Разговори за обществено здраве“ събира различни гледни точки върху ключови предизвикателства, политики и практики в сферата на общественото здраве. Целта е информиран разговор, който свързва експертното мнение с обществения контекст.
Невена Иванова, детски психолог: „За мен общественото здраве означава общество, в което човек не се срамува да каже „Имам нужда от помощ“. Когато говорим открито за психичното здраве, намаляваме стигмата и създаваме условия хората да търсят подкрепа навреме. В този смисъл общественото здраве започва не само от институциите и здравната система. То започва и от начина, по който се отнасяме един към друг.“
Здравейте, Благодаря Ви за това интервю за блога „Обществено здраве за всеки“ и нашата рубрика „ Разговори за обществено здраве“! Представете се накратко:
Казвам се Невена Иванова и съм детски психолог и фамилен и брачен консултант, специалист в работата с осиновени деца и техните семейства. В процес на сертифициране съм като гещалт игрови терапевт и предстои сертифицирането ми във фасилитиране на семейни констелации. Работя с деца и семейства, като се фокусирам върху емоционалните потребности, взаимоотношенията и динамиката в семейната система. Психологичната симптоматика при всеки член на семейството носи свое послание. Моята роля е да помогна това послание да бъде „преведено“ и чуто от останалите членове на семейството, така че да бъде разбрана причината зад симптома и той повече да не е необходим като начин да бъде изразено това, което семейството не успява да изкаже с думи.
Какво ви мотивира да работите във вашата професионална сфера?
Моята лична история ме доведе до професията, но срещата с хората и възможността да бъда полезна са причината да продължавам да я обичам. Като осиновено дете израснах с много въпроси и търсех отговори. Част от тези отговори започнах да намирам чрез обучението си в университета, а други – чрез дълбоката лична терапия, през която преминах. Този процес не беше просто професионално обучение, а и начин да разбера по-добре себе си, своите отношения и начина, по който преживяваме семейството.
От своя страна семейното консултиране ми даде още една, много по-дълбока перспектива. То ми помогна да виждам детето не само като отделна личност с определено поведение, а като част от семейна система. Често детето е това, което показва симптома, но причините и смисълът на този симптом могат да бъдат свързани с отношенията, динамиката и неизказаното в цялото семейство.
Обичам работата си, защото виждам промяната когато едно дете започне да се чувства по-спокойно, а родителите му да го разбират по различен начин, как отношенията между членовете на семейството се трансформират. Мисля, че именно това ме мотивира най-много – възможността да бъда част от промяната в живота на едно дете и неговото семейство.
Как бихте обяснили значението на общественото здраве от гледна точка на вашата специалност?
От гледна точка на психичното здраве общественото здраве означава да разбираме, че благополучието на човека не зависи само от неговите лични ресурси, а и от средата, отношенията и подкрепата, които има около себе си. Психичното здраве често се разглежда като нещо много лично – като проблем или трудност на отделния човек. В действителност обаче човекът винаги е част от някаква система – семейство, детска градина, училище, работна среда и общество. Когато една от тези системи не функционира добре или човекът няма достатъчно подкрепа, това може да се отрази и на психичното му състояние.
Превенцията, ранното разпознаване на трудностите и достъпът до професионална помощ могат да предотвратят задълбочаването на много проблеми. Особено ясно това се вижда при майчиното психично здраве. Следродилната депресия не засяга само една жена – тя може да повлияе на връзката с бебето, на партньорските отношения и на цялата семейна система. Затова грижата за психичното здраве на майката е едновременно грижа за детето и за семейството.
За мен общественото здраве означава и общество, в което човек не се срамува да каже „имам нужда от помощ“. Когато говорим открито за психичното здраве, намаляваме стигмата и създаваме условия хората да търсят подкрепа навреме. В този смисъл общественото здраве започва не само от институциите и здравната система. То започва и от начина, по който се отнасяме един към друг.
Кои са трите най-важни съвета, които бихте дали на хората за по-добро здраве?
На първо място е важно да си дадем сметка, че здравето не е само отсъствие на заболяване. То включва начина, по който се чувстваме емоционално, отношенията ни с близките, способността ни да почиваме и да се възстановяваме ефективно. Понякога в ежедневието толкова се грижим за всички останали, че оставяме себе си на последно място.
Второ – да се научим да разпознаваме сигналите, които тялото и психиката ни дават. Продължителната умора, тревожността, нарушеният сън, раздразнителността, липсата на удоволствие или усещането, че „вече не се справям“, не бива автоматично да се приемат за нещо, което просто трябва да изтърпим.
И трето – да не чакаме да стане непоносимо, за да потърсим помощ. Консултацията с психолог, психотерапевт ,психиатър или друг здравен специалист не е знак за слабост или провал. Напротив – тя е форма на грижа за себе си, особено когато говорим за майчиното здраве, това е изключително важно. Грижата за майката не е егоизъм и не е за сметка на детето. Когато една майка получава необходимата подкрепа, това е подкрепа и за цялото семейство.
Каква е ролята на превенцията във вашата област?
В психичното здраве превенцията има изключително важна роля. Тя означава не просто да реагираме, когато вече има сериозен проблем, а да създаваме условия човек да разпознава навреме трудностите и да има достъп до подкрепа.
Когато говорим за майчиното психично здраве, превенцията започва още преди раждането. Важно е бъдещите родители да знаят, че бременността и раждането са голяма житейска промяна, която може да бъде свързана не само с радост и вълнение, но и с тревожност, страх, несигурност, умора и различни емоционални преживявания.
Добрата превенция означава тези теми да бъдат част от подготовката за родителството, а не да се говори за тях едва когато майката вече е в сериозно страдание. Полезно е бъдещите родители да знаят какви промени могат да очакват, кои симптоми са временни и кога е необходимо да потърсят професионална помощ.
Какво е нивото на здравна култура в града/населеното място, в което практикувате вашата професия? Какви мерки бихте препоръчали, за да се повлияе в позитивен аспект?
Живеем във време, в което информацията е много достъпна, но достъпът до информация не винаги означава висока здравна култура. В практиката си виждам все повече родители, които активно търсят информация и искат да разбират по-добре както физическото, така и психичното здраве на себе си и на децата си. Това е положителна промяна. В същото време обаче огромното количество информация онлайн понякога създава объркване. Социалните мрежи често представят родителството като поредица от правила – как трябва да се храни детето, как трябва да спи, как трябва да се държи една майка. Така вместо повече увереност родителите могат да останат с усещането, че постоянно не правят достатъчно.
По отношение на психичното здраве все още има и друга трудност – стигмата. Въпреки че все по-често говорим за тревожност, депресия и емоционално благополучие, много хора продължават да приемат търсенето на психологическа или психиатрична помощ като признак на слабост.
Затова бих препоръчала повече достъпна и достоверна здравна информация, представена на разбираем език – в училищата, детските градини, лечебните заведения, обществените пространства и, разбира се, онлайн. Важно е да се обучават не само родителите, но и специалистите, които първи се срещат с тях.
Особено по отношение на майчиното психично здраве е необходимо да говорим за него още по време на бременността, а не едва когато се появи сериозен проблем. Когато знанията и разговорът за психичното здраве станат естествена част от грижата за здравето, търсенето на помощ също ще стане по-естествено.
Според мен здравната култура се изгражда не чрез страх, а чрез знание, критично мислене и достъп до професионална подкрепа.
Какво представлява майчиното психично здраве и защо е толкова важна част от общественото здраве?
Майчиното психично здраве е част от цялостното здраве на жената по време на бременността и след раждането. То включва нейното емоционално състояние, начина, по който се справя с промените и предизвикателствата на майчинството, способността ѝ да изгражда връзка с детето и да се грижи за себе си и за него.
Появата на бебе е огромна промяна в живота на едно семейство. Тя носи радост и смисъл, но едновременно с това може да бъде свързана с умора, несигурност, промяна в отношенията, загуба на предишния ритъм на живот и усещане за много по-голяма отговорност. Затова е важно да не очакваме от една жена просто да бъде „щастлива майка“, а да признаем и приемем цялата палитра от емоции, които могат да присъстват.
Майчиното психично здраве е част от общественото здраве, защото състоянието на майката не остава само в нея. То е свързано с отношенията ѝ с бебето, с партньора, с останалите членове на семейството и с начина, по който функционира цялата семейна система.
Когато една майка е добре подкрепена, тя има по-голям ресурс да се грижи за себе си и за детето си. Когато страда, а трудностите ѝ остават незабелязани или са посрещнати с „това е нормално, всички майки минават през него“, последствията могат да засегнат цялото семейство.
Затова според мен разговорът за майчиното психично здраве трябва да бъде част от грижата за здравето като цяло, а не тема, към която се обръщаме само когато вече има сериозен проблем.
И може би най-важното е да променим разбирането си за това как изглежда „добрата майка“. Добрата майка не е тази, която никога не се уморява, не плаче и не изпитва съмнения. Добрата майка е и жена, на която е позволено да има нужди, да бъде уязвима и да поиска помощ.
Кои са най-честите психични затруднения, които могат да възникнат в периода на бременността и след това?
Бременността и периодът след раждането са време на големи физически, хормонални, емоционални и социални промени. Затова не е необичайно през този период да се появят различни психични затруднения. Сред най-честите са тревожните и депресивните състояния. Една жена може да изпитва силна тревожност, постоянни притеснения за здравето на бебето, страх, че не се справя, усещане за вина или безнадеждност. При някои майки тревожността може да бъде водещият симптом, дори когато депресивното настроение не е толкова очевидно.
Могат да се появят и обсесивно-компулсивни симптоми – например натрапливи, нежелани мисли или образи, свързани с възможността нещо лошо да се случи на бебето. Важно е да знаем, че наличието на подобни натрапливи мисли само по себе си не означава, че майката иска да навреди на детето. Именно страхът и тревогата от тези мисли често са част от проблема.
При някои жени могат да се наблюдават и травматични реакции след раждането, особено когато преживяването е било много трудно, неочаквано или е било възприето като застрашаващо за майката или бебето.
По-рядко, но изключително важно състояние е следродилната психоза. Тя може да включва тежко объркване, загуба на връзка с реалността, халюцинации или налудни убеждения и изисква незабавна професионална помощ.
Важно е също да не поставяме всяка трудна емоция след раждането под етикета „психично разстройство“. Умората, плачът, раздразнителността, несигурността и промените в настроението могат да бъдат част от нормалната адаптация. Въпросът е колко силни са симптомите, колко дълго продължават и доколко пречат на жената да функционира и да се грижи за себе си и за детето.
Затова вместо да се питаме само „Нормално ли е това?“, понякога е по-полезно да попитаме: „Колко трудно ми е и имам ли нужда от подкрепа?“.
Какво представлява следродилната депресия и с какво се различава от нормалната емоционална адаптация след раждането („бейби блус“)? Колко често се среща?
Следродилната депресия е депресивно състояние, което може да се развие по време на бременността или след раждането. Тя не е резултат от липса на любов към детето и не е знак, че жената е „лоша майка“. Това е реално психично състояние, което може да засегне всяка жена и за което съществува професионална помощ.
Важно е да разграничаваме следродилната депресия от т.нар. „бейби блус“. При него в първите дни след раждането могат да се появят плачливост, промени в настроението, раздразнителност, тревожност, чувствителност и усещане за претоварване. Тези преживявания са много чести и обикновено отшумяват в рамките на около две седмици, особено когато майката получава достатъчно почивка и подкрепа.
При следродилната депресия симптомите са по-интензивни, продължават по-дълго и започват да пречат на ежедневното функциониране. Жената може да изпитва постоянна тъга или празнота, загуба на интерес и удоволствие, силна вина, безнадеждност, тревожност, нарушения в съня и апетита, трудности с концентрацията или усещане, че не може да се справи. Следродилната депресия не винаги започва непосредствено след раждането. Тя може да се прояви още по време на бременността или да се развие в месеците след раждането.
Важно да не казваме на една майка: „Това е нормално, просто си родила.“ Понякога зад привидно нормалната умора и емоционалност може да стои състояние, което заслужава внимание и подкрепа.
И още нещо важно – „бейби блус“ не означава, че майката трябва просто да търпи. Дори когато преживяванията са част от нормалната адаптация, подкрепата, почивката и възможността да сподели как се чувства са изключително ценни.
Какви са най-характерните симптоми, които не бива да бъдат пренебрегвани? Кога се появяват първите признаци?
Един от най-важните сигнали е промяната в начина, по който жената обичайно се чувства и функционира. Не е необходимо да има всички симптоми, за да е нужна помощ.
Сред признаците, които не бива да бъдат пренебрегвани, са продължителна тъга или усещане за празнота, силна тревожност, постоянна раздразнителност, чувство за вина или безполезност, загуба на интерес към неща, които преди са носили удоволствие, трудности със съня или храненето, проблеми с концентрацията и усещане за постоянна изтощеност.
Особено внимание заслужават мисли от типа „не се справям“, „детето ще е по-добре без мен“ или усещането, че човек е в безизходица. Мисли за смърт, самоубийство или за нараняване на себе си или детето са сигнал за незабавна професионална оценка.
Важно е да знаем, че симптомите не винаги изглеждат като очевидна тъга. Понякога депресията може да се проявява предимно чрез тревожност, гняв, раздразнителност, емоционално отдръпване или усещане за неспособност да се изпитва радост.
Първите признаци могат да се появят още по време на бременността, непосредствено след раждането или през следващите месеци. Следователно не бива да приемаме, че ако първите седмици са минали спокойно, рискът вече е отминал.
За мен един от най-важните въпроси, които можем да зададем на една майка, е не само „Щастлива ли си?“, а „Как си?“. Понякога точно този въпрос отваря пространство, в което тя за първи път може да каже истината за това, което преживява.
И тук отново е важно да не поставяме диагноза сами или нашите близки. Ако има съмнение, че симптомите са по-силни, продължителни или пречат на ежедневието, най-разумната стъпка е разговор с професионалист, който може да направи подходяща оценка и да насочи към необходимата помощ.
Кои жени са с повишен риск от развитие на следродилна депресия? Каква роля играят предишни психични проблеми?
Следродилната депресия може да засегне всяка жена и наличието на рисков фактор не означава, че тя непременно ще развие депресия. По-скоро говорим за обстоятелства, които могат да направят адаптацията към майчинството по-трудна.
По-висок риск може да има при жени, които са имали депресия, тревожно разстройство или друго психично затруднение в миналото, включително по време на предишна бременност или след предишно раждане. Особено важно е да се знае, че преживяна следродилна депресия в миналото увеличава вероятността тя да се повтори.
Рискът може да бъде повлиян и от силен или продължителен стрес, липса на подкрепа, трудности в отношенията с партньора, финансови или социални проблеми, самотно родителство, травматично преживяване на раждането, усложнения по време на бременността или раждането, както и трудности със здравето на бебето.
Има значение и начинът, по който жената се чувства в ролята си на майка. Ако очакванията към себе си са изключително високи и тя вярва, че трябва да се справя сама и да бъде „перфектна“, натискът може допълнително да увеличи усещането за провал и безпомощност.
Предишните психични проблеми са особено важни, но те не трябва да се превръщат в етикет. Жена, която е имала депресия или тревожност в миналото, не е „предопределена“ да преживее следродилна депресия. Това знание по-скоро ни дава възможност да бъдем по-внимателни, да наблюдаваме състоянието ѝ и да осигурим подкрепа по-рано.
В този смисъл познаването на рисковите фактори е инструмент за превенция, а не за поставяне на присъда. Важно е да можем да кажем на една бъдеща майка: „Това, че имаш по-висок риск, не означава, че ще се случи. Означава, че заслужаваш малко повече подкрепа и внимание“.
Как нелекуваната следродилна депресия може да повлияе на връзката между майката и бебето? Какви могат да бъдат последствията за партньора и останалите членове на семейството?
Когато една майка преживява депресия, това не означава, че тя не обича детето си. Понякога обаче симптомите на депресията могат да затруднят способността ѝ да бъде емоционално налична, да реагира на сигналите на бебето и да изпитва удоволствие от общуването с него.
Това може да се прояви по различни начини – като емоционално отдръпване, усещане за дистанция, трудности при изграждането на увереност в ролята на майка или чувство, че грижите за детето са просто поредица от задължения. Понякога майката може да е физически постоянно до бебето, но вътрешно да се чувства много далеч от него.
Това не означава, че връзката между майката и детето е „повредена“. Връзката се изгражда във времето и има възможност да бъде подкрепена и възстановена. Колкото по-рано майката получи необходимата помощ, толкова по-голяма е възможността да се подобри както нейното състояние, така и взаимодействието с детето.
От гледна точка на семейната система, когато един член на семейството страда, това неизбежно оказва влияние върху цялата система. Затова следродилната депресия не е само проблем на майката – тя е преживяване, с което по един или друг начин се среща цялото семейство.
Следродилната депресия може да повлияе и на партньорските отношения. Партньорът може да се чувства безпомощен, отхвърлен или претоварен, а понякога самият той да започне да изпитва тревожност или депресивни симптоми. Когато единият родител е в тежко състояние, често и другият поема повече отговорности и постепенно се изчерпва.
Така проблемът може да започне да засяга цялата семейна система – отношенията между партньорите, грижата за детето, отношенията с по-големите деца, както и връзките с баби, дядовци и други близки.
Затова не бих говорила за „вина“ на майката или за това как тя влияе зле на семейството. По-скоро трябва да мислим за семейство, в което един от членовете страда и има нужда от подкрепа.
Понякога най-важната промяна започва, когато партньорът не каже: „Стегни се, имаш прекрасно бебе“, а: „Виждам, че ти е трудно. Не е нужно да минаваш през това сама“.
Кога една майка трябва да потърси професионална помощ? Как партньорът и близките могат да разпознаят, че майката има нужда от помощ?
Една майка не трябва да чака да стигне до момент, в който вече не може да се справя, за да потърси помощ. Ако усеща, че емоционалното ѝ състояние се променя, че тревожността или тъгата са силни и продължителни, че не изпитва удоволствие от неща, които преди са ѝ носили радост, или че ежедневните грижи започват да ѝ изглеждат непосилни, това е достатъчна причина да потърси специалист.
Важно е да не поставяме твърда граница от типа „трябва да изчакаш две седмици“. Продължителността е важна, но интензитетът на преживяванията и степента, в която те пречат на ежедневното функциониране, също имат значение.
Партньорът и близките често могат да забележат промени, които самата майка трудно разпознава. Например тя може да стане необичайно затворена, тревожна или раздразнителна, да плаче често, да спре да се интересува от неща, които преди са били важни за нея, да се чувства постоянно виновна или да повтаря, че не се справя и че е лоша майка.
Понякога сигналът е нещо много просто – „Тя вече не е същата.“ Не в смисъл, че майчинството трябва да остави жената непроменена, а че близките забелязват продължителна и значима промяна в нейното поведение и емоционално състояние.
Тук ролята на партньора и семейството не е да поставят диагноза. Те могат да кажат: „Виждам, че ти е трудно“, „Не е нужно да се справяш сама“ или „Мога да остана с бебето, докато ти поговориш със специалист“.
От гледна точка на семейната система това е особено важно. Когато един член на семейството изпитва сериозна трудност, не е необходимо всички да чакат той сам да намери решение. Семейството може да се превърне в ресурс и да разпредели част от натоварването.
Ако майката има мисли за самоубийство, за нараняване на себе си или на бебето, или проявява признаци на загуба на връзка с реалността, е необходима незабавна професионална оценка и спешна помощ.
Кои са най-често срещаните митове и стигма, свързани с майчиното психично здраве и по-конкретно със следродилната депресия?
Един от най-разпространените митове е, че „щом си станала майка, трябва да си щастлива“. Това очакване понякога оставя много малко място за реалните емоции – умора, страх, раздразнение, тъга, несигурност или усещане за загуба на предишния живот.
Друг мит е, че следродилната депресия означава, че жената не обича детето си или че е „лоша майка“. Това не е вярно. Майката може да обича детето си дълбоко и едновременно с това да страда от депресия. Любовта към детето и психичното страдание могат да съществуват едновременно.
Среща се и убеждението, че „всички майки са уморени, просто трябва да се стегнеш“. Разбира се, умората е естествена част от първите месеци с бебето, но когато към нея се добавят продължителна тъга, силна тревожност, безнадеждност, вина или невъзможност да функционираш нормално, не бива всичко да бъде обяснявано единствено с майчинството.
Друг сериозен мит е, че търсенето на психологическа или психиатрична помощ е признак на слабост. В действителност да признаеш, че имаш нужда от подкрепа, изисква много смелост.
Стигмата често кара майките да крият преживяванията си. Те могат да се страхуват, че ще бъдат осъдени като неспособни майки или че някой ще ги възприеме като опасни за собственото им дете. Това може да ги накара да мълчат точно тогава, когато най-много се нуждаят от помощ.
Затова според мен е необходимо да променим начина, по който говорим за майчиното психично здраве. Вместо да питаме „Каква майка си, щом се чувстваш така?“, можем да попитаме „Какво ти се случва и от какво имаш нужда?“
Това не е просто промяна на думите. Това е промяна на отношението. А когато една майка се почувства видяна и приета, вместо обвинена, вероятността да потърси помощ значително нараства.
Какви са рисковете от самолечение и непроверена информация ?
Днес имаме достъп до огромно количество информация и това е възможност, но и сериозно предизвикателство. Особено когато човек е тревожен, изтощен или отчаян, е много лесно да потърси бързо решение в интернет и да приеме първото обяснение, което открие.
При психичното здраве това може да бъде рисково. Една майка може да прочете списък със симптоми и сама да реши, че има следродилна депресия, тревожно разстройство или друго състояние, без да е направена професионална оценка. Обратното също е възможно – да омаловажи сериозни симптоми, защото „някоя майка в интернет е имала същото и е минало от само себе си“.
Особено внимателни трябва да бъдем със самолечението с медикаменти, хранителни добавки или билкови продукти. Нещо, което е помогнало на един човек, не означава, че е подходящо за друг. При бременност и кърмене това е още по-важно, тъй като някои вещества могат да имат влияние върху майката или бебето.
Съществува и риск непроверената информация да увеличи тревожността. Социалните мрежи често предлагат кратки и категорични обяснения на сложни психологични процеси. Така човек може да започне да се разпознава във всяка диагноза и да се тревожи още повече.
Затова бих насърчила хората да използват интернет като място за ориентация, а не като заместител на професионалната оценка. Когато информацията ни кара да се тревожим, следващата стъпка не е да четем още двадесет публикации, а да поговорим с подходящ специалист.
Професионалната помощ не означава непременно медикаменти или дългосрочна терапия. Понякога първата стъпка е просто разговор и оценка на ситуацията, за да се разбере от какво точно има нужда човекът.
Информацията може да ни даде посока, но не може да ни постави диагноза.
Как хората могат да се ориентират в здравната информация онлайн?
В интернет човек може да намери почти всичко – от изключително полезна и достоверна информация до напълно непроверени твърдения. Затова според мен днес едно от важните умения е не просто да имаме достъп до информация, а да умеем да преценяваме коя информация заслужава доверие.
На първо място е добре да се проверява кой стои зад информацията. Има голяма разлика между публикация, написана от квалифициран здравен специалист или професионална организация, и публикация, основана единствено на личен опит.
Важно е да се гледа и откъде идва информацията. Надеждните здравни сайтове обикновено посочват автор, източници, дата на публикуване и научни или професионални организации, на които се основават.
Добре е да бъдем внимателни към категорични твърдения като „това лекува депресия“, „този метод работи за всички“ или „лекарите не искат да знаете това“. Когато някой предлага едно универсално решение на сложен проблем, това само по себе си е причина да бъдем критични.
Също така е важно да помним, че личният опит не е равен на медицинско или психологично доказателство. Историята на една майка може да бъде ценна и подкрепяща, но това, което е помогнало на нея, не е задължително подходящо за друга жена.
И може би най-важното – нека не се опитваме да намерим себе си в интернет като диагноза. Ако една жена прочете информация за следродилна депресия и се разпознае в нея, това е добра причина да потърси разговор със специалист, а не да си постави диагноза сама.
Добрата здравна информация не ни плаши и не ни обещава чудеса. Тя ни помага да задаваме по-добри въпроси и да вземаме по-информирани решения.
Как се грижите за собственото си психично и физическо здраве в натовареното ежедневие?
Вярвам, че ако не се погрижа за себе си, няма как да бъда истински полезна и да бъда до човека, който има нужда от мен, често пъти това са деца и тийнейджъри. Когато работиш с хора и те допускат до най-трудните си преживявания, е важно да имаш и собствено пространство, в което да се погрижиш за себе си.
За мен това пространство е свързано с личната ми терапия. Това е мястото, в което аз мога да бъда слаба, уязвима, объркана, да не знам отговорите и просто да бъда човек. Смятам, че за един специалист е изключително важно да има собствено място за подкрепа и себепознание.
Имам нужда и от движение. Танцувам вкъщи – не винаги по план и не винаги с много време, но танцът отдавна е начин, по който се свързвам със себе си и освобождавам натрупаното напрежение.
А най-голямата ми страст са конете. Общуването с тях има за мен нещо много специално. Всяка седмица, отделям време да яздя моя кон – само двамата, сред полетата. Това са моменти, в които няма телефони, задачи и срокове. Има движение, тишина, природа и връзка.
Може би именно това е моята формула за грижа – да имам място, където мога да бъда уязвима, място, където мога да се движа, и място, където мога просто да бъда.
И мисля, че това е нещо, което често забравяме – грижата за себе си не е награда, която получаваме, след като сме свършили всичко останало. Тя е част от това да можем да бъдем пълноценно до другите.
Каква роля имат институциите и образованието за ограничаването на митовете и стигмите около психичното здраве?
Институциите и образованието имат много важна роля, защото отношението към психичното здраве се изгражда много преди човек да се сблъска лично с даден проблем. Когато от ранна възраст говорим спокойно и открито за емоциите, трудностите и търсенето на помощ, постепенно създаваме култура, в която психичното здраве е естествена част от здравето.
Необходимо е темата да присъства не само когато вече има проблем, а като част от превенцията и здравната култура. В училищата и детските градини могат да се създават пространства, в които децата и родителите да научават повече за емоциите, отношенията, справянето със стреса и начините за търсене на подкрепа.
По отношение на майчиното психично здраве това означава информацията да достига до бъдещите родители още по време на бременността. Добре би било различните специалисти – акушер-гинеколози, педиатри, психолози, акушерки и други професионалисти – да работят по-свързано и да могат навреме да насочат една жена към подходяща помощ.
Смятам, че е важно и самите специалисти да бъдат добре подготвени да разпознават сигналите за психично страдание. Понякога човекът, който първи може да забележи, че нещо не е наред, не е психологът, а специалистът, с когото майката вече има контакт.
Има значение и как говорим публично за психичното здраве. Когато медиите и институциите представят психичните трудности единствено като нещо страшно или като личен провал, те неволно поддържат стигмата. Когато говорим с разбиране, професионализъм и човечност, даваме разрешение на хората да потърсят помощ.
В крайна сметка образованието не е само предаване на знания. То е начин да изградим отношение. А ако искаме общество, в което хората се грижат по-добре за психичното си здраве, трябва да започнем от това да ги научим, че да говориш за трудностите си не е слабост, а форма на грижа за себе си и за хората, които обичаш.
Какви малки ежедневни стъпки могат да помогнат на една нова майка да се грижи за психичното си здраве?
Не е необходимо една майка да прави големи промени в живота си, за да започне да се грижи за психичното си здраве. Понякога именно малките, ежедневни действия могат да дадат усещане за опора и да върнат малко пространство за самата нея.
Да си даде няколко минути тишина. Да излезе за кратка разходка. Да поговори с човек, на когото има доверие. Да приеме помощ, вместо автоматично да казва „няма нужда“. Да се нахрани спокойно, да поспи, когато има възможност, да се раздвижи или просто да направи нещо, което ѝ носи удоволствие.
Може би най-важната малка стъпка е да си позволим да не правим всичко сами. Майчинството не е изпит за издръжливост. Да поискаш някой да подържи бебето, да приготви храна или просто да поседи до теб, докато си починеш, също е грижа за детето.
Понякога грижата за психичното здраве започва не с това да направим още нещо, а с това да спрем за момент и да си поемем въздух.
Какво бихте искали всяка бъдеща майка да знае още преди раждането?
Бих искала всяка бъдеща майка да знае, че раждането на дете не означава, че трябва да се роди и една съвършена майка.
Психоаналитикът и педиатър Доналд Уиникът говори за идеята за „достатъчно добрата майка“ – майката, която не е перфектна, не откликва винаги по идеалния начин на всяка нужда на детето, но е достатъчно чувствителна и присъстваща, за да осигури сигурност и възможност детето постепенно да се развива като отделна личност.
Тази идея ми се струва особено важна днес, когато от жените често се очаква да бъдат едновременно перфектни майки, партньори, професионалисти и да се справят с всичко с усмивка.
Може да обичаш детето си и да бъдеш уморена. Може да си щастлива и едновременно с това да плачеш. Може да изпитваш страх, несигурност, раздразнение или дори моменти, в които да се чудиш дали ще се справиш. Всички тези преживявания не те правят лоша майка.
Майчинството е процес на адаптация, а не състояние, в което човек изведнъж знае всичко и може всичко. Не е необходимо да имаш отговор на всеки въпрос. Не е необходимо да се справяш сама.
Важно е още преди раждането да помислиш и за своята мрежа от подкрепа – кой ще бъде до теб, на кого можеш да се обадиш, кой може да поеме част от грижите, когато имаш нужда от почивка и към кого можеш да се обърнеш, ако не се чувстваш добре.
От гледна точка на семейната система раждането на дете променя не само живота на майката, а отношенията и ролите в цялото семейство. Затова подготовката за родителството не трябва да бъде само „Как да се грижа за бебето?“, а и „Как ще се грижим един за друг?“
И може би най-важното, което бих казала на всяка бъдеща майка, е:
Не е нужно да бъдеш перфектна майка. Бъди достатъчно добра. И си позволи и ти да бъдеш човек.
Ако можете да отправите едно важно послание към всички майки и техните семейства относно психичното здраве след раждането, какво би било то?
Не оставайте сами.Не е необходимо да чакате да стане непоносимо, за да кажете, че ви е трудно. Не е необходимо да доказвате, че сте силни, като поемате всичко сами. И не е необходимо да се срамувате от това, което чувствате.
На майките бих казала: позволете си да бъдете не само майки, но и жени, хора със свои нужди, страхове, умора и уязвимост. Това, че имате нужда от помощ, не означава, че сте се провалили. Означава, че сте човек.
На партньорите и близките бих казала: не чакайте майката сама да поиска помощ. Понякога тя няма сили дори да каже от какво има нужда. Бъдете внимателни към промяната в нея, слушайте я, не омаловажавайте преживяванията ѝ и предлагайте конкретна подкрепа.
От гледна точка на семейната система не можем да отделим психичното здраве на майката от благополучието на цялото семейство. Когато подкрепяме майката, ние подкрепяме и детето, партньора и отношенията между всички тях.
И бих искала да остане едно много просто послание:Не е нужно да преминавате през това сами. Помощта не отнема от силата ви. Понякога именно да приемеш помощ е един от най-силните избори, които можеш да направиш за себе си и за детето си.
Ако трябва да отправите едно кратко, но важно послание към обществото, какво би било то?
Нека спрем да очакваме от майките да бъдат силни през цялото време и разберем, че зад една усмихната майка може да стои жена, която е изтощена, уплашена или просто има нужда някой да я попита: „Как си наистина?“ Психичното здраве не е слабост и търсенето на помощ не е провал, напротив. Това е грижа за себе си, за детето и за цялото семейство. И ако можем да променим нещо като общество, нека бъде това – по-малко осъждане, повече разбиране, по-малко очакване за съвършенство и повече човечност. Защото зад всяка майка стои човек. А човекът също има нужда някой да се погрижи за него.
Благодаря Ви за споделената експертна гледна точка относно компонентите и предизвикателствата на общественото здраве!
Интервюто подготви: д-р Светлана Цанкова
Дисклеймър: Споделената експертна гледна точка е с образователна и информативна цел. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.
Вашият коментар