Хранителните добавки в контекста на общественото здраве: ефективност, безопасност и регулация — какво показват научните данни?

Хранителните добавки са сред онези продукти, които изглеждат едновременно обикновени и медицински значими. Витамини, минерали, омега-3 мастни киселини, пробиотици, растителни екстракти, аминокиселини и различни комбинирани формули се предлагат като средства за подсилване на имунитета, повече енергия, детокс, здраво сърце, здрав черен дроб, контрол на теглото или здравословно стареене. Тъкмо тази многообразна употреба поставя хранителните добавки в полето на общественото здраве: те не са просто потребителска стока, но и продукт, чрез който се влияе върху здравното поведение на милиони хора.

Европейският съюз определя хранителните добавки като храни, предназначени да допълват нормалния хранителен режим и съдържащи концентрирани източници на хранителни вещества или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, предлагани в дозирани форми като таблетки, капсули, прахове или течности [1]. Това определение е важно, защото показва основната граница, а именно, че хранителната добавка е храна, а не лекарство. Тя не преминава през същия режим на доказване на ефикасност преди разрешаването ѝ на пазара, както лекарственият продукт.

Тази разлика често остава неразбрана от потребителите. Една капсула може да изглежда като лекарство, да се купува от аптека и да бъде препоръчвана от инфлуенсър, фитнес треньор или медицински специалист, но това не превръща автоматично продукта в лекарствено средство. От гледна точка на общественото здраве именно тук се появява едно от големите предизвикателства-да се намери баланс между свободата на потребителя, достъпа до продукти с потенциална полза и защитата от неефективни, заблуждаващи или потенциално опасни употреби.

Научните данни дават сравнително ясен отговор на един общ въпрос: хранителните добавки могат да бъдат полезни в конкретни ситуации, но няма основание да се приемат като универсален инструмент за профилактика на заболявания или заместител на здравословното хранене и медицинската профилактика [2–5]. Ефектът зависи от веществото, дозата, целевата група, наличието на дефицит, съпътстващите заболявания и приеманите лекарства.

Това разбиране се подкрепя и от позициите на български експерти. Проф. Георги Момеков, фармаколог и ръководител на катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ във Фармацевтичния факултет на Медицинския университет – София, подчертава необходимостта от умереност и професионална консултация при избора на добавки [6]. В негови материали специално внимание е отделено и на лекарствените взаимодействия, токсичността и риска от необявени съставки в някои продукти [7]. От правна и комуникационна гледна точка адв. Мария Шаркова е акцентирала върху риска здравната информация да се превръща в инструмент за подвеждане, включително при рекламиране на хранителни добавки чрез псевдонаучни твърдения или чрез позоваване на авторитети [8].

Така въпросът за добавките не е просто дали са полезни или вредни. По-точният въпрос е кога една добавка има доказана полза, при кого, в каква доза и при какъв риск — и доколко регулаторната система гарантира, че потребителят разбира това?

Какво всъщност може да се очаква от една хранителна добавка?

В общественото пространство често се прави грешка, като всички добавки се поставят под един знаменател. В научен смисъл това е проблематично. В една и съща категория попадат продукти с напълно различни механизми и качества на доказателствата.

Една добавка може да има ясна физиологична функция и добре установена полза при дефицит. Друг продукт може да има умерени данни за определен клиничен ефект. Трети може да има само предварителни лабораторни или малки клинични проучвания. Четвърти може да няма надеждни доказателства за заявеното действие.

Затова не трябва да се пита дали добавките работят, а дали конкретната съставка, в конкретната доза и при конкретната популация, подобрява конкретен здравен резултат.

Има случаи, в които отговорът е категорично да. Класически пример е фолиевата киселина при жени, които планират бременност или са бременни. Американската работна група за превантивни услуги препоръчва ежедневен прием на 400–800 μg фолиева киселина за предотвратяване на дефекти на невралната тръба, като оценява нетната полза като значителна [9]. Тук не става дума за общо укрепване на организма, а за конкретна популация, конкретна интервенция и конкретен предотвратим риск.

Друг пример е витамин B12 при хора, които не консумират животински продукти. Систематичен преглед и метаанализ от 2024 г. показват, че възрастните вегани имат по-ниски нива на витамин B12 и показатели, насочващи към по-висок риск от функционален дефицит, докато употребата на добавки подобрява изследваните биомаркери [10]. Това е пример за ситуация, при която добавянето на определено хранително вещество е логична част от хранителния режим.

В спорта картината също е различна. Креатинът например е една от добавките, за които съществуват сравнително последователни данни при определени условия. Метаанализ от 2024 г. показва, че при възрастни под 50 години комбинацията от креатин и силови тренировки води до допълнително увеличение на чистата телесна маса спрямо тренировките без креатин [11]. Друг метаанализ намира и малки, но статистически значими подобрения в някои показатели на мускулната сила [12]. Това обаче не означава, че креатинът е лекарство за здраве или че е необходим за всеки човек.

Тези примери илюстрират една от най-важните разлики между научното доказателство и рекламното послание. Научните данни казват: при тази група, при тази доза, за този резултат и за този период. Рекламата много по-често превежда всичко това в едно общо обещание.

Какво показват данните за мултивитамините и профилактиката?

Един от най-често срещаните митове е, че ако малките количества витамини са необходими за живота, приемането на повече витамини непременно води до по-добро здраве. Това твърдение не е вярно.

Хранителните вещества имат физиологичен диапазон, в който са необходими. При дефицит приемът може да има голям ефект, след достигане на адекватен статус допълнителният прием често носи малка или никаква полза, а при някои вещества прекомерният прием може да стане вреден.

Точно този въпрос е изследван в множество големи клинични проучвания и систематични прегледи. Препоръката на U.S. Preventive Services Task Force е особено показателна: при здрави, небременни възрастни доказателствата не са достатъчни, за да се установи баланс на ползи и вреди от мултивитамините за първична профилактика на сърдечно-съдови заболявания и рак [2,3]. За витамин Е и бета-каротен препоръката е дори отрицателна, когато целта е профилактика на тези заболявания [2].

Систематичният преглед, на който се основава препоръката, установява малко или никакви ползи за голяма част от изследваните витамини и минерали в общата популация. За витамин D например не е намерено значимо намаление на общата смъртност, сърдечно-съдовите заболявания или общата честота на рак при хората без специфична индикация [3].

Това не означава, че витамин D е безполезен. Означава, че ефектът от коригирането на дефицит не бива да се бърка с ефекта от рутинното приемане на високи дози от човек без дефицит.

Този принцип може да се приложи към почти всички хранителни вещества.

Научно обоснованата употреба има смисъл, когато отговаря на реална потребност:

1. установен или вероятен дефицит;

2. физиологично състояние с повишена потребност;

3. хранителен режим, който създава специфичен риск от недостиг;

4. медицинско състояние, при което добавянето е част от терапевтичния план;

5. конкретна, доказана функционална цел.

В този смисъл най-добрият модел не е всеки да приема мултивитамини, а таргетирана суплементация там, където вероятността за полза надхвърля риска.

Когато „естествено“ не означава безопасно.

Един от най-устойчивите обществени стереотипи е, че хранителната добавка, особено ако е растителна, по дефиниция е по-безопасна от лекарството. Фармакологично това не е вярно.

Растенията съдържат биологично активни вещества. Именно тяхната биологична активност може да е причина както за желания ефект, така и за нежелани реакции и лекарствени взаимодействия. Проф. Георги Момеков специално разглежда широката употреба на растителни екстракти и изолирани биологично активни вещества и посочва проблема с клинично значимите взаимодействия между тях и лекарствените продукти [7].

Класически пример е жълтият кантарион (Hypericum perforatum). За него има надеждни данни, че определени екстракти могат да индуцират ензими от системата CYP и транспортера P-glycoprotein, с което да намалят концентрацията и ефекта на редица лекарства [13–15]. Описани са взаимодействия с антикоагуланти, някои имуносупресори, антиретровирусни лекарства, хормонални контрацептиви и други медикаменти [13,14]. Това е особено важно, защото потребителят може да не смята растителния продукт за „лекарство“ и следователно да не го спомене при консултация с лекар или друг медицински специалист

Друг показателен пример са концентрираните екстракти от зелен чай. EFSA заключава, че катехините от традиционни напитки на основата на зелен чай като цяло са безопасни, но при хранителни добавки с високи дози екстракт от зелен чай са наблюдавани сигнали за потенциално чернодробно увреждане. При 800 mg/ден EGCG са установени признаци, пораждащи здравни опасения, а експертите не успяват да определят надеждно безопасна доза на базата на наличните данни [16].

Този пример показва защо формата и дозата са решаващи. Това, че дадено растение се използва традиционно като храна или чай, не означава, че концентрираният му екстракт в капсула има същия профил на риск.

Друг аспект е рискът от предозиране. При мастноразтворимите витамини например организмът не регулира натрупването по същия начин, както при някои водноразтворими вещества. За витамин A например са определени горни допустими нива на прием, тъй като прекомерната употреба може да бъде свързана с токсични ефекти, включително чернодробни и тератогенни рискове [17].

Следователно правилният въпрос не е витамин ли е или растително ли е? Въпросът е: какво е веществото, в каква концентрация е, как се метаболизира, с какво взаимодейства и за кого може да бъде рисковано, за кого носи потенциални ползи?

Необявени вещества и качеството на продукта.

В общественото здраве безопасността на хранителните добавки не се изчерпва с токсикологията на официално декларираната съставка.

Съществува и проблемът с това дали продуктът действително съдържа онова, което пише на етикета.

Проф. Момеков е посочвал случаи на хранителни добавки, особено продукти с растителна основа, при които могат да се открият необявени или неочаквани активни вещества. Като пример той обсъжда опасността от аристолохиева киселина при някои продукти, рекламирани за отслабване [7]. Подобни рискове могат да превърнат продукт, рекламиран като натурален, в потенциален източник на токсичност.

Проблемът е особено важен за продукти за отслабване, сексуална функция, спортни постижения и бързо увеличаване на мускулната маса — категории, в които икономическата мотивация за агресивен маркетинг е висока. Международните системи за контрол периодично откриват продукти с фармакологично активни или непосочени вещества.

Европейската система за безопасност на храните разчита на комбинация от отговорност на бизнеса, официален контрол, проследимост и механизми за бързо предупреждение. Общият принцип на европейското хранително право е, че бизнес операторът носи отговорност за безопасността на храната и трябва да предприеме изтегляне, когато има основания да се смята, че продуктът е опасен [18].

Това е фундаментална разлика спрямо обществената представа за добавката като безобидна стока. Действително добавките не са лекарства, но са част от системата на хранителната безопасност и подлежат на контрол.

Колко голям е проблемът от нежеланите реакции?

Не всяка нежелана реакция, свързана с добавка, означава, че продуктът по принцип е опасен. Както при всяка биологично активна субстанция, рискът зависи от дозата, експозицията, взаимодействията и характеристиките на човека.

Същевременно съществуват достатъчно данни, за да се каже, че нежеланите реакции не са теоретичен проблем. Национално представително проучване в САЩ, основано на данни от 63 спешни отделения, оценява около 23 000 посещения годишно по повод нежелани събития, свързани с хранителни добавки, за периода 2004–2013 г., от които приблизително 2150 годишно са довели до хоспитализация [19]. Това са американски данни и не могат директно да се прехвърлят към България или ЕС, но показват мащаба на проблема при голяма популация.

Особено важна е ролята на взаимодействията с лекарства. Потребителят, който приема антикоагулант, антиаритмично средство, имуносупресор, антидепресант или хормонална контрацепция, не е равностоен на човек, който не приема медикаменти, но които и в двата случая приемат мултивитамин. Една и съща добавка може да има различно съотношение риск–полза при различни групи.

Затова проф. Момеков с основание поставя акцент върху консултацията с медицински специалисти и подчертава, че познаването на фармакологично активните растителни вещества е част от безопасността на употребата [6,7].

Този проблем има и комуникационно измерение. Когато човек смята добавката за продукт, а не за лекарство, той по-рядко информира лекаря си за употребата ѝ. В резултат на това медицинската история става непълна именно в частта, която може да обясни определена нежелана реакция, промяна в ефекта на медикамент или потенциални взаимодействия.

Как се променят обществените нагласи в България?

Българските данни са особено интересни, защото показват бързо променящо се отношение към хранителните добавки.

Проучване, публикувано през 2025 г. в списание Pharmacia, сравнява поведението на потребители през 2013 и 2023 г. Авторите установяват съществена промяна в няколко направления [20].

Делът на респондентите, които съобщават, че употребяват хранителни добавки само когато са необходими, нараства от 34,3% през 2013 г. до 68,0% през 2023 г. В същото време редовната употреба намалява от 33,8% на 23,0%. Това на пръв поглед е положителна тенденция: повече потребители възприемат добавките като нещо, което трябва да има причина да се приема, вместо като автоматичен ежедневен ритуал [20].

Но паралелно с това делът на хората, които изобщо не използват такива продукти, намалява от 32,0% на 9,0%. Това означава, че употребата като цяло се е разширила значително, дори когато част от потребителите съобщават за по-селективна употреба [20].

Съществено се променят и източниците на влияние. Делът на респондентите, посочващи лекаря като фактор при избора, се увеличава от 18,6% на 33,9%. Влиянието на интернет се увеличава от 4,65% на 12,0%, а това на приятели и познати — от 2,33% на 8,9%. Значението на фармацевтите остава сравнително стабилно — около една четвърт от отговорите [20].

Тези резултати показват едновременно две тенденции- повече доверие към медицинските професионалисти и едновременно повече влияние на дигиталната среда и неформалните социални мрежи.

Особено интересно е, че 49,1% от анкетираните през 2023 г. са заявили, че някои хранителни добавки могат да представляват риск за здравето, но 35,1% не са могли да преценят [20]. Само 15,8% са считали, че никаква добавка не създава здравен риск.

Това може да се прочете като знак за повишена здравна грамотност, но и като сигнал за значителна несигурност. Почти една трета от хората, които не могат да оценят риска, са потенциално зависими от качеството на информацията, до която имат достъп.

Важно е обаче да се направи методологична уговорка. Данните от това проучване не бива да се представят като официална национална статистика за всички български граждани. Те представляват извадка, използвана за сравнението между 2013 и 2023 г., и са по-подходящи за анализ на тенденции, отколкото за прецизна оценка на националното разпространение на употребата [20].

България спрямо Европа: имаме ли повече или по-малко употреба?

На този въпрос не може да се отговори с едно число и причината е методологична. В Европа различните държави измерват употребата на добавки по различен начин — различни възрастови групи, периоди на наблюдение, дефиниции и методи за събиране на данни. Анализ на националните проучвания по хранене показва, че от 53 европейски държави 30 са събирали данни за употребата на добавки, но само 21 са публикували конкретни проценти. В изследваните страни употребата варира широко — от около 5% в Италия до над 50% във Финландия и Дания [21].

Това означава, че Европа няма единен модел на поведение. Съществуват държави с масова употреба и други, в които добавките остават сравнително маргинален компонент от хранителното поведение.

На този фон българската ситуация изглежда като пазар и потребителска култура с нарастваща употреба, но наличните данни не позволяват надеждно заключение, че България е сред страните с най-висока употреба в ЕС. Това би било методологично неоправдано.

България споделя общата европейска тенденция към разширяване на асортимента и достъпа, но има нужда от по-добри национални данни за честотата на употребата, причините за прием, видовете добавки, комбинирането на продукти и потенциалните нежелани реакции.

Точно в това отношение общественото здраве има нужда от мониторинг на употребата, а не само от контрол на продуктите.

Как се регулират хранителните добавки в Европейския съюз?

Основната европейска рамка е Директива 2002/46/ЕО, която хармонизира част от правилата за хранителните добавки [1]. В нея са заложени изисквания относно витамините и минералите, формите, в които те могат да се използват, етикетирането и безопасността.

Директивата изрично предвижда, че максималните количества на витамини и минерали трябва да се основават на научна оценка на безопасните горни нива и на общия прием от всички хранителни източници [1].

Това е важен принцип, защото оценката не трябва да разглежда добавката изолирано, а като част от общата експозиция.

При други вещества, включително редица растителни компоненти, хармонизацията на европейско ниво е по-ограничена. Европейската комисия признава, че за съставки, различни от витамини и минерали, съществуват области, в които се прилагат национални правила [22]. Именно затова регулаторната среда в ЕС не е напълно еднородна.

Още една важна особеност е, че държавите членки могат да изискват уведомяване на компетентния орган при пускане на хранителна добавка на пазара. Член 10 от Директива 2002/46/ЕО изрично предвижда такава възможност [23].

Това е различно от лекарствената регулация, при която предварителното разрешение се основава на систематична оценка на качеството, безопасността и ефикасността на конкретния лекарствен продукт.

Този модел е логичен от гледна точка на продуктите, но създава известна уязвимост- при голям, динамичен и фрагментиран пазар е невъзможно всеки продукт да бъде предварително оценен с ресурсите, използвани за лекарствените средства.

Повече можете да прочетете тук:

https://food.ec.europa.eu/food-safety/labelling-and-nutrition/food-supplements_en

Здравните претенции или защо „подпомага“ не е научен сертификат?

Едно от най-съществените достижения на европейското законодателство е регулирането на хранителните и здравните претенции.

Регламент (ЕО) № 1924/2006 установява, че здравните и хранителните твърдения не трябва да бъдат неверни, двусмислени или заблуждаващи и че научната обосновка е основен критерий [24]. Европейската комисия разрешава здравни претенции въз основа на научна оценка, за която EFSA има централна роля [25].

EFSA посочва, че е оценила над 2300 заявления за здравни претенции и че над 70% от оценяваните твърдения са отхвърлени поради недостатъчна научна обосновка [25]. Това е показателен факт. Не всяка биологично правдоподобна идея се превръща в здравно твърдение.

Това има пряко значение за потребителя. Например фразата „съдържа витамин C“ е твърдение за състава. „Витамин C допринася за нормалната функция на имунната система“ е конкретна здравна претенция и подлежи на специални условия. „Лекува вирусни инфекции“ вече е съвсем различно твърдение и не е допустим тип представяне за хранителна добавка като храна.

Регламентът за информацията за храните допълнително забранява подвеждащото представяне и приписването на свойства, които продуктът не притежава, както и твърдения, че храната предотвратява, лекува или излекува човешко заболяване [26].

Тук аргументът на адв. Мария Шаркова за ролята на здравната информация е особено важен. Тя подчертава, че здравната информация може да навреди, когато не се основава на научни доказателства и се използва за сензация, като посочва и примери за използване на известни лекари или псевдонаучни твърдения в рекламата на продукти, включително хранителни добавки [8].

От гледна точка на общественото здраве това е повече от рекламна етика. Подвеждащата информация е рисков фактор, защото може да промени реалното поведение на човека — да го убеди да приема ненужни продукти, да отложи медицинска консултация или да замени доказана терапия със средство с недоказана ефективност.

Регулация на хранителните добавки в България

В България хранителните добавки са регулирани чрез Закона за храните и специалната Наредба за хранителните добавки. Актуалната наредба, приета с Постановление №434 на Министерския съвет от 2021 г. и изменена и допълнена през 2025 г., определя изискванията за веществата, растенията, критериите за чистота, етикетирането, представянето и рекламата на продуктите [27].

Наредбата предвижда, че хранителните добавки се пускат на пазара като храни и че първоначалното им пускане на българския пазар, както и регистрацията и воденето на регистър, се извършват по реда на Закона за храните [27].

Съществено е и правомощието на Българската агенция по безопасност на храните да предприема мерки. Когато нова информация или преоценка покаже, че продукт, отговарящ формално на изискванията, създава опасност за здравето, БАБХ може временно да забрани или ограничи предлагането му [27].

Това означава, че българският режим не е без регулация. Напротив — той е част от европейската система за хранителна безопасност и съдържа национални механизми за регистрация, контрол и намеса.

Но тук се появява съществената разлика между наличие на правила и ефективност на надзора.

За обществото не е достатъчно да съществува наредба. Важни са капацитетът за лабораторен контрол, честотата на инспекциите, реакцията при сигнал, проследимостта на онлайн търговията и способността за откриване на нелегално продавани или подвеждащо рекламирани продукти.

Това е особено важно при електронната търговия. Днес продуктът може да бъде рекламиран към българския потребител чрез социални мрежи и онлайн платформа, без потребителят да възприема същите сигнали за риск, които би възприел при покупка от физическа аптека.

Регулаторно различие в Европа и България

Като законодателен модел България не е изолирана от европейската система. Основните принципи — добавките да се третират като храни, да има правила за състава и етикетирането, да не се правят незаконни здравни твърдения и да има контрол на пазара — следват европейската рамка [1,24,26,27].

Разликите по-често идват в прилагането и в националните детайли.

На европейско ниво все още съществува определена фрагментация по отношение на вещества, различни от витамини и минерали. Националните мерки и различията в контрола могат да създават различия между пазарите [22,23].

Това означава, че потребителят не трябва да приема надписа „EU compliant“ като универсален знак, че продуктът е преминал през един и същ вид задълбочена предварителна проверка във всички държави.

За България приоритетът би трябвало да бъде не толкова да се затвори пазарът, колкото да се подобрят три неща- качеството на предварително достъпната информация, надзорът върху рекламата и проследяването на риска след пускането на пазара.

Това е и мястото, където общественото здраве се среща с медицинското право.

Къде е мястото на лекаря и фармацевта?

Данните за България показват нарастване на доверието към лекаря като източник на информация при избора на OTC продукти и хранителни добавки [20]. Това е добра новина, но крие и отговорност.

Медицинският специалист не трябва да бъде просто продавач на правилната добавка. Той трябва да прецени:

1. има ли реална индикация за прием
2. има ли вероятен дефицит
3. каква е доказаната цел на приема
4. има ли по-добра алтернатива
5. какви други лекарства приема човекът и съществува ли риск от нежелани взаимодействия
6. има ли риск от предозиране или дублиране
7. колко време трябва да продължава употребата
8. съпоставка на полза и риск
9. оценка на потенциалните нежелани реакции
10. информиране на пациента

Фармацевтът е особено важен в този процес, защото е един от най-достъпните здравни професионалисти. Българско проучване сред 151 фармацевти показва, че 84% от анкетираните заявяват готовност да препоръчват хранителни добавки, а 89% смятат, че фармацевтите могат да участват в проследяването на хронично болни пациенти, които приемат такива продукти [28].

Тези резултати са важни, но показват и необходимостта от ясни стандарти. Когато фармацевт или лекар препоръчва добавка, препоръката трябва да се основава на доказателства, а не на популярност, маркетингов бюджет или търговски стимули.

В интервюта проф. Момеков подчертава именно необходимостта потребителите да търсят компетентна професионална консултация и да оценяват компетенциите на специалиста, а не само цената или размера на отстъпката [6].

В каква посока трябва да мисли потребителят?

Най-полезният обществен здравен подход не е да се казва да не се приемат добавки. Това би било също толкова недоказателствено, колкото и твърдението, че всеки трябва да ги приема. По-добрият подход е да се зададат няколко последователни въпроса.

На първо място каква е целта на лечението?
Ако целта е лечение на заболяване, хранителната добавка не бива автоматично да се поставя на мястото на медикаментозна терапия или друг вид медицинска интервенция.

Второ-какво показва доказателствената медицина?
Не дали има проучвания изобщо, а има ли качествени рандомизирани клинични изпитвания и систематични прегледи, които показват значим резултат. Какъв е източникът на тази информация?

На трето място-за кого какво е доказано?
Например ефектът от приема на добавка при пациент с дефицит не означава ефект при здрав човек без дефицит.

Четвърто- каква е дозата?
Доза, която е физиологична и доза, която е десетократно или стократно по-висока, не са едно и също.

На пето място се поставя въпросът какви други медикаменти приема човекът?
Особено важно е да се мисли за лекарствени взаимодействия.

Шесто-откъде е продуктът?
Легитимният пазар, пълното етикетиране и проследимият производител са важни компоненти на безопасността.

Седмо-какво се обещава в рекламната кампания на продукта?
Колкото по-голямо е обещанието — лекува, изчиства, стопява, гарантира, замества — толкова по-голям трябва да бъде скептицизмът.

Какво трябва да бъде посланието на общественото здраве?

Научните данни не подкрепят нито война срещу добавките, нито безкритичното им популяризиране. Правилното послание е по-нюансирано. Хранителната добавка е инструмент, а не здравословен начин на живот, нито заместител на лекарствено средство при нужда.

Тя може да бъде изключително полезна, когато коригира дефицит или подпомага специфична, научно обоснована цел. Фолиевата киселина при планирана бременност и витамин B12 при подходящи хранителни режими са добри примери [9,10]. Креатинът при определени спортни цели е пример за добавка с относително последователни данни за ефект [11,12].

Но от тези примери не следва, че всеки здрав човек се нуждае от сложна комбинация от витамини, минерали, билки, аминокиселини и детокс съставки.

Всъщност големите систематични прегледи показват, че за първичната профилактика на рак и сърдечно-съдови заболявания при общата популация доказателствата за повечето витаминни и минерални добавки са ограничени, несигурни или показват липса на значима полза [2,3].

Това е особено важно в общество, в което маркетингът често се движи по-бързо от науката.

Къде е най-големият риск за България?

Вероятно не в самото съществуване на хранителните добавки. По-големият риск е комбинацията между широко достъпни продукти, агресивна дигитална реклама, недостатъчна здравна грамотност и объркване между храна, добавка и лекарство.

Българското проучване от 2025 г. показва, че интернетът постепенно увеличава влиянието си върху решенията за OTC продукти и добавки, докато делът на хората, които не използват добавки, намалява [20]. В същото време значителна част от респондентите признават, че не знаят дали добавките могат да са опасни [20].

Този информационен вакуум е идеална среда за псевдонаука и дезинформация.

Тук виждането на адв. Мария Шаркова е особено релевантно,защото проблемът със здравната информация не се изчерпва с фалшивата новина. Когато научно звучаща, но неподкрепена от доказателства информация бъде представена като факт, човек може да вземе реално здравно решение на базата на невярна предпоставка [8].

Затова борбата с дезинформацията за добавките трябва да бъде част от политиката за обществено здраве, а не само задача на отделния потребител.

Без крайности като добавки или без добавки, а доказателствена медицина преди употреба

Хранителните добавки няма да изчезнат — и няма причина това да се случва. Те имат реално място в съвременната медицина и хранене, когато се използват по ясна индикация и при подходяща оценка на риска.

Проблемът възниква, когато изключенията се превръщат в правило.

Научните данни показват, че ползата от суплементацията е най-убедителна, когато съществува конкретна биологична или клинична потребност. При здрави хора без дефицит не е доказано, че рутинното приемане на голям брой витамини и минерали води до универсална защита от хронични заболявания [2,3]. При някои вещества по-високият прием може да носи реален риск [3,16,17]. Растителният произход не гарантира безопасност, а лекарствените взаимодействия могат да крият клинично значими рискове [13–15].

Европейската регулаторна система поставя хранителните добавки в рамката на хранителното право, със специални изисквания за състав, етикетиране, здравни претенции и последващ контрол [1,24–26]. Българското законодателство следва тази логика и предвижда конкретни механизми за пускане на пазара, регистрация, контрол и намеса при риск [27].

В България обществените нагласи се променят. Употребата се разширява, доверието към медицинските специалисти се увеличава, но същевременно нараства и влиянието на интернет и неформалните източници [20]. Това прави комуникацията критично важна.

В този контекст позициите на проф. Георги Момеков и адв. Мария Шаркова се срещат около един общ принцип, макар от различни професионални гледни точки, а именно, че човек трябва да има достъп не просто до повече здравна информация, а до надеждна, научно обоснована и отговорно комуникирана информация [6–8].

За общественото здраве най-разумният подход следователно е не да питаме дали са полезни хранителните добавки, а коя добавка, за кого, с каква цел, в каква доза, за колко време, при какъв риск и с каква степен на доказателства?“

Това е разликата между пазара на обещанията и медицината, основана на доказателства.

Ориентир за потребителите

Като общ принцип хранителната добавка заслужава по-голямо внимание, когато има конкретна причина за прием, когато съставът и дозата са ясно посочени, когато продуктът е от проследим източник и когато употребата не е в конфликт с лекарства или специфично здравословно състояние.

Обратно, особено критично трябва да се подхожда към продукти, които обещават лечение на широк спектър заболявания, гарантиран резултат, бързо отслабване, детоксикация, заместване на терапия или действие, представено като тайна, която фармацевтичната индустрия не иска да знаете.

В такива случаи най-разумният въпрос не е откъде може да се закупи , а какви и какъв е източникът на клиничните доказателства?

Използвани източници:

1. European Parliament, Council of the European Union. Directive 2002/46/EC of 10 June 2002 on the approximation of the laws of the Member States relating to food supplements. Official Journal of the European Communities. 2002;L183:51-57.

2. US Preventive Services Task Force. Vitamin, mineral, and multivitamin supplementation to prevent cardiovascular disease and cancer: preventive medication. JAMA. 2022;327(23):2326-2333.

3. O’Connor EA, Evans CV, Ivlev I, Rushkin MC, Thomas RG, Martin-Lin A, et al. Vitamin and mineral supplements for the primary prevention of cardiovascular disease and cancer: a systematic evidence review for the US Preventive Services Task Force. JAMA. 2022;327(23):2334-2347.

4. US Preventive Services Task Force. Vitamin, mineral, and multivitamin supplementation to prevent cardiovascular disease and cancer: recommendation statement. JAMA. 2022;327(23):2326-2333.EFSA.

5. Food supplements. European Food Safety Authority; 2026.

6. Проф. Георги Момеков: Дълголетието зависи от нас, няма нищо „писано“. 24 часа. 13 май 2024.

7. Момеков Г. Употреба на лечебни растения – риск от клинично значими лекарствени взаимодействия. 36.6 Здраве. 2022.

8. Шаркова М. Когато здравната информация вреди. Адвокатско дружество „Шаркова и партньори“. 2017.

9. US Preventive Services Task Force. Folic acid supplementation to prevent neural tube defects: US Preventive Services Task Force reaffirmation recommendation statement. JAMA. 2023;330(5):454-460.

10. Niklewicz A, Hannibal L, Warren M, Ahmadi KR. A systematic review and meta-analysis of functional vitamin B12 status among adult vegans. Nutr Bull. 2024;49(4):463-479. doi:10.1111/nbu.12712.

11. Desai I, Wewege MA, Jones MD, Clifford BK, Pandit A, Kaakoush NO, et al. The effect of creatine supplementation on resistance training-based changes to body composition: a systematic review and meta-analysis. J Strength Cond Res. 2024;38(10):1813-1821.

12. Effects of creatine supplementation and resistance training on muscle strength gains in adults <50 years of age: a systematic review and meta-analysis. J Strength Cond Res. 2025.

13. Henderson L, Yue QY, Bergquist C, Gerden B, Arlett P. St John’s wort (Hypericum perforatum): drug interactions and clinical outcomes. Br J Clin Pharmacol. 2002;54(3):349-356.

14. Whitten DL, Myers SP, Hawrelak JA, Wohlmuth H. The effect of St John’s wort on CYP3A: a systematic review of prospective clinical trials. Br J Clin Pharmacol. 2006;62(5):584-593.

15. Posadzki P, Watson LK, Ernst E. Herb-drug interactions: an overview of systematic reviews. Br J Clin Pharmacol. 2013;75(3):603-618.

16. European Food Safety Authority. Scientific opinion on the safety of green tea catechins. EFSA J. 2018;16(4):5239.

17. National Institutes of Health, Office of Dietary Supplements. Vitamin A and carotenoids: health professional fact sheet. Bethesda, MD: NIH; updated 2025.

18. European Parliament, Council of the European Union. Regulation (EC) No 178/2002 laying down the general principles and requirements of food law. Official Journal of the European Communities. 2002;L31:1-24.

19. Geller AI, Shehab N, Weidle NJ, Lovegrove MC, Wolpert BJ, Timbo BB, et al. Emergency department visits for adverse events related to dietary supplements. N Engl J Med. 2015;373(16):1531-1540. doi:10.1056/NEJMsa1504267.

20. Tsvetkova A, Dimitrova D, Mihaylova S. Consumer awareness and market trends in OTC drugs and food supplements: a 10-year comparative study in Bulgaria. Pharmacia. 2025;72:1-6. doi:10.3897/pharmacia.72.e165882.

21. Is dietary (food) supplement intake reported in European national nutrition surveys? Nutrients. 2024.

22. European Commission. Food supplements. Directorate-General for Health and Food Safety; 2026.

23. European Parliament, Council of the European Union. Directive 2002/46/EC, Article 10 — monitoring of food supplements.

24. European Parliament, Council of the European Union. Regulation (EC) No 1924/2006 on nutrition and health claims made on foods. Official Journal of the European Union. 2006;L404:9-25.

25. European Food Safety Authority. Health claims. EFSA; reviewed 3 April 2025.

26. European Parliament, Council of the European Union. Regulation (EU) No 1169/2011 on the provision of food information to consumers. Official Journal of the European Union. 2011;L304:18-63.

27. Министерство на земеделието и храните. Наредба за хранителните добавки, приета с ПМС №434 от 10.12.2021 г., изм. и доп. ДВ, бр. 35 от 25.04.2025 г.

28. Pharmacists’ attitudes to dispensing food supplements to chronically ill patients: a pilot survey among community pharmacies in Bulgaria. Pharmacia. 2022;69(3):589-593. doi:10.3897/pharmacia.69.e85471.

Дисклеймър: Статията е с образователна и информативна цел, и отразява експертното мнение на автора към момента на публикуване. Тя не представлява индивидуален медицински съвет и не може да замести консултация с квалифициран медицински специалист, съобразена с конкретното здравословно състояние.