Психичното здраве на здравните специалисти е фундаментален елемент на устойчивите здравни системи и ключов приоритет на общественото здраве. Работата в условия на висока отговорност, хроничен недостиг на ресурси и интензивен емоционален труд поставя медицинските професионалисти сред най-рисковите групи за развитие на психични разстройства и синдром на професионалното прегаряне. Проблемът придоби особена видимост по време на пандемията от COVID-19, но наличните данни показват, че той има системен и дългосрочен характер.
Бърнаут като феномен в общественото здраве
Световната здравна организация определя бърнаута като професионален феномен, произтичащ от хроничен стрес на работното място, който не е бил успешно управляван (World Health Organization [WHO], 2019). Класическият модел на Maslach описва три основни компонента на синдрома: емоционално изтощение, деперсонализация и понижено усещане за професионални постижения. При здравните специалисти тези измерения са тясно свързани с влошено качество на медицинските грижи, по-висок риск от грешки и намалена удовлетвореност на пациентите. Бърнаут теста на Маслах разглежда прегарянето като синдром, предизвикан от непреодолим стрес, свързан с работата, който включва симптоми на изтощение, цинизъм и неефективност. Изтощението се счита за ядрото на прегарянето. Публикуван през 1981 г., тестът на прегарянето на Маслах е първата стандартизирана количествена мярка за професионално изтощение. Инструментът се състои от въпросник, оценяващ честотата на симптомите, възникващи през последната година. Maslach Burnout Inventory играе ключова роля в превръщането на професионалното прегаряне в обект на изследване в науката за трудовата медицина.
Сред основните рискови фактори за развитие на бърнаут при здравните специалисти се открояват:
- прекомерно работно време и нощни смени;
- административна тежест и бюрокрация;
- липса на контрол върху работния процес;
- недостатъчна институционална подкрепа;
- култура на стигматизация по отношение на психичното здраве
Професионалното прегаряне е включено в 11-та ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11) като професионален феномен. То не е класифицирано като медицинско състояние.
Описано е в главата: „Фактори, влияещи върху здравословното състояние или контакта със здравни услуги“ – която включва причини, поради които хората се свързват със здравни услуги, но които не са класифицирани като заболявания или здравословни състояния.
Прегарянето е дефинирано в МКБ-11, както следва:
„Бърнаутът е синдром, концептуализиран като резултат от хроничен стрес на работното място, който не е бил успешно управляван. Характеризира се с три измерения:
- чувство за изчерпване на енергията или изтощение;
повишена психическа дистанция от работата или чувство на негативизъм или цинизъм, свързани с работата - намалена професионална ефикасност.
- Прегарянето се отнася конкретно до явления в професионалния контекст и не трябва да се прилага за описание на преживявания в други области на живота.“
Прегарянето също е включено в МКБ-10, в същата категория като в МКБ-11, но определението сега е по-подробно.
Световната здравна организация е на път да започне разработването на насоки, основани на доказателства, относно психичното благополучие на работното място.
Ситуацията в България
Въпреки ограничените национално представителни данни, съществуващите емпирични изследвания ясно очертават сериозността на проблема в България. Проучване сред български здравни специалисти по време на повтаряща се вълна на пандемията от COVID-19, използващо скалата DASS-21, показва, че 40 % от участниците имат поне един вид психичен проблем, а 27 % – повече от един, включително симптоми на депресия, тревожност и стрес (Gidikova et al., 2024).
Други български изследвания, базирани на Maslach Burnout Inventory, отчитат особено високи нива на емоционално изтощение и деперсонализация. Сред здравни специалисти в Североизточна България 66.6 % показват високи нива на емоционално изтощение, а 53 % – деперсонализация, което са ключови индикатори за напреднал бърнаут (Influence of work environment, 2024).
Особено тревожни са данните за общопрактикуващите лекари. По време на пандемията висок процент от анкетираните ОПЛ в България съобщават за високо ниво на професионално прегаряне, като това е силно асоциирано с удължено работно време и нарушен баланс между професионалния и личния живот. Проучване, проведено сред 377 общопрактикуващи лекари (ОПЛ) по време на четвъртата вълна на пандемията, озаглавено „Burnout and Satisfaction with Work–Life Balance among General Practitioners in Bulgaria during the COVID-19 Pandemic“
показва 96.3 % високо ниво на бърнаут. Факторите, които силно корелират с бърнаута, включват:
- затруднен баланс между професионален и личен живот (67.1 %).
Тези данни подчертават, че натоварването и липсата на баланс между работа и почивни дни са ключови фактори за високото ниво на професионално изтощение сред лекари в първичната помощ.
- дълги работни часове (> 8 ч/ден и > 5 дни/седмица),
- неудовлетвореност от свободното време (86.3 %),
Графиката обобщава ключови резултати от български проучвания и илюстрира високото разпространение на психично натоварване и бърнаут сред здравните специалисти в страната:
Последици за здравната система
Професионалното прегаряне има сериозни последствия не само за отделния специалист, но и за здравната система като цяло. То е свързано с повишен риск от депресия, тревожни разстройства, злоупотреба с вещества и напускане на професията (West et al., 2018). На системно ниво бърнаутът допринася за недостига на кадри, по-ниско качество на грижите и намалената устойчивост на здравната система – проблем, особено значим за държава като България, в която за съжаление се наблюдава хроничен недостиг на медицински персонал.
Друг изследователски труд от 2025 г. със заглавие“ WORKLOAD DYNAMICS OF MEDICAL PROFESSIONALS IN BULGARIAN HEALTHCARE SYSTEM: EVIDENCES FROM AGGREGATE DATA“ посочва, че интензивното натоварване и динамиката на работата в българската здравна система са значително увеличени поради структурни реформи, което може да допринася за по-висок риск от бърнаут сред медицинския персонал.
Едно от най-големите здравни проучвания в Европа през 2025 г., Stada Health Report, 2025, включващо 22 държави и около 27 000 участници, отчита тревожни тенденции и за България:
- 80 % от българите се определят като психично здрави,
- но близо 60 % заявяват, че са „били пред бърнаут“ или са изпитвали симптоми на прегаряне.
Това несъответствие между самовъзприемано добро психично здраве и реалния риск от бърнаут говори за системно натоварване и възможни проблеми в здравната култура на населението.
Проучването също така показва, че самолечението със стресови практики (като прекомерно пушене, алкохол и преяждане) е широко разпространено сред българите, което допълнително усложнява общото психично здраве и може да засили симптомите на хроничен стрес и бърнаут.
Политики и възможности за превенция
България разполага с Национална стратегия за психично здраве 2021–2030, която създава рамка за развитие на услугите в тази област (Министерство на здравеопазването, 2021). Въпреки това, стратегията все още не адресира достатъчно специфично нуждите на здравните специалисти като рискова професионална група. Международният опит показва, че най-ефективни са организационните интервенции, насочени към подобряване на условията на труд, оптимизиране на работното време и намаляване на административната тежест, в комбинация с индивидуална психологическа подкрепа.
Изводи
Наличните данни ясно показват, че психичното здраве и бърнаутът сред здравните специалисти в България представляват сериозен проблем на общественото здраве. Високите нива на емоционално изтощение, деперсонализация и психични симптоми изискват целенасочени и устойчиви интервенции. Грижата за психичното благополучие на здравните работници не е индивидуална отговорност, а стратегически приоритет, от който зависят качеството на медицинските грижи и устойчивостта на здравната система. Синтезирано тенденциите свързани с професионалното прегаряне в България са следните:
- Здравните специалисти в България имат високи нива на бърнаут, особено сред ОПЛ и професии с пряка пациентска грижа, което е свързано с дълги работни часове, нарушен баланс между работа и личен живот и стресова работна среда.
- Европейските данни показват, че широк кръг от българи (не само медицински работници) съобщават за симптоми на прегаряне, което подсказва за по-широк социално-културен проблем с управлението на стреса.
- Работната среда и организационните фактори (като незадоволителна комуникация, липса на признание и стресови натоварвания) имат сериозен принос за развитието на бърнаут, което предполага, че интервенциите трябва да са както индивидуални, така и системни.
Използвани източници:
Burnout and satisfaction with work–life balance among general practitioners in Bulgaria during the COVID-19 pandemic. (2023). Healthcare, 12(10), 987. https://doi.org/10.3390/healthcare12100987
Gidikova, P., Sandeva, G., Parusheva, P., Simonov, D., Baltadzhieva, D., & Kopraleva, K. (2024). Mental health disorders of Bulgarian healthcare professionals during a recurring wave of the COVID-19 pandemic. South Eastern European Journal of Public Health, 12, 12–22. https://doi.org/10.70135/seejph.vi.667
Influence of work environment characteristics on the level of professional burnout of healthcare professionals in Northeastern Bulgaria. (2024). Healthcare, 13(20), 2607. https://doi.org/10.3390/healthcare13202607
Maslach, C., & Leiter, M. P. (2016). Understanding the burnout experience: Recent research and its implications for psychiatry. World Psychiatry, 15(2), 103–111. https://doi.org/10.1002/wps.20311
Maslach, C., Schaufeli, W. B., & Leiter, M. P. (2001). Job burnout. Annual Review of Psychology, 52, 397–422. https://doi.org/10.1146/annurev.psych.52.1.397
Panagioti, M., Panagopoulou, E., Bower, P., Lewith, G., Kontopantelis, E., Chew-Graham, C., & Esmail, A. (2017). Controlled interventions to reduce burnout in physicians: A systematic review and meta-analysis. JAMA Internal Medicine, 177(2), 195–205. https://doi.org/10.1001/jamainternmed.2016.7674
Panagioti, M., Geraghty, K., Johnson, J., Zhou, A., Panagopoulou, E., Chew-Graham, C., & Esmail, A. (2018). Association between physician burnout and patient safety, professionalism, and patient satisfaction. JAMA Internal Medicine, 178(10), 1317–1331. https://doi.org/10.1001/jamainternmed.2018.3713
Pappa, S., Ntella, V., Giannakas, T., Giannakoulis, V. G., Papoutsi, E., & Katsaounou, P. (2020). Prevalence of depression, anxiety, and insomnia among healthcare workers during the COVID-19 pandemic: A systematic review and meta-analysis. Brain, Behavior, and Immunity, 88, 901–907. https://doi.org/10.1016/j.bbi.2020.05.026
Shanafelt, T. D., Boone, S., Tan, L., Dyrbye, L. N., Satele, D., & Oreskovich, M. R. (2015). Burnout and satisfaction with work–life balance among physicians. Archives of Internal Medicine, 172(18), 1377–1385. https://doi.org/10.1001/archinternmed.2012.3199
Shanafelt, T. D., & Noseworthy, J. H. (2017). Executive leadership and physician well-being. Mayo Clinic Proceedings, 92(1), 129–146. https://doi.org/10.1016/j.mayocp.2016.10.004
West, C. P., Dyrbye, L. N., Erwin, P. J., & Shanafelt, T. D. (2016). Interventions to prevent and reduce physician burnout: A systematic review and meta-analysis. The Lancet, 388(10057), 2272–2281. https://doi.org/10.1016/S0140-6736(16)31279-X
West, C. P., Dyrbye, L. N., & Shanafelt, T. D. (2018). Physician burnout: Contributors, consequences and solutions. Journal of Internal Medicine, 283(6), 516–529. https://doi.org/10.1111/joim.12752
World Health Organization. (2019). Burn-out an “occupational phenomenon”: International Classification of Diseases (ICD-11).
Министерство на здравеопазването на Република България. (2021). Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021–2030 г. София: МЗ.
STADA Health Report. (2025). Health and mental well-being in Europe. STADA Arzneimittel AG.
Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.
Вашият коментар