя под въпрос традиционните здравни наративи и предлага алтернативен подход, основан на приемане и уважение към телесното разнообразие. Настоящият текст има за цел да анализира затлъстяването като обществено-здравен проблем, да разгледа ролята на стигмата и движението body positivity, както и да представи ситуацията в България в светлината на наличните научни данни.
Дефиниция за наднормено тегло и затлъстяване
СЗО дефинира наднорменото тегло както следва:
- Възрастни- наднормено тегло е ИТМ ( Индекс на Телесна Маса) по-голям или равен на 25
Затлъстяване е ИТМ по-голям или равен на 30.
- Деца- При децата трябва да се вземе предвид при дефинирането на наднормени тегло и затлъстяване:
Деца на възраст 5-19г: наднормено тегло е ИТМ за възрастта по-голям с 1 стандартно отклонение над медианата на референтния растеж на СЗО. Затлъстяване се дефинира като по-голямо с 2 стандартни отклонения над медианата на референтния растеж на СЗО. На следния линк има таблици с показатели, които лесно могат да бъдат използвани:
https://www.who.int/tools/growth-reference-data-for-5to19-years/indicators/bmi-for-age
Деца под 5г. възраст: наднормено тегло е отношението тегло спрямо ръст по-голямо от 2 стандартни отколения над медианата на стандартните за растеж на децата на СЗО. Затлъстяване е отношението тегло спрямо ръст по-голямо от 3 стандартни отколения над медианата на стандартите за растеж на децата на СЗО.
https://www.who.int/tools/child-growth-standards
Затлъстяването като обществено-здравен проблем
От гледна точка на общественото здраве, затлъстяването не може да бъде разглеждано само като резултат от индивидуално поведение или личен избор. Съвременните научни модели подчертават ролята на т.нар. „обезогенна среда“, която включва комбинация от фактори като достъпност на висококалорични храни, намалена физическа активност, урбанизация, дигитализация и социално-икономически неравенства³.
Генетичните фактори също играят значима роля, като взаимодействат с факторите на средата и определят индивидуалната предразположеност към натрупване на мастна тъкан³. Това обяснява защо хора със сходен начин на живот могат да имат различен риск от развитие на затлъстяване.
Индексът на телесна маса (BMI) остава основен инструмент за оценка на наднормено тегло и затлъстяване на популационно ниво. Въпреки своята практичност, BMI има редица ограничения, тъй като не отчита телесния състав, разпределението на мастната тъкан и метаболитния риск⁴. Поради това в клиничната практика се препоръчва използването на допълнителни антропометрични и биохимични показатели, които позволяват по-точна оценка на здравния риск⁴.
Стигма, свързана с теглото и здравни последици
Стигмата, основана на телесното тегло, представлява системен социален проблем, който засяга както междуличностните отношения, така и институционалните практики⁵. Хората със затлъстяване често са възприемани като немотивирани, неотговорни или лишени от самоконтрол, което води до дискриминация в различни сфери на обществения живот⁵.
В здравеопазването стигмата може да се прояви чрез негативни нагласи от страна на медицинските специалисти, по-кратки консултации и приписване на всички здравни оплаквания на телесното тегло⁵. Това може да доведе до избягване на медицинска помощ и по-лоши здравни резултати.
Вътрешното усвояване на стигмата (weight bias internalization) е свързано с повишен риск от депресия, тревожност и нарушени хранителни поведения⁶. Освен психологическите ефекти, хроничният стрес активира хипоталамо-хипофизо-адреналната ос и води до повишени нива на кортизол, което може да допринесе за допълнително натрупване на мастна тъкан⁷.
Медицински и социални последици от затлъстяването
Затлъстяването е свързано с повишен риск от множество хронични заболявания, включително артериална хипертония, дислипидемия, инсулинова резистентност и диабет тип 2². Натрупването на висцерална мастна тъкан играе ключова роля в развитието на хронично нискостепенно възпаление, което е патофизиологична основа на много от усложненията, асоциирани със затлъстяването. Много пътища свързват стреса и затлъстяването, два широко разпространени проблема, пред които е изправено обществото днес. Първо, стресът пречи на когнитивните процеси като изпълнителната функция и саморегулацията. Второ, стресът може да повлияе на поведението, като предизвиква преяждане и консумация на храни с високо съдържание на калории, мазнини или захар; като намалява физическата активност; и като скъсява съня. Трето, стресът предизвиква физиологични промени в хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос, обработката на възнагражденията в мозъка и евентуално в чревния микробиом. И накрая, стресът може да стимулира производството на биохимични хормони и пептиди като лептин, грелин и невропептид Y. Самото затлъстяване може да бъде стресиращо състояние поради високото разпространение на стигмата, свързана с теглото⁷.
Освен медицинските последици, затлъстяването има значително социално отражение. Хората със затлъстяване често се сблъскват с ограничения в трудовата реализация, по-ниски доходи и социална маргинализация⁵. Тези фактори допълнително задълбочават здравните неравенства и създават порочен кръг между социален статус и здраве.
Движението body positivity в контекста на здравето
Движението body positivity възниква като реакция срещу социалните норми и стандарти, които маргинализират хората с различен телесен външен вид. В научната литература то се разглежда като потенциален защитен фактор срещу негативните психологически ефекти на стигмата, особено по отношение на самооценката и психичното благополучие⁸.
Критиките към движението често са насочени към опасения, че приемането на тялото може да намали мотивацията за здравословно поведение. Въпреки това, редица изследвания показват, че weight-inclusive подходите могат да подобрят ангажираността на пациентите, да намалят стреса и да насърчат устойчиви здравни навици, без фокус върху теглото като единствен показател за успех⁸,⁹.
Т.нар. weight-inclusive или weight-neutral модели се фокусират върху здравословно поведение като физическа активност, балансирано хранене и психично благополучие, без поставяне на телесното тегло като единствена цел⁸,⁹. Тези подходи могат да подобрят дългосрочната ангажираност на пациентите и да намалят негативните ефекти на стигмата.
Ситуацията в България
Затлъстяването в България представлява значим обществено-здравен проблем с ясно изразена тенденция към нарастване. Данни от национално представително проучване показват, че приблизително 40% от възрастното население има индекс на телесна маса над здравословния диапазон, като значителен дял попада в категориите клинично затлъстяване¹⁰.
Според Световната здравна организация, повече от една пета от пълнолетните българи са със затлъстяване, като стойностите се увеличават прогресивно през последните десетилетия⁴. Особено тревожна е ситуацията при децата: данните от Европейската инициатива COSI поставят България сред водещите страни по честота на детско затлъстяване в ЕС¹³.
Икономическите последствия също са значителни. Анализите показват, че преките и непреките разходи, свързани със затлъстяването, представляват сериозно бреме за здравната система и националната икономика¹⁴. Това подчертава необходимостта от национални стратегии, насочени към превенция, ранна интервенция и намаляване на стигмата.
Икономически и социални измерения на затлъстяването в България
Икономическите последствия от затлъстяването са значителни. Анализите показват, че преките и непреките разходи, свързани със затлъстяването, възлизат на над 6 млрд. лева годишно, което представлява сериозно бреме за националната икономика¹⁴.
Социалните последици включват намалена трудоспособност, по-висок риск от инвалидизация и задълбочаване на социалните неравенства. Това подчертава необходимостта от национални политики, които комбинират превенция, лечение и намаляване на стигмата.
Изводи
Затлъстяването е комплексен проблем с медицински, социални и етични измерения. Научните данни ясно показват, че стигматизацията не е ефективен инструмент за превенция и лечение и може да влоши здравните резултати⁵–⁷. В български контекст това налага разработването на интегрирани стратегии, които съчетават медицински интервенции, обществено-здравни политики и подходи, насърчаващи уважение и приемане на тялото, но и поемане на траен личен ангажимент към собственото здраве..
Използвани източници:
- World Health Organization. Obesity and overweight. WHO; 2024.
2. Afshin A, Forouzanfar MH, Reitsma MB, et al. Health effects of overweight and obesity in 195 countries over 25 years. N Engl J Med. 2017;377(1):13-27.
3. Swinburn BA, Sacks G, Hall KD, et al. The global obesity pandemic: shaped by global drivers and local environments. Lancet. 2011;378(9793):804-814.
4. WHO. Prevalence of obesity adults Bulgaria. WHO Global Health Observatory; 2022.
5. Puhl RM, Heuer CA. The stigma of obesity: a review and update. BMC Med. 2009;7:55.
6. Pearl RL, Puhl RM. Weight bias internalization and health: a systematic review. Obesity (Silver Spring). 2018;26(2):167-179.
7. Tomiyama AJ. Stress and obesity. Annu Rev Psychol. 2019;70:703-718.
8. Tylka TL, Annunziato RA, Burgard D, et al. The weight-inclusive versus weight-normative approach to health. J Obes. 2014;2014:983495.
9. Bacon L, Aphramor L. Weight science: evaluating the evidence for a paradigm shift. Nutr J. 2011;10:9.
10. Trend Research Centre. National survey on obesity in Bulgaria; 2024.
11. BTA. Bulgaria ranks sixth in Europe for adult obesity; 2025.
12. The Perceptions of and Attitudes Toward Obesity in Bulgarian Adults with BMI ≥25.0; Nutrients.
13. Ministry of Health Bulgaria. Bulgaria ranks third in obesity among first-graders (COSI); 2024.
14. Todorova V, Vlaeva ZV, Slavchev GS, et al. Societal and economic burden of obesity in Bulgaria; ISPOR Europe 2025.
Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.
Вашият коментар